2013-04-21

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството, на Президента, и на другите държавни институции! – 556



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
========================================================= 
22 Април 2013 г.


Всички карти на масата и отговорност
за престъпленията на
Специалните държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на Президента,
и на другите държавни институции! – 556


До г-н Сотир С. Цацаров
Главен Прокурор на България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),

Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП вх. №3307/2013


І.
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Както вече Ви е известно още от първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в длъжността на Главен Прокурор на България,
            без дори и една капка наивност относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в частност на Прокуратурата и Съда,
            поради изключително дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
            да се отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
            като в частност вече почти четири месеци   
-        т. нар. сто (100) дни -
            съм се стараел КАКТО И ДОСЕГА
            да подлагам Прокуратурата като институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
       НО ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
       КАКТО в новата за Вас функция,
       ТАКА И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в Света,  

       и така Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да бъдете – с Правото или с Мафията.

            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
         да внеса известни корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
            с настоящите редове заявявам, че вече,
         БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
         официалните ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.

         При това изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция относно необходимостта от

институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,

в каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте  
с изявлението си от  16 Април 2013 г.;

което изявление, впрочем,
съвсем неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както като
Ден на Българската Конституция“,
така и като „Ден на българския юрист“;
и което изявление по същество
има характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президента на Евроджъст,
и Джовани Кеслер - генералния директор на Европейската служба OLAF.

            Така, именно за да Ви дам ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви простя!)

ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат фактите
относно жестоката престъпна дейност,
в резултат на която България е доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.

            В частност,
            КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ от визираната престъпна дейност,
            ТАКА И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те (седемдесетте) години до днес!!!

*************
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Така, в контекста на по-горе пределно ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай МихайловЯнко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“, издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
            В частност потвърждавам и следния (с.99-105, т.26) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст, по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
            ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ.

-------------

(... ... ... ... ... ... ...)
„ХV.
         26.) Вече бе споменато за извършваните от българската Държавна сигурност биохимични, фармакологични и медикаментозни наказателно-терористични акции върху Янко Янков и неговите близки.
         По-нататък пак ще стане дума за това, като ще бъдат посочени и други такива конкретни случаи.

         Тук, в този раздел, тази тема ще бъде поставена в малко по-общ или по-обобщен,
         но все пак достатъчно конкретно-точен, ракурс,
         прецизно описан и документиран в многобройните предявени от Янко Янков искания за разследване на престъпленията на бившите и новите специални служби.

         В официално обширно писмо до Главния прокурор на България, Президента на България, Amnesty International-London, Helsinki Watch-New York, International Human Rights, Law Group-Washington, базираните в София посланици на западните държави и 13 български медии,
         публикувано в Том 3 на неговата документална книжна поредица, Янко Янков пише следното:
         „През 1991 г. информационните агенции съобщиха, че протестантският пастор и активен опозиционер по времето на комунистическия режим в Германия Хайнц Егерт станал министър на вътрешните работи на федералната област Саксония, и така получил възможността да се запознае с материалите в досието си в ЩАЗИ.
         Там той открил доказателства, че през 80-те години е бил подлаган от тайните служби на специално заразяване с вирус, отгледан в лаборатория, филиал на КГБ, който предизвиквал психическо заболяване в лека форма, но целта е била след потърсването на медицинска помощ лицето да бъде подложено на специални манипулации, които да доведат до засилване и превръщане на заболяването в хронично.
         За да узнае зловещата истина и да има възможността да потърси съдебна защита, господин Егерт е имал два рядко срещани шанса –
         първият е, че за разлика от България Източна Германия си имаше Западна Германия, към която да бъде присъединена; и
         вторият е, че за разлика от България там за министри, за прокурори, за съдии и за президенти не са избирани лица от агентурните списъци на тайните служби.

         Точно по същото време на 1991 г. аз бях депутат във Великото Народно събрание и по информация на близки на пострадало лице използувах депутатския си имунитет и принудих един прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили да ми предостави възможността лично да се запозная със съдържанието на една официално регистрирана за „секретно” разследване папка, в която ставаше въпрос за съществуването в България на няколко лаборатории, създадени от българския филиал на КГБ, предназначението на които е било да се разработват нови фармацевтични технологии, които да се експериментират върху нищо неподозиращи здрави хора, върху случайно попаднали при „лекари” от тайния екип болни от каквато и да е болест, върху криминални затворници, и върху политическите затворници.

         Досегашните ми многобройни опити да узная какво е станало с разследването по тази папка завършваха с абсолютно пълно мълчание от Вас, господин Главен прокурор, и от прокурорите от Прокуратурата на въоръжените сили.

