2018-05-22

(22 Май 2018 г.), До Нейно Превъзходителство госпожа Пайви Блинникка, Посланик на Република Финландия в Република България, ул. „Бачо Киро” N 26, 1000 София


Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на

Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

-------

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.blogspot.bg/


Web site: http://iankov.blogspot.com/


Web site: http://iankoiankov.blogspot.bg/


Web site: http://iankov.com





=========================================================

22 Май 2018 г.

 

До Нейно Превъзходителство госпожа Пайви Блинникка, Посланик на Република Финландия в Република България, ул. „Бачо Киро” N 26, 1000 София

 

 

І.

            Ваше Превъзходителство,

            Преди всичко Ви моля да ме извините за евентуалните притеснения, които бих Ви създал (и Ви създавам!) с настоящето мое официално искане до Вас

            да извършите прецизно проучване на тук визираният мой актуален казус и да спомогнете за неговото легитимно решаване като изразите компетентното си лично и институционално мнение пред надлежните за това институции на Република Финландия.

            Също така преди всичко Ви моля преди да пристъпите към разглеждането на сега предоставеният Ви казус

            да проучите същността на предишните мои казуси, който преди това надлежно са били поставени пред (на) титулярните представители на Вашата дипломатическа мисия в България.

 

            При това, тъй като КАКТО по този казус, ТАКА и по други аналогични или подобни казуси, надлежно предоставени във Вашата дипломатическа мисия

            до сега не съм получил абсолютно никакъв отговор,

            тук и сега за пореден път си позволявам да обърна внимание върху обстоятелството,  

              че съществуват голямо множество актове на ООН, на ЕС, на Съвета на Европа и на Република Финландия, по силата на които дипломатическите мисии наред с всичко друго имат и задължението да следят и да се произнасят относно спазването на човешките права;

              и че т. нар. „политическа коректност” не бива да става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните властови представители;

    и че, всъщност, всяка изрична или конклудентна позиция и аргументация за неутралитет пред очевидно зловещто шествие на Злото не е нищо друго, освен форма на перверзна съучастност.

 

            Също така позволявам си да Ви припомня, че ОЩЕ ПРЕЗ НАЧАЛОТО НА 80-ТЕ ГОДИНИ, по повод и във връзка с моите ПО ОНОВА ВРЕМЕ ПОСЕЩЕНИЯ в редица базирани в София посланически мисии,

            в материалите, съдържащи се в Следствено дело №206 по описа за 1984 г. на Главно следствено управление при Държавна сигурност (ГСУ ДС) и Наказателно дело №30-Специален архив по описа за 1984 г. на Наказателното отделение при Софийския градски съд е прието за установено, че аз съм бил извършил ЗЛОСТНА престъпна антикомунистическа дейност, изразяваща се в това, че

             НЕ САМО лично съм предоставял официални писмени материали за нарушения на човешките права в България на 24 (двадесет и четири) посолства и на 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции,

            НО И СЪМ ПОДСТРЕКАВАЛ ТЕЗИ ПОСОЛСТВА И АГЕНЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, СССР И ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА и „военно-отбранителния“ „Варшавски договор“, и това са

Австрия, Белгия, ВеликобританияБи Би Си), Германия (ФРГ), Германската демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия, Испания, Китай (и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия (Нидерландия), Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия и Япония. 

 

              Впрочем, тъй като вече в продължение на половин век

              не съм спирал да се противопоставям на нарушенията на човешките права в България и

              не съм спирал да се опитвам да търся както човешката съчувственост, така и специфично юридическата ангажираност на посланическите мисии,

    и тъй като изводите ми са не само дълбоко разочароващи, но и са високо ужасяващи,

              за мен ДНЕС, ТУК И СЕГА въпросът просто се свежда до поредното ми акуратно регистриране на поредните факти и обстоятелствата

и предоставянето на документацията по-скоро

на Съдът на историците, отколкото на Съдът на магистратите.

 

              Така, по повод и във връзка със сегашният, тук визиран мои конкретен казус, ПО СИЛАТА НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЮРИДИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ изрично и пределно ясно заявявам, че

              никога не съм бил, не съм и няма да бъда толкова наивен,

              че да очаквам каквото и да е така наречено уважително и удовлетворително решение,

              но ... ,

           ако така Ви е и Ви бъде по-удобно,

           приемете че Предизвиквам или дори Провокирам

           не толкова Вас като Посланик,

           КОЛКОТО (ИЛИ ДОРИ) НАЙ-ВЕЧЕ – ЛИДЕРИТЕ НА ВАШАТА ОФИЦИАЛНА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ

              ДА СЕ ПРОИЗНЕСАТ ПО ТУК ВИЗИРАНИЯТ ОТ МЕН КОНКРЕТЕН КАЗУС

              ОТНОСНО ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ЧУДОВИЩНО ЖЕСТОКИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА в България ИЗВЪРШЕНИ

              както по времето на половинвековната класическа комунистическа система,

              така и вече три десетилетия по времето на (така или иначе) във висока степен наложената и обезпечената със активното съдействие на така нареченият Високохумамен Запад

              вече три десетилетна не по-малко жестока,

но много по-перверзна дълбоко античовешка система на управление.

 

            В частност, тук и сега ще се опитам да поискам да съдействувате за одобрително решаване на моето искане

ДА ПОЛУЧА (ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН)

в Република Финландия

 

ЗА МЕН И ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

 

УБЕЖИЩЕН (ЗАКРИЛНИЧЕСКИ) СТАТУС

И СЪДЕЙСТВИЕ

 

ПРЕД НАДЛЕЖНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНСТИТУЦИИ

И ПРЕД ВЪЗМОЖНИТЕ ДРУГИ ЛЕГИТИМНИ ЧУЖДЕСТРАННИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ  

ДА РЕГИСТРИРАМ И ДА ОСЪЩЕСТВЯ ЕФЕКТИВНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ 

на така нареченото

„Правозащитно фондационно Бюро

„Истина, Справедливост и Правосъдие”;

            чрез което да мога да обезпечавам и предоставям за Правосъдно разследване, разглеждане и произнасяне моите (в продължение на няколко десетилетия) прецизно документирани факти,

            относно голямо множество престъпни дейности, извършени от българските специални държавни и мафиотски служби, българските държавни и мафиотски институции и свързаните с тех индивидуални и корпоративни български и чуждестранни наказателно и гражданско-репараторно отговорни лица (субекти).

 

              При това, в съответствие с Принципите на Юридическата Коректност изрично и пределно ясно декларирам и заявявам, че

              ако ми бъде предоставена такава възможност да потърся и да реализирам наказателно и репараторно правосъдно възмездяване по визираните от мен казуси,

              веднага ще предприема всичко необходимо да възстановя по възможност абсолютно всички разходи, които институциите и личностите на Република Финландия са направили по повод и във връзка с обезпечаването и защитата на моите права.

 

 

ІІ.

            (01)Впрочем, Ваше Превъзходителство, само преди няколко години в Парламентарната Комисия за контрол над специалните служби надлежно е докладвано, че поне няколко чуждестранни специални (секретни) и дипломатически служби са имали и имат практиката да настояват пред българските

              както да създават фалшиви доказателствени масиви,

              така и да извършват секретни, включително и т. нар. „остри” оперативни мероприятия, целящи да елиминират

              от политическата, икономическата, юридическата и прочее сцена, включително и от „сцената” на биологичния живот,

              конкретно определени от тех лица, представляващи „заплаха” за „патньорството” в сферата на съвместната  неоколониална стратегическа дейност на Новия Световен Ред.

 

            Всъщност, от текстовете на моите  многобройни официални писма до голяма част от дипломатическата общност в София, включително и до Вашите предшественици, както и от множество текстове в моите документални официално публикувани, интервюта, статии и книги

от 70-те и 80-те години до днес, както по времето на класическия комунизъм, така и след бутафорните политически промени от 90-те години до днес,

 СИСТЕМАТИЧНО КОНКРЕТНО съм отбелязвал фактите и обстоятелствата, относно това, че срещу мен и най-вече срещу членовете на семейството ми и на фамилията ми българските специални служби са провеждали и провеждат систематични рутинни, екстремни и драстични остри престъпни оперативни мероприятия с вариационно нарастващ интензитет,

            при което винаги семантично-имплицитно-конклудентно или изрично, дискретно ФАЛШИВО ДОБРОНАМЕРЕНО ИЛИ ДОРИ НАГЛО, ЕХИДНО, ЗАПЛАШИТЕЛНО И ЖЕСТОКО НАЗИДАТЕЛНО

            ми е било давано да разбира и да зная, че в цялата тази очевидно престъпна дейност „се протяга Дългата Ръка” на няколко стратегически заинтересовани чуждестранни дипломатически и специални служби, при което най-вече е изтъквано именно ролята на дипломатическите и специалните служби на СССР/Русия, САЩ и институциите на Европейския съюз и на отделни европейски държави;

(особено впечатляващи в това отношение са напр. приложените в съдебното дело от 1984 г. официални дипломатически и правителствени писма на няколко чуждестранни дипломатически и други държавни институции, адресирани до българските комунистически правителствени институции, с които изрично и пределно ясно се настоява пред българските комунистически „правосъдни” институции да бъдат приложени спрямо мен драстични усмирително-елиминационни и репресивни „правосъдни” мерки за пресичане на моята „антикомунистическа” дейност.

 

            (02)ОБАЧЕ: само през миналата (2017), и особено през тази година, така визираната дългогодишна стратегия на дискретна или нагло демонстративна преди всичко ad hominem манипулативна заплашителност, БЕЗ ДА Е ИЗОСТАВЕНА, ВЕЧЕ Е ИНТЕНЗИВНО СЪЧЕТАНА С ВНУШИТЕЛНО РАЗШИРЯВАНЕ НА „ОБЕКТИТЕ”, при което вече НЕ САМО ЛИЧНО НА МЕН, ДО ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ на множество мой колеги от университетската и академичната общност изрично и ясно НИ И ИМ се казва:

            (***)че представители както на руското, така и на американското посолство, така и на Европейския съюз и на няколко европейски държави изрично и настоятелно са поискали от българките специални служби да осъществят и осъществяват тези престъпни посегателства върху мен и всички такива като мен;

            (***)че е нужно аз да проумея ВИСОКОПОСТАВЕНАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОБЕЗПЕЧЕНА БЕЗИЗХОДНА ЗА МЕН СИТУАЦИЯ;

            (***)че разполагам само с една-единствена възможност ПОНЕ ВРЕМЕННО да спася последните останали живи мои близки хора от най-високопоставено обезпеченото планирано (осигурено) биологично унищожение, И ТОВА Е:

                   *като спра да пиша исканията си за спазване на принципите и нормите на Българското, Европейското и Международното Право;

                   *като спра (прекратя) стратегията си към създаването на документация за бъдещото правосъдие и спра да настоявам за търсене и налагане на наказателна и репараторна отговорност от престъпните конкретно доказани лица;

                   *като всичките ние, все още живи, се примирим да вегитираме в условията на престъпно наложеното ни мизерно икономическо и битово състояние;

                   *и като „доброволно” и безропотно се „пренесем” в небитието;

 

       (***)И НАЙ-ВЕЧЕ, че всичкото това се прави и ще продължи да бъде правено

                   НЕ САМО за да бъде обезпечено моето НАСТОЯЩО елиминиране от публичното юридическо пространство и да бъде пресечена (преустановена) моята НАСТОЯЩА интензивна прецизна юридическа дейност, насочена към търсенето на наказателна и репараторна отговорност от престъпните български лица и техните чуждестранни съучастници,

НО И за да бъде обезпечено ЛИКВИДИРАНЕТО

на каквато и да е възможност за мотивиране В БЪДЕЩЕТО

КАКТО НА МОИТЕ СЕМЕЙНО-ФАМИЛНИ НАСЛЕДНИЦИ,

ТАКА И НА КАКВИТО И ДА СА ДРУГИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ,

които В БЪДЕЩЕТО

биха могли да си поставят такива цели за търсене на наказателна и репараторна отговорност от престъпните лица.

 

            Лично аз, впрочем, СЪМ ПОЧТИ КАТЕГОРИЧЕН, че това, което уж добронамерено, но ИНТЕНЗИВНО ЗАПЛАШИТЕЛНО се казва НЕ САМО НА МЕН, НО И ИНТЕНЗИВНО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА СРЕД ПРЕВЪЗХОДНО ПОЗНАВАЩАТА МЕ УНИВЕРСИТЕТСКА И АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ, ВСЪЩНОСТ МИ И НИ СЕ КАЗВА СЪС ШИРОКОСПЕКТЪРНА ПРОВОКАЦИОННА ЦЕЛ,

            ЗАПЛАШИТЕЛНО насочена вече не само и дори НЕ ТОЛКОВА срещу мен и моите близки, НО И СРЕЩУ САМАТА УНИВЕРСИТЕТСКА И АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ;

            но, така или иначе, все пак, фактите са си неоспорими факти:

            *колкото по интензивно аз „засипвам” посланическите мисии с документални доказателства за престъпната дейност на управляващата българска държавна власт,

            *колкото по интензивно аз призовавам посланическите мисии да се съобразят с Принципите и Нормите на Международното и Европейското право и да се произнесат по предоставените им документални масиви,

            *толкова по интензивни и нагли са и престъпните усмирителни и елиминационно-репресивни посегателства на българската държавна власт, насочени срещу мен и членовете на семейството и на фамилията ми,

и толкова по обезпечена е

безотговорността на престъпните дейци,

  ПРИ КОЕТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ДЕМОНСТРАТИВНО ОЧЕВИДНО, ЧЕ

  ТАЗИ ИМЕННО ОБЕЗПЕЧЕНОСТ НА БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ

  Е ГАРАНТИРАНА ИМЕННО ОТ ДЪРЖАВНИТЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВИЗИРАНИТЕ ДЪРЖАВИ.

 

 

ІІІ.

            Тук и сега, Ваше Превъзходителство, ще си позволя лаконично да се позова на следните факти и обстоятелства:

            (01)през 70-те години предприех напълно легитимна високопрофесионална официална юридическа съпротива срещу нарушенията на принципно и нормативно официално гарантираните човешки права в България, в „отговор” на което тогавашният български клан на съветската КГБ - въздесъщата Държавна сигурност (ДС) - предприе срещу мен и моите най-близки хора неимоверно жестоки широкоспектърни оперативни мероприятия;

            (02)в „отговор” на това през 80-те години аз предприех моите интензивни контакти с множество базирани в София дипломатически мисии

            (в съдебната ми присъда са „уточнени” контактите ми с 24 (двадесет и четири) базирани в София „вражески” посланически мисии и 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции, пред които съм търсел хуманитарна ангажираност относно нарушенията на човешките права в България,

            което мое „престъпно деяние” официално и надлежно бе съдебно репресивно наказателно-„правно” квалифицирано като „злостно” и „високоопасно” „подстрекаване на чужди държави за враждебни действия срещу България, СССР и държавите от социалистическия лагер”);

***непосредственият „повод” за моето арестуване бе ПОСЕЩЕНИЕТО В ДОМА НА РОДИТЕЛИТЕ МИ В МОЕТО РОДНО СЕЛО на политическият секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл (от разсекретените архиви на ДС е видно, че той е бил интензивно наблюдаван като „вражески обект Диригент”!!!), което високопоставено дипломатическо посещение в частен дом по онова време е било единствено в България, а поне на мен не ми е известно в другите източноевропейски държави да е имало такова събитие;

  ***именно заради тази моя „злостна вина“ не само лично самият аз, но и всичките мои най-близки хора бяхме подложени на неимоверно жестоки репресивни третирания, в резултат на които повечето скоропостижно починаха и фактически бяха избити от престъпната комунистическа държавна власт;

 

            ***Само две седмици след моето „настаняване” в килийте на Главно следствено управление на Държавна сигурност (ГСУ на ДС)

Държавния департамент на САЩ е излязъл със специален текст,

с който аз съм обявен като пример на български гражданин,

лишен от човешки права;

(текстът е прочетен по радио „Свободна Европа”, издаден е в секретен бюлетин на БТА (Българската Телеграфна Агенция) и е приложен към следственото и съдебното дело, по което съм осъден

заради „вдъхновена от САЩ” антикомунистическа и антидържавна дейност срещу България, СССР, Варшавския договор и целия социалистически лагер).

 

            ***При арестуването ми беха предявени три обвинения, като главното или водещото бе за подстрекаване на САЩ за враждебна дейност срещу СССР, държавите от социалистическия лагер и България;

            при което непосредствено преди осъждането ми (по време на пребиваването ми в килиите на Главно следствено управление на ДС и килиите на Софийския затвор) СРЕЩУ МЕН БЕХА ПРОВЕДЕНИ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ИНТЕНЗИВНИ И АБСОЛЮТНО БЕЗСКРУПУЛНИ И ЖЕСТОКИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ, ЦЕЛТА НА КОИТО БЕ ДА БЪДЕ ПРЕЧУПЕНА ВОЛЯТА МИ И ДА БЪДА ПРИНУДЕН ДА СЕ ПРИЗНАЯ ЗА ВИНОВЕН И ДА ПРОСЯ ЗА МИЛОСТ.

  При това съществува специален документ, подписан от заместник-министъра на МВР по ДС генерал Григор Шопов, за прилагането върху мен на химически и фармацевтимни средства с цел за пречупване на волята ми.

            Тъй като по време на съдебният процес КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗАХ ДА СЕ ПРИЗНАЯ ЗА ВИНОВЕН след осъждането ми ВЕДНАГА бех подложен на СИСТЕМАТИЧНИ неимоверно жестоки физически и химико-фармацевтични издевателства, при което два пъти бех в състояние на кома – веднъж след неимоверно жесток осакатяващ побой и веднъж след принудително прилагане на химико-медикаментозни препарати.

            В същото време брат ми и баща ми са били многократно арестувани за по два, три, пет и седем дни, при което от тех е искано да подпишат декларация, че се отказват от мен, порицават моята престъпна дейност и ме предоставят за превъзпитание на „органите на държавната власт”,

  и именно поради техната „престъпна упоритост” и отказът им да направят това по време на престоят им в килиите на ДС те са били подложени на систематични химически и фармацевтични третирания, в резултат на които впоследствие и двамата починаха от раково заболяване;

            а аз, при високо развит тумор на надбъбречната жлеза (т. нар. „феохромоцитом”) веднага след освобождаването ми от затвора бех спасен в единствения в Европа специализиран медицински център „Гросхадерн” в Мюнхен, Германия и категоричното заключение на лекарите бе, че заболяването се дължи на химически и фармацевтични третирания в затвора.

 

  НА ТРЕТАТА ГОДИНА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО МИ В ЗАТВОРА, точно по време на връхната точка на ЖЕСТОКИТЕ оперативни мероприятия срещу мен, срещу брат ми и срещу баща ми, в затвора присигна за среща с мен полковник (впоследствие - генерал) Божидар Антонов, началник по ДС на ОУ на МВР в Михайловград (впрочем, мой приятел от детството ни, съученик и състудент!!!). В присъствието на началника на затвора той ми каза:

  *че е пристигнал при мен по поръчение на Министъра на МВР, при това по настояване на Посолството на САЩ;

  *че всичките оперативни мероприятия срещу мен, брат ми, баща ми и всички други свързани с мен и с нас лица, са били НЕПОСРЕДСТВЕНО ръководени и провеждани НЕ ОТ НЕГО, а от специален високопоставен екип при Министерството,

И ЧЕ ПОСОЛСТВОТО НА САЩ Е БИЛО АКУРАТНО АКТУАЛНО ИНФОРМИРВАНО И Е ЗНАЕЛО ЗА ТЕХ;

  *че от посолството на САЩ са настоявали за моето освобождаване от затвора и да ми бъде обезпечена възможността да замина

(САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ, БЕЗ НИТО ЕДИН ОТ БЛИЗКИТЕ МИ!!!)

за САЩ или в Западна Европа,

  но това да стане само след като и ако бъде пречупена и подчинена моята воля и волята на най-близките ми хора и след като ВСИЧКИТЕ НИЕ  изрично, ясно и официално се признаем за виновни пред комунистическата българска държавна власт;

  *накрая неговите изрични думи беха:

„Не само в САЩ, но и в която и да е западна европейска държава НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ СИ СЕ ПОДЧИНИЛ НА НАС! Това е практика по ОТДАВНА ПОСТИГНАТО И ДЕЙСТВАЩО ВИСОКОПОСТАВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ, която важи не само за теб, а за всички като теб – преди теб и след теб!”.

      Тъй като аз, разбира се, категорично отказах да приема направеното ми предложение, останах в затвора още цели три години;

 

            Впрочем, като научен изследовател впоследствие многократно съм констатирал, че така визираната по-горе НЕСЪМНЕНО ПЕРВЕРЗНО ПРЕСТЪПНА СТРАТЕГИЧЕСКА ПРАКТИКА

            НА СИСТЕМАТИЧНО СЛОМЯВАНЕ НА ВОЛЯТА, ДОСТОЙНСТВОТО И СУВЕРЕНИТЕТА НА ПРЕКИТЕ И КОСВЕНИТЕ (СЕМЕЙНО-ФАМИЛНИ) ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

            която практика

            е била прилагана по силата на визираното високопоставеното строго секретно КОНКРЕТНО споразумение между ЦРУ и КГБ,

(макар и в известна немалка степен да е била предшествувана от определени аналогични интензивни съвместни дейности ОЩЕ ПО ВРЕМЕТО НА т. нар. Съюзна Контролна Комисия (действувала от 28 Октомври 1944 г. до 15 Септември 1947 г.) КАКТО И ПО ВРЕМЕТО НА  прословутите левичарски и еврокомунистически процеси в Европа от 60-те години)

е от началото на 70-те години;

 

            когато, всъщност, ВЕЧЕ е било положено КОНКРЕТНОТО ДЪЛБОКО СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕЦИЗНО ЯСНО ФОРМУЛИРАНО СТРОГО СЕКРЕТНО СПОРАЗУМЕНИЕ между ЦРУ и КГБ за полагане на началото на конкретната оперативна подготовка на Малтенските Споразумения от Декемеври 1989 г.;

            с които именно Споразумения ВЕЧЕ ПУБЛИЧНО ОФИЦИАЛНО ПОЛИТИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ БЕ ПОЛОЖЕНО И ОБЕЗПЕЧЕНО НАЧАЛОТО НА НОВИЯ ГЛОБАЛИСТИЧЕН ЕДНОПОЛЮСЕН СВЕТОВЕН РЕД, семантично, но пределно ясно заложен в самите текстове на Малтенските Споразумения;

            най-дълбоката същност на КОЙТО РЕД,

(макар и все пак камуфлажно прецизно да е била прикрита зад Глобалистичните, неоикономическите, неотехнократичните, нео-Троцкистко-Соросоидните, неолибералните, неолибертарианските, трансхуманистичните и прочее идеолгически интерпретации),

            всъщност, почти откровено ясно е била сведена до стратегическат цел за

              тоталното унищожение на класическите европейски дълбоко християнски по своя характер цивилизационни ценности и следователно на европоидния човешки генетичен и социално-политически тип,

              в името на тоталното геноцидно унищожение на индивидуалното, семейно-фамилното, етно-националното и обществено-държавното Достойнство и Суверенитет

              ЗА ДА БЪДЕ (ПО ТОЗИ НАЧИН) ОБЕЗПЕЧЕНО налагането на абсолютно ТОТАЛНА, ГЛОБАЛНА, ЕЛИТАРНА ДИКТАТУРА върху експлоатацията (ползуването, консумирането) на абсолютно всички европейски и световни човешки и природни ресурси.

 

            ***веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ  КОШМАРНО ЖЕСТОК ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от затвора, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора,

            аз посетих посолството на САЩ, а още на другия ден и следващите дни, посетих още няколко посолства (на Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия, Италия и други),

  и оттогава досега просто не съм спирал ДА НАСТОЯВАМ ПРЕД ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИНСТАНЦИИ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови нарушители.

 

            ***Впрочем, по онова време (началото на 90-те години) всички т. нар. западни посолства в София, в абсолютно пълен синхрон, понякога деликатно, но много по-често почти цининчо И ПОЧТИ КАТО ЗАТВОРНИЧЕСКИ НАДЗИРАТЕЛИ ми даваха да проумея и разбера,

  че категорично няма да бъде позволено на такива като мен да осъществят каквато и да е съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност от (на) престъпните дейци на комунистическия режим;

            поради което още по времето на моето високо активно участие в Националната политическа „Кръгла маса” (1990 г.) и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание (1990-1991 г.) аз станах известен с интензивно изразяваното саркастично-афористично ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО парадоксално публично официално твърдение,

че поне в България и в западните посолства в София

ЦРУ работи като филиал на КГБ;

 

            Впрочем, в различните отделни мои строго научни изследвания (виж официално публикуваните мой книги!!!) многократно съм отбелязвал:

            *че прецизният поглед върху обезпечаването КАКТО НА извършването на систематичната престъпна дейност на комунистическият режим в България, ТАКА И НА безотговорността за извършените престъпления от Септември 1944 г. до 1990 г. разкрива, че напълно основателно би могло да бъде казано, че още по времето на т. нар. „Съюзна Контролна Комисия” (1944-1947 г.) и т. нар. „Народен съд” (1944-1945 г.)

САЩ и Великобритания фактически са действували

„като филиал на НКВД,

            тъй като РЕАЛНАТА ЗАЩИТА на формираната през 1945 г. сравнително силна антикомунистически опозиция съвсем не е имала ПОЛИТИЧЕСКО, МОРАЛНО И ЮРИДИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ за САЩ и Великобритания и фактически главната цел на Запада се е свеждала единствено до писането на камуфлажно-формални дипломатически ноти и вдигането на ТРИВИАЛЕН празен пропаганден шум без постигането на каквато и да е действена и ефективна защита.

            *че прецизният поглед върху властовата конфигурация след бутафорните политически промени от 1990 г. до днес разкрива, че

       абсолютно всички властови фигури и механизми, макар и формално, реално, очевидно и дори очевадно да са тотално обезпечени именно от ЦРУ,

       всъщност, имат своя дълбоко проявен генезис именно в цялостната ментална и кадрова обвързаност със съветската КГБ и нейнтият български клан – ДС.

 

            ***В частност изрично и пределно ясно обръщам внимание на факта, че

в архивите от 80-те години до днес

на почти всички западни дипломатически мисии в София

несъмнено се съдържат ДОСТА ОБЕМИСТИ информационни масиви относно моите ИНТЕНЗИВНИ опити да предизвикам

СЪЧУВСТВЕНОТО ЧИСТО ЧОВЕШКО И

ПРОФЕСИОНАЛНОТО ЧИСТО ЮРИДИЧЕСКО АНГАЖИРАНЕ

на Световната и най-вече на Западната дипломатическа общност както и на западните високопоставени политически и правителствени институционални лица,

  ОТНОСНО необходимостта от най-строго спазване на Съвременните Цивилизационни Принципи и Норми на Правото, най-дълбоката същност на които е центрирана върху Справедливостта и Отговорността;

            при което, за жалост, Е АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНА МОЯТА ЛИЧНА И НАУЧНО-ЕКСПЕРТНА КОНСТАТАЦИЯ, че

през всичките тези вече няколко десетилетия

АБСОЛЮТНО НИКОЙ ОТ АДРЕСАТИТЕ НЕ Е ДАЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО

ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТАКА ВИЗИРАНИТЕ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА ЦИВИЛИЗОВАНИЯ СВЯТ

Морални (Нравствени) и Правни Принципи и Норми.

 

            Разбира се, многократно съм го подчертавал и пак ще го подчертая, че единствените трима дипломати, които са се отнасяли с висока симпатия към моята позиция относно необходимостта от отговорност за престъпленията, беха Негово Превъзходителство г-н Сол Полански и секретарите г-н Маршал Харис, г-н Дъглас Смит и г-н Джон Мензиес;

 

            ***Длъжен съм за пореден път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен (заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ за среща с някакъв изключително високопоставен американски политически и благодетелен фактор, чието име по онова време чух за първи път и не ми говореше абсолютно нищо, който, в присъствието на Воденичаров и Полански

ми предложи „бляскава високопоставена политическа кариера”

и „висок икономически статус”

            в замяна на това, аз публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим, че за да бъде избегната кървавата съпротива на комунистите България и Източна Европа се нуждаят от това, „страдалците” да „успокоят комунистите” като заявят, че „в името на гарантирането на безкръвния преход” се отказват от търсенето на наказателна и репараторна отговорност на престъпните дейци на комунистическият режим;

  подчертавам, че аз веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на Цивилизационното Право, а видният американец, чието име

е Джордж Сорос,

  с явна спонтанна раздразнителност и неприязън (очевидно към самият мен, но НАЙ-ВЕЧЕ към цитираните от мен Принципи и Норми на Светото Писание и Правото!!!) веднага стана от масата, при което Негово Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи до изхода на резиденцията, а Румен Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе  институционализиран като ръководител на „Отворено общество”.

 

            ***Длъжен съм да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, по повод моето настоятелно изразено искане САЩ да обезпечат

              КАКТО провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани престъпни дейци (а не на всички комунисти!!!),

              ТАКА И построяването на широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат настанени,

              на мен изрично и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”, че САЩ никога няма да позволят да бъде потърсена каквато и да е (дори и най-символична!!!) отговорност от който и да е от престъпните дейци на комунистическия режим;

 

            нещо повече – по повод моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би могъл да направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това и там и тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече половинвековното окопаване на Трети Украински фронт” и да бъде потърсена прецизна съдебна репараторна отговорност,

            (дори в духа на шегата поисках аз да бъда главнокомандващ на Шести американски флот само шест месеци!)

на мен фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе дадено да проумея, че приказките за „крахът на комунизма” (за Крахът на „Империята на Злото”) са си чистопробни пропагандни лакардии,

камуфлажно прикриващи онова, което предстои да станеконвергенцията на Източните и Западните управляващи елити срещу Достойнство и Суверенитета на собствените им народи.

            {Виж напр.: Янко Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат)}.

 

            *** Длъжен съм за пореден път да подчертая, че през Декември 1990 г. аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“,

              получихме официален сертификат (диплома) за членстно и специална официална покана за участие в дейността на т. нар. „Конференция на американските политически лидери”;

              и пристигнахме във Вашингтон, където двамата участвувахме във високопоставена дискретна делова среща,

              на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в стратегически проект за бляскава високопоставена политическа кариера,

              тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за гарантирането на успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците на режима, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

 

                        Следва изрично да уточня:

            *че след тази именно моя „високопоставена среща” именно поради отказът ми да приема (да вляза в капана на) направеното ми предложение,

            за мен и за моите най-близки хора настъпи

            „ерата” на ОБЕЗПЕЧЕНОТО ОТ ЦРУ наше не по-малко жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото третирането ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм на КГБ;

            при това отдавна е очевадно видно, че обезпечената от ЦРУ „нова” държавна власт в България е тотално наситена от менталното и кадрово обезпечение именно на класическа КГБ и нейният престъпен български клан - ДС.

 

            *че макар, че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е залегнала в основата както на секретното (от преди две десетилетия, още от началото или средата на 70-те години!!!) „джентълменско” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите високопоставен правен характер вече наскоро подписани „Малтенски Споразумителни протоколи”;

            ние знаехме, НЕ САМО ЧЕ тази АНТИЧОВЕШКА И АНТИПРАВОВА ТЕЗА ще има господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и „демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия, НО И ЧЕ  всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни последици;

            *И ВСЕ ПАК, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за наказателна и репараторна, ЛИЧНА, А НЕ КОЛЕКТИВНА отговорност за злодеянията НА ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ;

  *при което, поне аз, обаче, по онова време все още не знаех и нямах реална представа какви са параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост, на която т. нар. Хуманен Запад е способен „в името” на „джентълменските” си споразумения с лидерите на „Империята на Злото”;

 

            *при това следва да отбележа, че КАКТО В СТРОГО НАУЧНИТЕ МИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТАКА И В МЕДИИНИТЕ МИ ИЗЯВЛЕНИЯ винаги изрично и пределно ясно надлежно и официално съм подчертал, че предложението, което ми бе направено, е абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира

  НЕ ТОЛКОВА КАТО опит за въвличане в долнопробен оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно личностно компрометиране и елиминиране от политическата,  юридическата и моралната сцена,

А НАЙ-ВЕЧЕ КАТО предложение, обслужващо именно

„Империята на Злото”,

              тъй като от мен фактически се иска НЕ САМО И НЕ ТОЛКОВА отказ от професионалната ми ангажираност с Правото и битността ми като висококвалифициран юрист и учен,

              КОЛКОТО НАЙ-ВЕЧЕ отказ от моята Съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Светото Писание и Справедливостта, заради която именно ангажираност функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки репресии не само мен, не само моите най-близки хора, но и стотици хиляди като нас.

         Впоследствие категорично и недвусмислено ясно констатирах, че именно заради тази моя Съдбовна Духовна ангажираност със Светото Писание и Справедливостта

          престъпният Соросоиден банкстерско-мафиотски клан на ЦРУ

          ПОДЛОЖИ И ВСЕ ОЩЕ ИНТЕНЗИВНО ПОДЛАГА мен и моите най-близки хора

          на не по-малко жестоки, но много по-перверзни третирания, отколкото ние бехме третирани по времето на класическия  български клан на КГБ.

 

 

V.

            Всъщрост, с установяването на (в) руската и световната политическа сцена на Владимир Путин и особено след неговото конклудентно ясно отграничаване от КГБ чрез създането на ФСБ така визираната по-горе ситуация не само бе във висока степен променена, но и даде възможност за по-прецизна вариантна сценарийна визия върху предишната ситуация. Вече съм писал и относно някои от аспектите на Новата вариантно-сценарийна Ситуация, включително и относно появата на Доналд Тръп.

Моята отдавна публично оповестена ВАРИАНТНА ВЕРСИЯ е, че

както Путин, така и Тръмп се опитват да „измъкнат” (освободят)

не само Русия и САЩ, но и Светът

от мрежите на онези СТРОГО СЕКРЕТНО ФОРМИРАНИ ОЩЕ ПРЕЗ 70-те И ОСОБЕНО (НАЙ-ВЕЧЕ) ПРЕЗ 80-те ГОДИНИ престъпни СЪДРУЖНИ кланове на КГБ и ЦРУ,

които, са встъпили и ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС, В НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ, интензивно съвместно (задружно) действуват

като ударният (поразяващият) юмрук на

Световното Банкстерско-Мафиотско Задкулисие;

 

            и, които, камуфлажно прикрити ЗАД ОФИЦИАЛНИТЕ ТЕЗИ ЗА ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА, ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И НЕОЛИБЕРАЛИЗМА ВСЪЩНОСТ ВСТЪПВАТ КАТО

            МОДЕРНИЗИРАНИ ТЕЗИ НА КЛАСИЧЕСКИЯ СВЕТОВЕН КОМУНИЗЪМ,

         съвременната практическа разрушителна сила на които е неимоверно много по-зловеща отколкото тезите и практиките на Регионалния Комунизъм,

 

            И ТАКА, са предприели стратегията на (за) тоталното завладяване от неимоверно тесен световен елитарен къг на естествените планетарни и човешките ресурси и най-вече – на (за) тоталното унищожаване на европейския генетичен, културен и обществено-политически Тип и Дух;

         и които ПРЕСТЪПНИ СЪДРУЖНИ кланове на КГБ и ЦРУ именно за да обезпечат целите на Световния Банкстеризъм,

           са подложили Тръмп на неимоверно интензивна Хиларизация (на превръщането му в Глобалист),

           а Путин – на Стерилизация.

 

            Впрочем, видно от цялостната моя научно-изследователска и практическа правозащитна дейност след бутафорните политически промени

            от 90-те години ДО ДНЕС, аз не съм спирал ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО да подчертавам, че спрямо КГБ и ЦРУ и техните ПРЕСТЪПНИ български кланове лично аз имам

            НЕ САМО „стари и нови сметки за уреждане”,

            НО И (по колоритния израз на американските трапери) – „СТАРИ И НОВИ КОЖИ ЗА ДРАНЕ”.

 

            Всъщност, струва ми се, че би могло напълно уверено да се каже и, че макар и с други думи, и Тръмп е казал същото когато заяви, че ще реформира ЦРУ, и когато лаконично заяви, че ако той не успее, то това може би ще бъде направено от привържениците на Втората поправка на Конституцията.

            Тук дължа изрично и ясно да отбележа, че в моята специална персонална „епистоларна серия”, адресирана за Негово Превъзходителство Посланика на САЩ г-н Ерик Сет Рубин, многократно съм отбелязвал, че ако Тръмп и привържениците на Втората поправка не успеят, то по силата на естествените закони на Историческата Справедливост и най-вече по силата на Висшите Вселенски Закони, на Америка (САЩ) ще й се наложи да се сблъска със „своето много по-зловещо себеподобие”, и ако „нещо” все пак остане читаво, то ще тръгне съвсем не от „Кота Нула”, а от „Кота Дълбок Минус”.

  Впрочем, превъзходно е известно, че именно за да бъде попречено на Президента Тръмп да реформира ЦРУ (и в частност да прекрати престъпното банкстерско-мафиотско съдружие между ЦРУ и КГБ)

  Банкстерско-мафиотският истеблейшмънт на САЩ промени (ограничи) правомощията на Тръмп в сферата на международните отношения и го превърна в „президент под домашен арест”;

            като, обаче, поне според мен, внимателния поглед върху наложените т. нар. „санкции” разкрива, че тези санкции не само не са насочени срещу самата банкстерско-мафиотска престъпна дейност, не само с „нова сила” обезпечават безотговорност за същата тази престъпната дейност, но и дори „разкриват нови хоризонти” за продължаването и задълбочаването на престъпната дейност на ОНЕЗИ именно кадри на КГБ, които още през 70-те години са встъпили в СЪДРУЖИЕ с престъпния банкстерско-мафиотския клан на ЦРУ.

 

            Впрочем, обръщам вашето специално внимание върху моите ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГОБРОЙНИ имащи публичен характер текстове от 90-те години до днес, (публикувани не само в многобройните ми обемисти документални книги, но и в Интернет); които текстове са акуратно адресирани и надлежно предоставени не само на съответния Посланик на САЩ, но с изрично т. нар. „инфорпмационно копие” са предоставени и и на редица западни посланици;

  няколко от които текстове, също така, са адресирани лично до Директора на ЦРУ Майкъл Хейдън и са изпратени с препоръчани писма директо до Вашингтон

            (уточнявам, че ЛИЧНОТО МИ ОСНОВАНИЕ за тези ми лични писма специално до Майкъл Хейдън е факта, че известно време преди неговото официално встъпване като военен атеше в София и съвсем непосредствено преди моето арестуване и „настаняване” в затвора, аз съм имал кратка „инцидентна” ЛИЧНА среща с него в сградата на посолството на САЩ);

            Също така уточнявам, че ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС Е АБСОЛЮТНО ВАЛИДЕН И АКТУАЛЕН ЦЯЛОСТНИЯТ ТЕКСТ, който още на 09 май 2007 г., надлежно съм отправил и предоставил на Директора на ЦРУ Майкъл Хейдън (и с копия до посланиците на Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия и САЩ), И В КОЙТО ТЕКСТ, В ЧАСТНОСТ, изрично и ясно съм написал следното:

  „(...) Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:

         По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!.


 

            Изрично и ясно подчертавам, че както пред Майкъл Хейдън, така и пред редица други високопоставени институционални лица на САЩ и пред всички посланици на САЩ от 90-те години до днес,  многократно настоятелно съм предявявал искането

            КАКТО ДА БЪДЕ ДАДЕН ПЪЛЕН ПУБЛИЧЕН ХАРАКТЕР на цялата намираща се в патримониума на държавната власт на САЩ информация относно моите контакти с представителите на САЩ и предоставяната им от мен информация относно нарушенията на Човешките права в България;

            ТАКА И ЗА точно спазване на параметрите и на същността на поеманите (поетите) ангажименти за спазване на Принципите и Нормите на Правото и Човешките права;

 

            Изрично и ясно подчертавам, че

            КАТО професионален юрист,

            КАТО професионален научен изследовател и анализатор,

            КАТО лично жестоко репресивно пострадал,

            КАТО легитимен представител на голям брой репресивно пострадали мои семейно и фамилно близки хора

            И КАТО съчувствено ОФИЦИАЛНО, НАДЛЕЖНО, КОНКРЕТНО, ПИСМЕНО АНГАЖИРАН ПРЕД ИНСТИТУЦИИТЕ с искания за отговорност на виновните конкретни престъпни лица за болките и страданията на голям брой както лично познати, така и лично непознати репресивно пострадали лица

            ОЩЕ В СЪВСЕМ ПЪРВИТЕ ДНИ НА БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ в началото на 90-те години превъзходно виждах и осъзнавах очевадно видният за мен факт, че

именно официалната държавна власт на САЩ е тази, която интензивно и категорично ясно не позволява В БЪЛГАРИЯ да бъде потърсена и осъществена естествената наказателна и репараторна отговорност от отделните конкретно доказани виновни лица за извършените от тех ПО ВРЕМЕТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ прецизно конкретно легитимно доказуеми и доказани злодеяния.

 

            Нещо повече - днес, вече три десетиления след бутафорните политически промени, СЪМ КАТЕГОРИЧЕН, че характера на позицията на официалната държавна власт на САЩ за недопускане на отговорност за злодеянията на класическата комунистическа „Империя на Злото”, всъщност разкрива

            НЕ САМО (или дори не толкова) наличието на СУБРОГАЦИОННО встъпване като трето лице в правните задължения на непосредствените извършители на престъпното деяние за поемане на цялостната (пълната) отговорност,

            А ИМА ХАРАКТЕРА най-вече на официално фактическо (конклудентно) ПРИЗНАНИЕ ЗА ПЪЛНА СЪУЧАСТНИЧЕСКА САМОИДЕНТИФИКАЦИЯ ЗА ВИСОКОСТЕПЕННО ИНТЕНЗИВНО ВИНОВНО СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО НА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ НЕ САМО ПО ВРЕМЕТО НА класическото проявление на комунистическата държавна власт,

            НО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВНОТО И В МНОГО ПО-ВИСОКА И МНОГО ПО-ОПАСНА СТЕПЕН ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСКО ДЕЯНИЕ В НОВАТА, ВЕЧЕ ТРИДЕСЕТИЛЕТНА ИМПЕРИАЛНА КОНФИГУРАНИЯ НА СВЕТОВНОТО ЗЛО (от 1990 г. до днес!!!).

 

            Така, изрично и ясно подчертавам, че този ми извод е непосредствено свързан с и произтичащ от същността и характера на моите лични срещи още в началото на 90-те години с високопоставени представители на държавната власт на САЩ.

            Така напр. по повод и във връзка със срещата ми на 10 Февруари 1990 г. с Държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговият секретар по сигурността Боб Хътчингс отдавна официално съм писал,

            че след като видният американец ехидно и коварно се опита да ме набута в позицията, че съм привърженик на тезата, че с падналите от власт комунисти трябва да се постъпи така, както те са постъпвали с мен и такива като мен,

            и след като аз аргументирано обосновах тезета, че не всички комунисти следва да носят отговорност за злодеянията, а само онези от тех, за които надлежно и прецизно е доказано техното лично извършителство,

            и освен това, че за същите тези надлежно доказани злодей ще трябва да бъдат осигурени не такива затворнически условия, каквито те са осигурявали за мен и такива като мен, а условия „хотелски тип „Шератон”;

            И СЛЕД КАТО СВЕТКАВИЧНО ПРОУМЯХ, че видният американец въобще не е доволен от този мой отговор, съзнанието ми трескаво започна да работи „на втора писта” и да търси отговор на въпросаЗащо той не остана доволен от моя, напълно безупречен от юридическо и високо хуманистично гледище, отговор?”;

  И ТАКА аз изведнъж просто разстръстващо осъзнах, че позицията на видия американец е насочена срещу самото Право,

  най-главният елемент на който е именно Отговорността като структурно съставен елемент на Справедливостта и Хуманността,

    и че предстоящият за установяване и изграждане Нов Световен Ред просто няма да има абсолютно нищо общо със самите  Принципи и Норми на Справедливостта, Хуманноста и Правото.

 

            За да стигна до този извод, впрочем, ми помогна едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство. Няколко години преди това бях гледал някакъв американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе изграден върху това, че

            след капитулацията на т. нар. „японски милитаризъм“ американската окупационна власт не само възложи извършването на демилитаризацията именно на своите доскорошни противници – милитаристите,

            не само не защити от избиване и репресии онези японци, които по време на войната бяха техни естествени съюзници, но дори КОВАРНО ПРЕДНАМЕРЕНО разконспирира някои от своите най-видни и преданни съюзници и даде не само възможност, но и пределно ясно предписание на „демилитаризиращите се милитаристи“ да ги убият.

            Трябва да призная, че след като гледах този филм бях толкова силно потресен, че в буквалния смисъл на думата душата ми бе болна почти цяла година.

 

            Всъщност, за пореден път следва изрично и ясно да подчертая, че именно непосредствено след визираната моя ДЪЛБОКО РАЗОЧАРОВАЛА МЕ СРЕЩА

с Джеймс Бейкър и Боб Хътчингс

            прецизно се запознах с точните текстове на Малтенските Споразуметилни протоколи от 02 и 03 Декември 1989 г. съгласно международната правна сила на които бе сложен край на Студената война,

            и така още в началото на 1990 г., по време на моето изключително активно участие на политическата сцена като участник в Националната политическа „Кръгла маса” и депутат във Великото Народно Събрание (имащо юридическия статус на своеобразен Сенат!),

            и после, до днес, в лекционната ми университетска преподавателска дейност и в строго научно-изследователската ми академична дейност,

започнах официално и публично да подчертавам дълбокото несъответствие

между КОНЦЕПТУАЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА СТРОГО ДВУСТРАННИТЕ споразумения между САЩ и СССР/Русия

и бушуващата в Европа и България официална пропагандна еуфория.

 

            Така, започнах интензивно да подчертавам:

            ***че съвсем не е случаен фактът, че както и във всичките други споразумения между същите две страни така и в това Споразумение стратегически преднамерено въобще не е било предвидено прилагане на наказателна „Нюрнбергска” процедура срещу военнопрестъпници, държавни и партийни функционери, доктриниращи съзнателно и системно човеконенавистническа идеология;

            ***че сценарият на Споразумението въобще не е предвидил и не предвижда преходът към друг тип обществена организация да бъде съпроводен със смяна на елитите, както и с преразпределение на награбения и съсредоточен в номенклатурата (комунистическият елит) социален продукт;

            ***че следователно пределно ясно и очевидно е, че Договореността в Малта” е била предвиждала „смяна на властта, но не и смяна на собствеността”. Което означава, че САЩ като световен символ и като лидер на това, което като правило в политиката се нарича Западът, са показали,

че желаят да партнират в бъдеще с една реформирана комунистическа система; и че не са имали и нямат никакво намерение да унищожават самата комунистическа система и да я заменят с някаква друга.

  ***че е повече от очевидно, че САЩ са показали достатъчно ясно, че съгласно техните стратегически интереси „бъдещите посткомунистически страни” няма да имат не само задължението, но и каквато и да е възможност (т.е НЯМА ДА ИМ БЪДЕ ПОЗВОЛЕНО!!!) да излизат вън от рамките на т. нар. „Латиноамерикански модел” на развитие, възникнал след разпадането на испанската колониална империя, при който модел местната колониална администрация е била утвърдена като компрадорска едра буржоазия, а индианците само са били сменили своето политическо национално иго или робство с модерно социално потисничество, осъществявано от предишния (дотогавашния) елит.

 

            Впрочем, във връзка с това специално внимание заслужават следните два  факта:

            *само няколко години преди официалното подписване от Буш и Горбачов на прословутите „Споразумителни Протоколи”, в една от речите си пред Римския клуб (където напълно естествено и закономерно и двамата лидери са били „редови членове”) Съветския лидер съвсем не случайно бе заявил, че той и неговите съмишленици са поели този именно нов „партиен курс”, тъй като това е единствената съвременна реална стратегия за установяването на „Новия Световен Ред” - този на „Световния Комунизъм”;

            *по време на първата си европейска обиколка през Януари 1994 г. Бил Клинтън бе посетил Москва, за да демонстрира подкрепа за Борис Елцин и неговите реформи; по време на официалната пресконференция Борис Елцин бе казал: Днес ние се намираме във вихъра на руско-американската съвместна революция;

            при което и двамата височайши персони „дипломатично“ „деликатно“ бяха пропуснали да уточнят характера на тази „революция“, но като се има предвид пределно ясното семантично съдържание на Малтенските Споразумителни протоколи това не е било нужно, тъй като е очевидно, че визираната „революция“ е именно комунистическа – Втора съвместна комунистическа революция;

            и че, доколкото все пак в доминиращата словоблудствена демагогска словесна еквилибристика се използува и понятието „посткомунизъм“, то прецизният анализ на неговата семантика разкрива, че това съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а, всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм.

            Виж: Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии;

            Виж: Янко Янков, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии,  стр. 77-92, сб.: Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;

            Виж: стр. 336-352, Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7;

            Виж: стр. 71-76, Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти. - С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9;

            Виж.: Досиетата на ДС (14), http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html ;

            Виж.: 2012-12-03, §3. Маскарадът Американска подкрепа на опозицията” - първа част, http://iankov.blogspot.com/2012/12/3.html;


            Виж: 2012-12-03, Маскарадът Американска подкрепа за опозицията - втора част, http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html ;


            Виж: 2012-12-03, Маскарадът Американска подкрепа за опозицията - трета част,  http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html ;


            Виж: 2012-12-03, Маскарадът Американска подкрепа за опозицията - четвърта част, http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html ;


 

            Впрочем, нека ТУК И СЕГА изрично и пределно ясно да подчертая, че още през 90-те години аз съм започнал официално и публично, включително и в научните си публикации, да обосновавам тезата, че

            с (след) бутафорното „падане” на „Берлинската стена” на 9 Ноември 1989 г. и най-вече след подписаните на 2 и 3 Декември 1989 г. от президентите Буш и Горбачов т. нар. „Споразумителни протоколи” съгласно изричните терминологични изисквания на същите

  „ударният юмрук” на Съветската Империя (самата комунистическа партия (КПСС) и нейната „Червена армия”) бе „реформиран” така, че фактически бе трансформиран в корпоративна транснационална Червена Мафия

(Транс Национална Корпорация  в частна полза),

и така именно тя, именно в това й качество, бе приета и утвърдена като напълно отговаряща на (удовлетворяваща) Протоколните изисквания да бъде „надежден джентълменски партньор” на Запада.

 

            Така, както по-рано, така и сега фактически и практически ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ от Съветската колониална империя продължиха да са йерархически нискоструктурен компонент на тази именно Транс Национална Корпорация (Мафия) в частна полза,

            разположен по ниско НЕ САМО от структурите, обслужващи основните дейности на транснационалните корпорации (ТНК), НО ПО-НИСКО дори и от структурите, контролиращи проституцията, поради което и статусите на Президента, Председателя на Парламента, Премиера, Главния прокурор, Министъра на дипломацията и пр. фактически са станали статуси на фактическа „Мадам”.

            При това следва да бъде отбелязано, че оттогава до сега навсякъде където и когато са се появявали и се появят и проявяват т. нар. икономически, финансови и пр. кризи съответната държава по същество е имала и има точно такъв или подобен вътрешно-национален или транснационален корпоративно подчинен статус.

 

            Всъщност, вече няколкократно съм споменавал в научните си публикации и в медийните си изяви, че именно върху основата на констатацията, че възникналата през 1929 г. икономическа и финансова криза в САЩ се дължи на това, че банкстерите (банкерите-гангстери) фактически са били превърнали американската държава в свое нискойерархично подчинено банкстерско-мафиотско структурно звено,

  Президентът Рузвелт бе обосновал издаването на специалния закон („Glass-Steagall Act“), чрез който узорпираният от американските банкстери (банковите корпорации) Суверенитет на държавната власт бе възстановен и върнат в патримониума на гражданите.

 

            Също така тук и сега за пореден път изрично и ясно подчертавам, че многократно съм обосновавал тезета, че:

              още в деня на рухването на „Берлинската стена“ всъщност рухна не регионално-империалната съветска комунистическа система, а капиталистическата система,          

              и фактически бе наложена системата на не по-малко жестокия, но много по-перверзен корпоративен глобален банкстерско-мафиотски комунизъм;

              още в същият ден всъщност рухна издигнатата от Адамс и непоколебимо въвъдената от Рузвелт като семантичен знак” на най-дълбоката същност на държавната власт т. нар. „Американска мечта“, съгласно която не само всеки американски гражданин, но и всеки гражданин на планетата има правото на равни и неограничени възможности за много по-добър живот, при което единствените „естествени граници” за реализуемостта на това са пределите на индивидуалните трудови способности;

 

            Така, всъщност, именно ритуалният момен на падането на „Берлинската стена“ встъпи в историята като официален ритуален момент, в който съгласно предварителната банкстерско-мафиотска договореност между икономическите и политическите елити и официалните държавни власти на Съединените щати на Америка, на СССР и на Европа

  бе убита основаната върху почтените трудови усилия автентичнаАмериканска и планетарна мечта и бе превърната в мечта на транстериториалните комуноидни банкстерско-мафиотски престъпници, издигнали именно престъпността като фактор на ежедневното битие

            (Виж: стр.687-768 от книгата Янко Янков, „Политически и правни учения. Основи на политикоправния генезис, Том 5, Книга 2, С., „Янус“, 2007); Виж: Световна криза: „Руската идея“ кастрира „Американската мечта“, http://iankov.blogspot.bg/2008/10/blog-post_25.html );

 

              Така именно след падането на „Берлинската стена“ дори там, като например САЩ, където държавата (държавната власт) наистина бе принадлежна на гражданите, тя стана принадлежна на банкстерските транснационални корпорации и мафии.

 

            Също така следва да бъде отбелязано, че именно по времето на традиционния (класическия) световен ДЪРЖАВНО-ИМПЕРИАЛЕН КОЛОНИАЛИЗЪМ бе възникнала и първата в света

НЕДЪРЖАВНА КОЛОНИАЛНА ИМПЕРИЯ –

тази на комунистическия интер/транс/национален корпоративен субект,

т.е. Съветската Империя,

която по своята същност бе

не толкова империя на руската (съветската) държава,

колкото именно империя на руската (съветската) комунистическа партия,

            по същество имаща статуса на интер/транс/национален корпоративен субект, поставил на свое тотално подчинение първоначално руската държава (и държавата СССР), а после и другите държави от състава на интер/транс/националната корпоративна комунистическа Империя.

 

              Също така следва да бъде отбелязано, че тотално шестващото днес неоколониално настъпление срещу (върху) съвременните европейски и други държавни суверенитети и респективно върху суверенитетите на отделните личности (гражданите) и техните семейно-фамилно и етно-национални формирования

              води своето начало именно (или най-вече) от 90-те години, именно от визираното „партньорско” Споразумение между визираните две световни сили; върху оснавата на което Споразумение американските банкови и други транснационални корпорации (от една „пантньорска” страна) и съветско-руската Червена Мафия (от друга „партньорска” страна)

              СЪВМЕСТНО (кондоминиумно)

              фактически превърнаха в свои йерархично нискоструктурни звена не само държавите от Съветската колониална Империя (за които този им статус вече отдавна бе станал традиционен),

                 но и държавите от т. нар. Запад (за които този им статус, макар и в извества степен вече да им е бил полупознат,

   именно след 90-те години изцяло бе станал техно доминиращо „качествено ново състояние”). 

 

            Така, несъмнено в този контекст, само десетина години по-късно, през 2000-2008 г.  кметът на Лондон Кен Ливингстън съвсем неслучайно бе започнал често и предизвикателно да провокира британската общественост като обосновавал тезата, че „за да се оправят нещата” във Великобритания всяка седмица трябва да бъде публично бесен в центъра на Лондон по един банкер, докато другите си вземат поука.

 

            Като оставим настрана факта, че днес или поне засега тази „екставагантна” и по същество практически добре позната европейска (и най-вече - британска) класическа революционна идея относно Справедливостта и Правосъдието е абсолютно неприложима както в Лондон, така и в Париж, така и в Берлин и прочее, така и в София,

            все пак бихме могли предизвикателно-уточнително и поне като литературна фантастика да споменем, че макар и специално за (в) България това да е напълно невъзможно и дори абсурдно, все пак, ако историческата рулетка „благоволи” да предостави такава закономерна или случайна възможност,

ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ В СРАВНЕНИЕ С БЕСЕНИТЕ ИЛИ ГИЛОТИНИРАНИТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ ПРЕСТЪПНИЦИ,

СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ

НЕ САМО БАНКЕРИ, НО И ВИСШИ ДЪРЖАВНИ И МАФИОТСКИ ПЕРСОНИ

ПРОСТО СА

ПРЕСТЪПНИ ЧУДОВИЩА,

спрямо които в духа на литературната фантастика Справедливостта би изисквала да бъдат възкресени

         НЕ САМО споменатите от Херодот приложени от управителя на Персия цар Камбис Втори методи и средства за възстановяване на Справедливостта и Правосъобразността {виж също „Съдът на Камбис (1498 г.) на художника Джерард Дейвид}

         НО И методите и средствата на българския владетел Влад Цепеш – дране на живо и набучване (набиване) на кол.

 

            От друга страна, обаче, редица видни европейски и световни анализатори недвусмислено ясно обосновават тезата,

            че именно поради интензивната атака на транснационалните банково-финансови спекуланти в Европа фактически не съществуват отделни реално стабилни национални икономики,

            че този процес вече неимоверно жизнено-остро застрашава не само бедните работнически слоеве, но и средната класа,

            поради което редица (дори почти всички) европейски страни вече са на ръба на масовия бунт, въоръжената революция и Трибуналното Правосъдие.

 

            Също така, несъмнено в този именно контекст следва да бъде разглеждано и неодтавна (юли 2015 г. в Санта Круз, Боливия) заявеното от Папа Франциск гледище, че

              новият колониализъм е многолик, че той е престъпна античовешка система, която вече не може да бъде търпяна, тъй като

               под официалното прикритие на благородни цели той фактически драстично нарушава не само справедливото разпределение на благата,

    но и дълбоко засяга същностните устои на Човешкото Достойнство и бъдещето на човека

    и отнема на народите и на отделните хора (гражданите) правото им да осъществяват своя Сверенитет.

 

            Разбира се, пак в същият контекст следва да бъде отбелязано, че съвсем неслучайно, именно за да предотвратят едно такова ЛЕГИТИМНО ЗАЩИТНО развитие на съвременния европейски исторически процес, глобалните стратегически сценаристи на неоколониализма умело и интензивно разиграват етюдите:

            *на тоталното гео- и регионално- икономическо и политическо дестабилизиране;

            *на ментално-ценностното, цивилизационно-културното, биогенетичното, етнонационалното и прочее „препрограмиране” и „преформатиране”;

            *на фактическото унищожаване на традиционния християнски европейски ментално-културен субстрат;

            *на внедряването и налагането на т. нар. „ценности”, които фактически тотално изкореняват традиционните устои и същността на Европа и европеизма и превръщат европейските граждани в безропотно стадно животинско и дори биороботно състояние;

            *на превръщането на самите европейски държави в нискойерирхични вътрешно-организационни структури на корпоративния банкстерско-мафиотски неколониален механизъм,

         като по този начин държавите практически престават да бъдат обществен защитно-регулативен корпоративен субект на гражданите (т.е. корпоративен субект в обществено-защитна полза),

         и се превръщат в частнособственически структурен компонент (инструмент) на престъпната дейност на банкстерско-мафиотските корпорации (т.е. структурен инструмент за престъпна дейност на корпоративен субект в частна полза).

 

            В контекста на това си позволявам да Ви припомня, че от неимоверно обемистата документация

            КАКТО относно моето съдебно осъждане и чудовищното смъртоносно селективно-геноцидно репресиране на всичките мои най-близки хора по времето на класическия комунистически режим,

            ТАКА И относно моето и на най-близките ми хора чудовищно третиране днес, в условията на вече ТРИ-ДЕСЕТИЛЕТНИЯ български неоколониален политически режим тип хунта, Е ВИДНО,

              че единственото извършено от мен „ЗЛОСТНО РЕЦЕДИВНО”  ВЕЧЕ ПОЛОВИНВЕКОВНО „ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ”, заради което аз и най-близките ми хора сме били подложени на селективен геноцид Е БИЛО И Е това, че

              аз съм се опитвал да призова КАКТО представителите на базираните в София дипломатически мисии, ТАКА И техните правителства

              да приложат нормативните изисквания

              КАКТО на естествената хуманна съчувственост,

              ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО И НА ТЕХНОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ

              НЕ САМО И ДОРИ НЕ ТОЛКОВА ОТНОСНО МОЯТ И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА СТАТУС,

              КОЛКОТО (И ДОРИ НАЙ-ВЕЧЕ) ОТНОСНО СТАТУСА НА ЦЯЛОСТНОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ.

 

            Всъщност, припомням Ви всичкото това, за се опитам да Ви припомня, че както от лично моят документален масив, така и от документалния масив на българските шпионски и контрашпионски институции, а също така и от документалния масив на съответните дипломатически мисии, с които съм контактувал през вече изтеклият почти половин век,

              Е ВИДНО, че по времето на класическия комунистически режим по повод и във връзка с моето име и моята дейност е имало само една единствена официална позиция на Държавния департамент на САЩ и само една единствена официална позиция на един германски ексканцлер (Вили Брандт).

            При това, както и в двата официални високопоставени случаи, така и в голямото множество случаи на масовите медийни експлоатации

  моето име и моята юридически абсолютно безупречна правозащитна дейност фактически са били пропагандно употребени съвсем не във (за) ефектива защита на Истината, Справедливостта и Правото, съдържащи се в самата тази моя дейност и позиция,

            а в контекста на стратегията, насочена към събарянето от власт на идеологизираните бетонно-твърдоглави комунисти и обезпечаването на идването на власт на онзи, не толкова идеологизиран, колкото най-вече меркантилизиран и спекулиращ с идеологията на либерализма и неолиберализма клан на комунистическата партия,

            който клан вече е бил дал реални доказателства за готовността си да се „реформира” в (като) Червена Мафия и именно в това си качество да участвува в бъдещата предварително прецизно съгласувана и планирана съвместна неоколониална стратегия и дейност.

 

            Също така уточнявам, че макар, че още от 90-те години НЕ СЪМ СПИРАЛ да „бомбардирам” посланическите мисии в София с моите текстове, САМО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ (5) ГОДИНИ основните моменти на моите конкретни АБСОЛЮТНО ЛЕГИТИМНИ ОФИЦИАЛНИ ПРЕТЕНЦИИ към базираната в България т. нар. „дипломатическа общност” са надлежно фиксирани в следните мои изключително интензивно предявявани текстове:

  (*)от 23 Януари 2014 г. до 03 Май 2016 г. общо 75 отделни т. нар. отворени писма-Меморандуми, адресирани първоначално до 36, а впоследствие до 51 отделни дипломатически мисии;

  (*)на 16 Май 2016 г. – Протестен Меморандум до Негово Превъзходителство г-н Юрий Н. Исаков, Извънреден и Пълномощен Посланик на Руската Федерация;

  (*)от 02 Юни до 28 Ноември 2016 г. общо 44 т. нар. „Персонални Меморандуми” до Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин, Посланик на САЩ;

  (*)от 30 Януари 2017 г. до 19 Февруари 2018 г. 29 персонални меморандуми от серията „До поредните ГЛАВНИ НАДЗИРАТЕЛИ на Съветско/Руско-Американския Концлагер България – Анатолий Анатолиевич Макаров, извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация и Ерик Сет Рубин,  посланик на САЩ.

            При това изрично и ясно уточнявам, че както всичките предишни, така и тези текстове имат пълен публичен характер, акуратно са публикувани в моите сайтове в Интернет и са подготвени да бъдат публикувани в моите специални документални книжни поредици.

            Също така изрично и ясно уточнявам, че при писането и предявяването на всичките текстове НИКОГА НЕ СЪМ СЕ НАДЯВАЛ И НЕ СЕ НАДЯВАМ, че адресатите ще изпълнят задълженията си, КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ОТ ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОТО,

            НО СЪМ ПИСАЛ И ПИША НЕЩАТА, ЗА ДА СЪЗДАВАМ АВТЕНТИЧНА ДОКУМЕНТАЛНА БАЗА ЗА БЪДЕЩОТО НЕ САМО МОРАЛНО, НО И ЮРИДИЧЕСКО ПРАВОСЪДИЕ, КАКВОТО, НАДЯВАМ СЕ, ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ГО ИМА.

 

 

VІ.

            Разбира се, макар и в множество публикации многократно да съм „визирал” фактите и обстоятелства, тук и сега е нужно за поръден път съвсем накратно да ги спомена.

            След като в продължание на ДЕСЕТ години интензивно се опитвах да използувам западните дипломатически мисии в Сафия и българските прокурорски и съдебни институции за реализиране на „пробив” във визираното Малтенско Споразумение между визираните престъпни световни елити,

              през Август 1999 г. пристигнах в Лондон, Великобритания, където веднага предприех действия за официално регистриране на т. нар. Правозащитно Бюро „Истина и Правосъдие”, за подпомагане на британското Правосъдие за съдене на онези, които в България са недосегаеми за Правосъдието;

           оказа се, обаче, че с това мое „намерение” аз съм бил застрашил не само или дори (може би) не толкова само престъпната мафиотска българска държавна власт, но и британската такава.

 

            Тъй като по повод и във връзка с това българските специални служби били „констатирали”, че от секретната секция на Главната прокуратура са били изнесени копия от множество преписки относно знакови личности от системата на българския криминален елит и техните чуждестранни партньори, които преписки са се били оказали на разположение „някъде на Запад”, веднага била обоснована версията, че аз съм „износителят”, и че документацията ми е била дадена от самият Главен прокурор Никола Филчев (на когото аз съм кум), военният прокурор полковник Николай Колев (с когото сме приятели още от времето на нашето студентство) и някой си военен прокурор Джамбов, когото аз въобще не съм виждал, познавал и за съществуването на когото не съм знаел.

            Вие, вероятно превъзходно знаете какво се е случило и с тримата почти веднага след моето пристигане в Лондон и по времето на пребиваването ми там, но все пак тук и сега лаконично ще спомена, че когато една сутрин Главният прокурор Филчев се събудил в жилището на приятелката си (която е адвокат), с ужас установил, че цялата стая е в кървища, а главата на приятелката му е отрязана и е поставена на плота в кухнята, и, разбира се, по-късно той бе обвинен за нейното убийство; после военният прокурор полковник Колев бил застрелян на улицата, а военният прокурор Джамбов се самозастрелял в офиса си.

            Несъмнено важен „знаков” елемент в тук визираната „сага” е това, че при несъмненото оперативно обезпечение на британските служби анонимен представител на българските специални служби ме „срещна” в парк Финсбъри (по време на моето редовно спортно занимание) и ехидно пределно ясно ми даде да разбера, че

              ако спешно не се прибера в София ще бъдат отвлечени и избити съпругата ми, двете ми непълнолетни дъщери и непълнолетната дъщеря на отдавна мъртвия ми брат;

              ПРИ ТОВА, ТЪЙ КАТО ПОСОЛСТВОТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ В СОФИЯ ИЗРИЧНО, ОФИЦИАЛНО И ПИСМЕНО ОТКАЗА ДА ПОЗВОЛИ (ДА ДАДЕ ВИЗА) НА БЛИЗКИТЕ МИ ДА ДОЙДАТ В ЛОНДОН,

аз, СПЕШНО се завърнах в България.

 

            Впрочем, точно по същото време отделно от това не друг, а тогавашният Министър на вътрешните работи спешно бе отстранен от длъжност поради това, че се е противопоставил на преговорите и подготовката за сключването на престъпна „концесионна” сделка между българския премиер Иван Костов и британския премиер Тони Блеър за това, водоснабдаването на София да бъде консигнационно предоставено на ноторно световно известна престъпна транснационална компания (ТНК); със същността на която престъпна сделка по-късно

       Комисията по корупция при Народното събрание категорично бе установила, че двамата премиери са ощетили гражданите на София с колосалната сума 1 300 000 000 (един милиард и триста милиона левове), които били поделени между мафиотските господари на двамата.

         Така, всъщност, се оказа, че Е ОЧЕВАДНО ВИДНО, че именно мафиотските господари и на двамата премиери

         „предвидливо” са се били погрижили за това в Лондон да не бъде регистрирано такова правозащитно бюро,

         тъй като то би било заинтересовано и би могло да поиска от несъмнено независимото британско Правосъдие да се произнесе по казуса.

 

            После, след няколко години, на 17 Ноември 2006 г. с препоръчана поща изпратих от град София писмо, адресирано до Федералния министър на вътрешните работи на Конфедерация Швейцария г-н Паскал Кушпен и отделно от това копия от писмото официално са предоставени на 8 (осем) акредитирани в София дипломатически представителства (посолства). В писмото изрично и пределно ясно съм написал, че в близките дни аз и членовете на семейството ми ще пристигнем в Швейцария, за да продължа обществено-политическата и правозащитната си дейност, като създам и регистрирам (съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена „Истина и Справедливост, главната цел на която да бъде:

            събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия и в България са абсолютно недосегаеми от правосъдието;

            провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на швейцарската и останалата европейска и световна общественост и властническа институционалност с оглед приобщаване към идеята и практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление на всеки отделен престъпен деец;

            извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност;

            да довърша научно-изследователската си дейност по редица теми“.

 

            Само броени минути след пристигането ни пред съответната швейцарска държавно-властническа институция аз и членовете на семейството ми станахме обекти на изключително брутални престъпни процедури, каквито преди години по отношение на мен и най-близките ми хора бяха систематично прилагани от българския клан на съветската КГБ - комунистическата Държавна сигурност.

            При това главната цел на тези процедури не само не бе прикривана или завоалирвана, а директно, нагло и цинично откровено ни бе заявявана - да бъдем „мотивирани“ и фактически принудени да се откажем от намерението за създаване на такава информационно-документална и правозащитна организация и да бъдем принудени да напуснем територията на Швейцария.

 

            Нещо повече - от визираната документация е видно, че именно в контекста на най-перверзните процедурни издевателства на швейцарската държавна власт

на мен все пак изрично и пределно ясно ми бе казано, че създаването и функционирането на такава организация в Швейцария „се заплаща“ по един-единствен начин – чрез вербуване и поставянето на организацията в пълна зависимост от швейцарските секретни служби.

            Тъй като категорично отказах „подаденото ми захарче“, оттогава до днес не съм спирал да обосновавам тезата за СЪВМЕСТНА (СЪУЧАСТНИЧЕСКА) ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ на Конфедерация Швейцария и на Българската държава, и, разбира се, на специалните държавни и мафиотски служби на Швейцария и на България, КАКТО И НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА (ЗА) МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ПРЕЦИЗНО ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ПЕРСОНАЛНИ ДЕЙЦИ. 

 

 

VІІ.

            Всъщност, в съответствие с изискванията на Принципите и Нормите на Юридическата коректност, тук и сега изрично и пределно ясно посочвам, ОСНОВНИТЕ ИЛИ ПРИОРИТЕТНИТЕ моменти от съдържанието, аргументация и мотивацията на ОТДАВНА ОФИЦИАЛНО ОПОВЕСТЕНАТА МОЯ ТЕЗА за регистриране и обезпечаване на дейността на визираното правозъщитно фондационно Бюро.

Първо:

            Тъй като непосредствено след наложеният и обезпечен от Съветската армия и от т. нар. Съюзна Контролна Комисия комунистически преврат от 9 (Девети) Септември 1944 г. и наложеният и обезпечен т. нар. комунистически политически и държавен режим детството и ранната ми младост през 50-те и 60-те години на ХХ век преминаха под знака на жестоките условия за оцеляване на семейството ни под интензивно организираните репресивни удари на класическата комунистическа държавна власт:

            *поради „вината“ на баща ми за това, че е военноинвалид от царската армия и е братовчед на осъден и намиращ се в затвора виден земеделски лидер, юрист и икономист, роден в съседното село във фамилията на неговата майка;

            *както и поради „вината” на баща ми и майка ми за това, че категорично не желаеха да се разделят със скромната си земеделска собственост и да се включат в комунистическите т.нар. „трудово-кооперативни земеделски стопанства“ („ТКЗС“);

Второ:

            Тъй като през средата на 60-те години характерът и стилът на тоталните и селективните репресивни операции на комунистическата власт беха значително променени и омекотени и аз получих възможността свободно да се запиша и да уча във висше учебно заведение;

            и тъй като още като студент бех публикувал първите си няколко научно-изследователски статии и с една студия бех спечелил Първа Национална награда на Министерството на образованието и науката за студентско научно творчество;

            и тъй като, благодарение на това обстоятелство само няколко месеци след като се дипломирах спечелих конкурс и постъпих на академична научноизследователска и университетска преподавателска работа;

            и тъй като, обаче, се оказа, че в новите условия на комунистическия режим както всички други, така и този тип професионална дейност (или статус) е бил „обект” на интензивното строго секретно оперативно шантажно-контролно „внимание на българския клан на съветската КГБ – Държавна сигурност (ДС),

            цялостната дейност на който престъпен апарат, всъщност, се е занимавал съвсем не с преследване на реално проявявана неправомерна дейност, а с извършване на престъпни широкомащабни шантажно-изнудвачески така наречени „оперативни мероприятия” с цел за поставяне под тотален и селективен стратегически и тактически оперативен контрол и зависимост на лицата, заемащи такива професии и на техните най-близки хора;

            така, не само лично аз, но и съпругата ми (и нейните родители, нейната сестра и съпругът на сестра й, както и нейните братовчеди), 4(четири)-годишният ми син, брат ми (и неговата годеница, както и нейните родители), баща ми, майка ми, дядо ми, баба ми, братът на баща ми, сестрата на баща ми и нейният съпруг, както и редица други близки и далечни роднини, а също така и нашите близки и далечни приятели, съседи и колеги

            автоматично се оказахме т. нар. „обекти” на интензивното „внимание“ и най-вече на шантажно-изнудваческите и перверзно-престъпните строго секретни оперативни мероприятия на българския клан на съветската КГБ – Държавна сигурност (ДС), насочени: ***към разбиването и поставянето под шантажен контрол на нашата семейна, фамилна, роднинска и приятелска солидарност и ***към унищожаването на всякаква независимост и поставянето под пълен контрол на икономическите и битовите основи на нашето съществуване.

            {Днес имам информационен достъп само до около 10% (десет процента) от строго секретната документация на ДС, в която са отразени насочените САМО ЛИЧНО СРЕЩУ МЕН оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са Гадния“, Дивия”, Злобара“, Твърдоглавия”, Терорист“, Непокорник,Скитник и „Дракон”; относно оперативните мероприятия насочени срещу моите семейно и фамилно най-близки хора, ВЕЧЕ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ НЕ МИ Е ДАДЕН И НЕ МИ СЕ ДАВА АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ИНФОРМАЦИОНЕН ДОСТЪП};

Трето:

            Тъй като в отговор на това аз веднага предприех и никога, включително и до днес, не съм спирал и не съм спрял моята прецизно строго конкретна, официално-институционална, интензивна, категорична, високопрофесионална, юридически легитимна съпротива и защита;

            в отговор“ на тази моя безупречно-легитимна съпротива и защита, обаче, комунистическата Държавна сигурност (ДС) предприе още по-интензивни престъпни широкоспектърни „оперативни мероприятия“, чрез които:

            *семейството ми бе „разбито“, абсолютно цялото ми движимо и недвижимо имущество ми бе тотално отнето, а съвсем малкият ми син фактически завинаги ми бе отнет и не само в продължение на 15 (петнадесет) години категорично ми бе забранено да го виждам, но и той бе подложен на стратегически прецизно дълбинно сугестиране и манипулиране за формиране на трайна непреодолима рефлекторна противопоставителност срещу мен, всички от фамилията ми и всички, свързани с мен;

            *годеницата на брат ми, учителка по професия, бе уволнена с категоричното „уведомление“, че ако не „скъса“ отношенията си с него никога повече няма да може да работи по професията си, а родителите й беха „предупредени“, че ако тя се омъжи за брат ми, тя и родителите й ще бъдат интернирани и изселени в друг район на България;

            *в същото време аз бях абсолютно противоправно уволнен от високо престижната ми научна и преподавателска работа (в единствените в България по онова време академичен Институт за правни науки и университетски Юридически факултет), в продължение на ОБЩО ДЕВЕТ (9) ГОДИНИ АБСОЛЮТНО ТОТАЛНО бех лишен от възможността и правото да бъда свободен гражданин {в продължение на три (3) години бех заточен (интерниран, административно и съдебно формулирано като „принудително установяване” „поради неполагане на обществено-полезен труд”) първоначално в родното ми село, после в официален трудов концлагер в химическите заводи в град Девня край Варна, и накрая за шест (6) години в затвора};

            *за шестте години, докато съм бил в затвора, с цел за пречупване на човешкото им достойнство и на волята им баща ми е бил „временно задържан“ в ареста за по три, пет или седем дни точно 14 (четиринадесет) пъти, а брат ми – 10 (десет) пъти;

            като от тех е било искано само едно-единствено нещо, а именно - писмено да декларират, че официално и публично пред българските и пред чуждестранните медии и институции порицават моята антидържавна и антикомунистическа дейност, че са възмутени и се отказват от мен, и че изцяло ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт. 

  И двамата, естествено, винаги категорично са отказвали да направят това и заплатиха със живота си, тъй като по време на арестуването им те са били подлагани на специални химико-фармацевтични третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно увреждане на здравето им.

            За съпоставка ще спомена, че в моята документална книга (Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., „Янус”, 2006, 150 с.) съм посочил, след като при аналогичен зловещ шантаж бащата на политическия затворник Володя Наков се е бил съгласил да напише такова изявление, непосредствено след това неговият син бе убит в затвора, и че по-късно, вече след бутафорните политически промени, бащата също така бе убит от специалните служби, тъй като се бе опитал да поиска съдебна отговорност от убийците от българския клан на КГБ.

            *отделно от това специално спрямо брат ми стратегията на комунистическата Държавна сигурност е била насочена: както към неговото ситуативно обвързване със строго секретно директно или косвено контролирана от службите жена; така и към интензивно изкуствено предизвикано силно влошаване на здравословното му състояние, включително и заразяване с рак; а също така и към ситуативно и стратегически внедрената при него от ДС агентура за фактическо и нелегитимно юридическо отнемане на цялото негово, на родителите ни и мое имущество;

            *в същото време баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима са били подложени на неимоверно жестоки, интензивни, широкоспектърни оперативни мероприятия, в резултат на които те фактически беха убити;

            *почти веднага след излизането ми от затвора (поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда!) през късната есен на 1989 г. с решение на Общото Събрание на Българската Академия на науките (БАН) и с решение на Общото Събрание на Върховния съд както уволнението ми, така и цялостното ми репресиране беха официално признати за абсолютно противопрани

            {при което, обаче: ***не само без да бъдат предприети от държавно-властническите институции, но дори И ДО ДНЕС без да бъде допуснато предприемането на каквито и да са официални легитимни процедури за наказване на виновните институционални дейци; ***както и без да бъдат допуснати каквито и да са искове за репарации за нанасените (конкретно по повод и във връзка с това) на мен и на моите най-близки хора болки и страдания, икономически, материални и морални щети и пропуснатите ползи};

            *тъй като още веднага след излизането ми от затвора, въпреки неимоверната съпротива на новата, уж демократична и уж некомунистическа държавна власт, аз все пак предприех интензивни официални юридически процедури, и до днес не съм спирал да настоявам за налагане на наказателна, репараторна и всякаква друга отговорност на конкретните отделни виновни физически лица, на българската държава и на нейните чуждестранни съучастници в злодеянията

            вече в продължение на ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ не само не е даден и даван легитимен ход на тези процедури, но и в репресивен отговор на това не само аз, но и всичките ми все още живи близки хора бяхме подложени и все още сме подложени на интензивни, остри и широкоспектърни репресивни и елиминационни оперативни мероприятия от специалните служби на държавната власт и на Мафията,

            насочени не само към целта да бъдем мотивирани да се откажем от търсенето на отговорност за злодеянията, но и насочени към целта за тотално политическо, икономическо, социално, битово, професионално, здравословно и пречее елиминиране и налагане на същностно нов репресивен режим, не по-малко жесток от предишния, но много по-перверзен;

Четвърто:

            Тъй като след бутафорните политически промени през 90-те години т. нар. „посткомунистически“ специални служби интензивно продължиха и включително и днес интензивно продължават да нанасят

            СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНИ изключително жестоки икономически, политически, социални, битови, трудово-професионални, здравословни и прочее широкоспектърни оперативни удари върху всички мои семейно и фамилно близки хора (повечето от които в резултат на това починаха, а останалите живи се намират в състояние на ръба на оцеляването!), както и върху всички, с които аз се намирам в приятелски, организационно-политически и професионални взаимоотношения,

            КАКТО И МАСОВО (ТОТАЛНО)-ГЕНОЦИДНИ широкоспектърни удари върху почти 80-90% (осемдесет-деветдесет процента) от населението на България, по повод и във връзка с което както аз, така и моите близки хора изпитваме голяма и остра съчувствена тъга и болка, силно желание да ги защитим и благодетелно да помогнем поне на най-остро нуждаещите се, както и силна болка поради обезпечената от престъпната държавна власт и от Мафията фактическа финансово-икономическа и юридическа невъзможност да направим това;

Пето:

            Тъй като още веднага след бутафорните политически промени през 90-те години на ХХ век категорично констатирах, че всички, непосредствено виновни (като преки дейци) за извършването на голямото множество жестоки престъпления спрямо мен и моите най-близки хора, както и всички семейно-наследствено или организационно възползували се и облагодетелствувани от техната престъпна дейност, именно след тези промени получиха най-високите си награди и професионални успехи и станаха:

            *видни свръхбогати бизнесмени, *демократични генерали, *върховни съдии, *конституционни съдии, *вицепремиери, *министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), *видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), *видни адвокати, *видни функционери на Парламента, *видни дипломати, *съдия в Стразбург, *съдия в Хагския трибунал за Югославия, *съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, *съдия в Конституционния съд в Косово, *професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките;

  и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били работодатели(като „сме им осигурявали“ постоянна високоплатена работа и висок секретен професионален престиж) на повече от 250 (двеста и петдесет) високопоставени офицери на комунистическата Държавна сигурност (ДС) и на посткомунистическите специални служби (НСС, ДАНС, ГДБОП);

  някои от които дори и днес, след бутафорните политически промени, не само продължават да работят като такива, но и като преминали през съответното специализирано обучение и в специализираните заинтересовани институции на т. нар. „демократичен и хуманен” Запад дори продължават да заемат високопоставени („отговорни” или по-точно -  безотговорни!!!) ръководни постове в сега функциониращата система на българския клан на специалните служби на ИНТЕР- и ТРАНС-националния банкстерско-мафиотски корпоративизъм;

                        ДОРИ НЕЩО ПОВЕЧЕ – категорична е констатацията ми

            КАКТО че западните правителства и техните посланически мисии и специални служби са институционализирали и легитимирали като свои „демократични партньори“ именно тези престъпни изчадия на комунистическото Зло, а не техните жертви,

            ТАКА И че същите участвуват изключително активно в блокирането на всяка моя юридически безупречна стъпка към търсенето и налагането на справедлива правосъдна отговорност и непреклонно преследват целта за постигането на тотална личностна и институционнална безотговорност за злодеянията НЕ САМО НА селективно геноцидния комунистически (до 1990 г.), НО И НА тотално геноцидния НЕО(ПОСТ)комунистически (от 1990 г. до днес) геоикономически и геополитически режим;

Шесто:

            Тъй като през 1999-2000 г. и през 2006-2007 г. безуспешно се опитах да създам и официално да регистрирам във Великобритания и в Швейцария т. нар. „Документационно-информационен и Правозащитен Център (или Бюро) „Истина, Справедливост и Правосъдие““,

            което официално, професионално и легитимно да събира и обосновава съдебно-валидни доказателства за престъпната, деликтната и всякаква друга дейност, нарушаваща базисните човешки права и интереси на български граждани, на свързани с тех лица с друго гражданство, както и на български и свързаните с тех корпоративни правни субекти (юридически лица), която дейност е извършвана самостоятелно или в съучастие от официалната българска комунистическа и посткомунистическа държава (държавна власт) и свързаните с нея отделни конкретни личности,

            и с това да подпомага българското, британското, швейцарското и фактически европейското и международното Правосъдие, както и евентуално и на Правосъдието на държави от други континенти и други правни системи за налагане на наказателна, репараторна, деликтна и всякаква друга отговорност на визираните субекти,

            и тъй като срещу тези ми опити фактически и официално се противопоставиха не само българските, но и британските и швейцарските правителствени институции и специални служби, и, разбира се, най-вече специалните служби на СССР/Русия и САЩ;

            Впрочем, изрично и ясно отбелязвам, че тук лаконично посочените мои опити да потърся и да намеря Справедливост и Правосъдие във Великобритания и Швейцария са неразривно съпроводени и свързани с непосредствено извършени от визираните субекти срещу мен и моите най-близки хора голямо множество деликтни и престъпни деяния, по повод и във връзка с които оттогава до сега напълно безуспешно съм се опитал да потърся мненията и решенията на надлежните официални български, британски и швейцарски институции, НО ПРОСТО НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

          При това изрично и ясно уточнявам, че моята официална документация по повод и във връзка с британския казус съдържа повече от 600 (шестстотин) страници,

          а документацията ми относно швейцарският казус съдържа повече от 700 (седемстотин) страници;

Седмо:

            Тъй като благодарение на високопрофесионалните ми юридически знания и практическия ми опит изрично и пределно ясно съм ДОКУМЕНТИРАЛ немалка част от големия брой отделни конкретни престъпни, деликтни и други деяния, КОИТО ПРЯКО (ДИРЕКТНО) са извършени от българските комунистически и ПОСТкомунистически държавно-властнически институции и свързаните с техната дейност отделни физически и юридически лица, И КОИТО ПОСЕГАТЕЛСТВЕНО-УВРЕЖДАЩИ ДЕЯНИЯ СА БИЛИ И СА НАСОЧЕНИ

            КАКТО лично срещу мен и моите семейно-, фамилно-, приятелски-, организационно и професионално-близки хора и свързаните с нас юридически лица, ТАКА И срещу множество други лица, към които съм проявил и проявявам както чисто човешко и християнско съчувствие и милосърдие, така и хуманно професионално юридическо (правозащитно) ангажиране със съответните казуси,

            и тъй като по повод и във връзка с тези изключително многобройни отделни конкретни казуси своевременно съм предприел и поддържам пред съответните български и чуждестранни институции прецизни фактосъобразни и правосъобразни документални (документационни) масиви, относно които се надявам един ден да бъде получено адекватно наказателно, репараторно, деликтно и прочее възмездително-обезщетително Правосъдие;

Осмо:

            Тъй като също така изрично и пределно ясно съм документирал и голяма част и от отделните конкретни посегателствени (увредителни, вредоносни) нарушения, които пряко (директно) или косвено, в съучастие или самостоятелно са извършени не само от българската държава (нейните институции и/или институционални лица), но и от други държави (техните институции и/или техните институционални и частни лица, както и от български и чуждестранни недържавни корпоративни и индивидуално-личностнови субекти и тъй като непреклонно и категорично ще продължа да настоявам за съответната юридическа отговорност от същите;

Девето:

            Тъй като още от 70-те години ДО ДНЕС, и най-вече след излизането ми от затвора и вече в продължение на повече от четвърт век от (след) началото на бутафорните политически промени в България, в качеството ми на български и европейски гражданин, на формационен юрист, на обществено ангажирано лице и на пострадало лице,

            не съм спирал официално и интензивно да настоявам пред надлежните официални български институции, пред базираните в България най-вече западни дипломатически мисии, пред множество надлежни високопоставени западни и други институции и авторитенти личности за правосъобразно разследване и налагане на наказателна и репараторна отговорност на всеки деликтно и наказателно отговорен корпоративен и индивидуален субект за всяка извършена от него отделно надлежно доказана противоправна дейност;

            при което изрично и пределно ясно съм обосновавал и обосновавам тезата, че именно в съвкупния резултат на тези престъпни дейности България днес е доведена до състояние на тежка национална катастрофа и на жесток селективен и тотален геноцид;

 

              и тъй като ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ДЕЛИКТИТЕ, които българските държавни институции и институционални лица са извършили срещу (против) мен и непосредствено СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО свързаните с мен лица са НЯКОЛКО ХИЛЯДИ; при това абсолютно всичките тези отделни конкретни престъпни деяния на абсолютно всичките престъпни дейци ВЪПРЕКИ МОИТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВНИ ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНИ ЗАЯВЛЕНИЯ ПРЕД НАДЛЕЖНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, са останали напълно безнаказани, невъзмездени и необезщетени;

              и тъй като така посочената ситуация на пълна безотговорност за злодеянията съвсем не е единичен или частен случай, а е ЗЛОВЕЩА ЗАКОНОМЕРНОСТ НА НЕО(ПОСТ)КОМУНИЗМА, ако не за всички държави от Съветската Империя на Злото, то поне за България, КЪДЕТО ДНЕС, ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛЕД КАМУФЛАЖНО-БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ НЕ Е ПОЛУЧИЛА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ АБСОЛЮТНО НИТО ЕДНА ОТ ЖЕРТВИТЕ НА КЛАСИЧЕСКИЯ КОМУНИЗЪМ (от Септември 1944 г. до края 1989 г.);

 

Дори нещо повече – в резултат на перверзно-престъпното широкоспектърно „внимание” на новите (НЕОкомунистическите) секретни служби

абсолютно всички все още живи жертви на класическия комунизъм

и техните семейно и фамилно възходящи или низходящи близки хора

са „получили” и „получават” статуса на абсолютно мизерното икономическо състояние, на абсолютно пълната политическа, социална, битова и най-вече юридическа елиминираност,

както и абсолютно пълната елиминираност от сферата на здравословното състояние, и, разбира се – бързата елиминираност

от сферата на Живота и бързото „заселване” в гробищата.

              Дори нещо още повече – докато по-рано, по времето на класическия ИНТЕРнационален съветски комунизъм геноцидът в България така или иначе беше ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАН И ПО СЪЩЕСТВО СЕЛЕКТИВЕН и фактически бе прилаган ПОЧТИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО (единствено) спрямо обявените за „врагове на народа” няколко стотици хиляди души;

              то след политическите промени в България от 1989 г. ДО ДНЕС жертвите на ИНТЕР- и ТРАНС-националния,  НЕОкомунистически, НЕОлиберален, НЕОколониален, ГЕОикономически, ГЕОполитически, БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКИ, КОНЦЛАГЕРЕН РЕЖИМ са несъизмеримо колосално по-големи:

 

            ***ДНЕС смъртността в България има тотално  Концлагерен характер.

            *Доскоро България официално бе на 10-то място в света по смъртност на населението, а според последните официални статистически данни през 2015 и 2016 г. България вече е на ВТОРО  място в света (след южноафриканското Кралство Лесото) И ИНТЕНЗИВНО СЕ Е УСТРЕМИЛА КЪМ ПЪРВОТО;

            *Според Националния статистически институт смъртността е около 110-112 хиляди души на година, а раждаемостта е 62 000, а това означава, че България има най-големия отрицателен естествен прираст в света, което е дори по-страшно от високата смъртност;

            *Броят на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, като спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 165;

            *България е на трето място в света по застарялост на населението – средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години;

            *Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост;

            *Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;

            *Ако в България през 1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през 2016 г. училищата са 2456;

            *България се топи с 220 души на ден, с 9 души на час;

            *Така наречената „Здравна каса ВЕЧЕ официално е заявила, че няма да плаща и е престанала да плаща за лечение на хора, които, макар и да са здравно осигурени, според нейната преценка няма да живеят дълго; ИЛИ по-точно – за които господарите на престъпната държавна власт СА ПРЕДОПРЕДЕЛИЛИ СЪДБАТА ИМ ДА НЕ ЖИВЕЯТ ДЪЛГО, А ИЗЖИВЕНИЯТ КРАТЪК ЖИВОТ ДА Е АБСОЛЮТНО НЕКАЧЕСТВЕН И ТОТАЛНО МИЗЕРЕН;

            *Раковите болници режат и осакатяват здрави жени като през Средновековието;

            *Хиляди млади българи са отвлечени и изкормени за резервни части“ за платежоспособни български и най-вече чуждестранни „нуждаещи се” да живеят по-дълго;

*Напълно ПЛАНОМЕРНО България е пред прага на национална онкологична катастрофа.

            ***ДНЕС отделно от нормалната смъртност в България са геноцидно умъртвени повече от 2,5 милиона души, а други 2,5 милиона, уж доброволно и за техна собствена „транспортна” сметка, но фактически геноцидно, са депортирани в европейски и други емигрантски трудови гета;

            ***ДНЕСс само 7-8 (седем-осем) процента от българските граждани имат финансово-икономически ресурси и възможности да участвуват в т. нар. „свободен”, но всъщност мафиотски, икономически обмен”, и това са изключително „лица” произлизащи от най-висшите етажи на класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което именно тези „лица” притежават или владеят  97% от т. нар. „национално богатство”;

            ***ДНЕС всички останали, около 92% от населението разполагат със „Свободата” да организират и ръководят параметрите и условията на своя „домашен” икономически и политически концлагер или затвор и да вегитират в полуживо битово състояние, консумативните измерения на което са драстично далеч КАКТО от (под) официалните изисквания на класическото Римско Право относно задълженията на робовладелците към робите, ТАКА И от (под) официалните нормативни изисквания на ЕС относно жизнения минимум на домашните животни;

            ***ДНЕС само 2% от българските граждани притежават повече от 50% (половината) от всичките парични спестявания в българската банкова система;

            ***ДНЕС все още липсва пълна и адекватна официална информация, но на специалистите е пределно ясно, че всичките ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ, КРЕДИТИ И ДЪЛГОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ на комунистическите и особено на НЕО)комунистическите правителства са били и са подчинени на главната цел получените парични суми на практика да бъдат ПРЕСТЪПНО разпределени между чуждестранните банкстери и българските мафиотски кланове, при което в крайна сметка погасяването на задълженията да бъде осъществено чрез още по-интензивно тотално ограбване на гражданите и на националните (държавните) ценности и така българските граждани и България да бъдат ТОТАЛНО ОГРАБЕНИ и да бъдат поставени в пълно безизходно положение (състояние);

            ***ДНЕС, въпреки Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен българския клан на Съветската КГБ – ДС фактически е пълният и абсолютен господар на абсолютно всички икономически, политически, държавно-властови и прочее сфери;

            ***ДНЕС минимум 95% от персоналния състав на Прокуратурата, Съда и Адвокатурата са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани както с престъпната дейност на комунистическата ДС, така и с престъпната дейност на новите специални служби, така и с престъпната дейност на българския клан на ИНТЕРнационалната и ТРАНСнационалната банкстерска и мафиотска корпоративност;

            ***ДНЕС, все повече и повече се налага категоричният извод, че така нареченият „посткомунизъм” съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията”, „извън сферата” на комунизма, а е ЕТАП ИЛИ СТАДИИ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самият комунизъм; и че ДНЕС МНОГО ПО-АКТУАЛНО Е ОСЪЖДАНЕТО НА ПОСТКОМУНИЗМА, чиито функционери са не само максимално дълбоко генетично свързани с класическият комунизъм, не само са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сфера, НО И злодеянията на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.

            Така, в контекста на така визираната и превъзходно разбираната и пределно ясна за мен ситуация за пълната обреченост на моята високопринципна юридическа съпротива срещу съвременните ДЕМОНИЧНИ СИЛИ, ВСЕ ПАК, днес, тук и сега,

            В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА МЪРТВИТЕ И В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ МОИ БЛИЗКИ ХОРА,

            КАКТО и в името на болките и страданията на стотиците, на хилядите и на милионите мъртви и все още живи лично непознати за (на) мен хора, към които аз изпитвам дълбоко човешко съчувствие;

  в съответствие с и в изпълнение на принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото няма да спра да се съпротивлявам на и срещу Злото и ще продължа да настоявам за налагане на легитимна пълна наказателна, репараторна и всякаква друга отговорност на (за) съответните корпоративни и индивидуални лица

  КАТО СЕ НАДЯВАМ ЧРЕЗ ТУК ВИЗИРАНОТО ПРАВОЗАЩИТНО ФОНДАЦИОННО БЮРО ДА УСПЕЯ ДА СПОМОГНА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ИДЕЯТА ЗА ИСТИНАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО;

Десето:

            тъй като съм категорично убеден, че въпреки вече неколкодесетилетната активна престъпна съпротива на български и чуждестранни заинтересовани ИНДИВИДУАЛНИ И КОРПОРАТИВНИ лица и институции, насочена към обезпечаване на фактическа правосъдна недосегаемост и безотговорност за всичките така визирани деяния, все пак рано или късно ще възтържествува „Денят на Правосъдието“;

       и тъй като съм категорично убеден, че преобладаващата част от имащите репараторен (възмездителен, обезщетителен) характер финансови активи, които така визираните български и чуждестранни корпоративни и индивидуални субекти ДЪЛЖАТ на мен и на свързаните с мен пострадали лица, следва да бъдат включени в надлежно юридически обезпечен финансово-икономически механизъм, благодарение на който аз и моите наследници да имаме финансово-икономическата мощ,

       ЧРЕЗ КОЯТО да можем легитимно и ефективно да се противопоставяме и да не позволяваме да бъдат извършвани други такива или подобни посегателствени (престъпни, деликтни и прочее) деяния, както и да осъществяваме отделни конкретни активни и ефективни правозащитни, хуманитарно-благотворителни и други подобни процедури и действия,

       съм твърдо мотивиран да учредя тук надлежно заявеното Правозащитно фондационно Бюро.

 

 

VІІІ.

            Ваше Превъзходителство,

            тук приложено надлежно Ви предоставям (прилагам):

            Копие от Дипломата ми, издадена от Сръбската Академия;

            Копие от Списъка на книгите (Библиография);

            Копие от публикация във в-к „Поглед” от 15 Януари 2007 г. относно ЕДИН ОТ престъпните методи на българските специални служби;

            Копие от първите 106 стр. на книгата на Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., 2012 г. (пълният текст е приложен в електронен запис);

            Електронен запис на 10 (десет) документални книи, както и електронен запис на Списъка на книгите ми на български, английски и немски език:

            01.Николай Михайлов, Янко Янков. БиоБиблиография (на английски, френски, немски и български езици), С., „Янус”, 2006, 176 с. ISBN-10: 954-85-50-55-5, ISBN-13: 978-954-8550-55-0, формат 60 х 84 х 16;

            02.Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9, формат 70 х 100 х 16;

            03.Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид. (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            04.Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”, 2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            05.Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            06.Янко Янков, Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., „Янус”, 2012,  217 c. ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            07.Янко Янков, Писма до градинарите на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012,  346 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            08.Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., „Янус”, 2006, 150 с. ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16;

            09.Янков, Я., Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. (Политическа документалистика). Книга Първа, С., „Янус”, 2006, 144 с. ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16;

            10.Янко Янков, Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, С., „Янус”, 2007, 156 с. ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16;

 

            Също така, отделно от горното, надлежно Ви предоставям копия от три мои официални писма, датирани на 19 Март, 02 Април и 10 Април, адресирани до и надлежно връчени на българския Президент, 

 

            Моля да ме извините за притеснението!

            Бъдете здрава!

22 Май 2018 г.                                                                     Янко Н. Янков

& Край на документа