         През същата 1991 г. лично аз извърших самостоятелно проучване и статията ми
         Зеленото чудовище от УБО” бе публикувана в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, брой 3 от 12-19 август 1991 г.,
         след което със специално писмо бе предоставена на Главната прокуратура и на Прокуратурата на въоръжените сили с искане за разследване.

         Всичките ми опити да разбера дали се извършва разследване по предоставените от мен материали досега са завършвали с пълен неуспех - Главната и Военната прокуратура не ми отговориха нито веднъж.“.

-------------

         От изключително обстойната 12-томна официално публикувана документация на Янко Янков и от редица други негови документални книги и статии в медиите, както и от все още непубликуваните документи от неговия личен архив е видно, че
         от 1991 г. до днес той не е спирал да изнася пред обществеността и да предоставя на прокуратурата многобройни прецизно описани факти,
         разкриващи зловещата истина, че
         българският филиал на съветската КГБ
         е извършвал многобройни масови и индивидуални престъпни покушения, имащи характера на
         биохимични, фармакологични и медикаментозни експериментални, репресивни и терористични акции.
         Последното официално искане на Янко Янков за разследване на този тип престъпления е отпреди няколко месеци,
         има дата 15 Септември 2011 г. и към него са приложени 158 (сто петдесет и осем) страници прецизно аргументирана документация.

         Тук ще посочим само няколко от най-фрапиращите акуратно систематизирани от Янко Янков факти и обстоятелства:

         ***Основният информационно-доказателствен масив, доколкото все още е възможно да съществува такъв, се намира в архивите на Пето управление на ДС, известно като УБО или Управление безопасност и охрана. Началникът на това управление генерал-лейтенант Илия Симеонов Кашев се самоубива (или е „самоубит“) на 28 Септември 1986 г. докато заема поста си, като в официалното съобщение в официалния партиен вестник от онова време е написано, че е починал след кратко боледуване;

         ***точно в структурата на същото управление на ДС под научно методическото и организационно-техническото ръководство на КГБ са били създадени
         три секретни лаборатории, наричани
         Лаборатория № 11“,
         Лаборатория № 13“ и
         Лаборатория „Биоелектроника““;

         ***непосредствен административен ръководител на тези лаборатории е бил генерал Иван Горинов - заместник-началник на Първо главно (шпионското) управление на ДС и ръководител на група за спецпоръчки (т. нар. „остри мероприятия“) към ЦК на БКП и ДС; впрочем, неговата съпруга Ангелина Горинова е била дългогодишна лична секретарка на самия Тодор Живков;

         ***непосредствени научни ръководители на тези лаборатории са били д-р Стефан Найденов и д-р Хари Жабилов;

         ***основните фармацевтични продукти, изработвани в лабораториите, са били два вида в две направления, а именно:
         цитостатици (забавящи развитието на раковите клетки) и цитостимулатори (предизвикващи изкуствени и бързо развиващи се ракови заболявания и процеси);
         както и продукти за анти-HIV-вирусно поддържане на висок клетъчен имунитет и HIV-вирусно стимулиращо бързо увреждане на клетъчния имунитет;

         ***тези продукти са били експериментирани не само в затворите, но и в редица болници в София и в страната, като експериментите са били извършвани както върху болни от каквато и да е болест хора, така и върху нищо неподозиращи напълно здрави хора;

         ***в затворите експериментите са били обезпечавани от прокурора от Главна прокуратура Петър Дончев и от Софийския градски прокурор Любомир Цанков; които, впрочем, по времето на съветската „перестройка“, когато била предприета стратегията за скриване следите на престъпленията и на закриване на лабораториите, били покосени от мощни инфаркти; което пък, напълно съвпадало по време със „самоубийството“ на генерала, който ръководел цялостната дейност на това управление на ДС;

         ***след камуфлажните „политически“ промени през 1989-1990 г. в Главна прокуратура било образувано строго секретно следствено дело за разследване на визираните факти, водено лично от Прокурора на въоръжените сили генерал Лилко Йоцов;

         ***в качеството си на депутат във Великото Народно събрание
         Янко Янков „заставил“ генерал Лилко Йоцов
         (с когото, впрочем, доста отдавна били добри познати или приятели)
         да му предостави материалите и дал публична гласност на най-важните факти от съдържанието на делото;

         ***през Август 1991 г. началникът на Главно следствено управление при МВР генерал-майор Леонид Атанасов Кацамунски не само лично поканил за разговор Янко Янков,
         но и за удобство изпратил своята служебна кола да улесни превоза;
         след което показал на Янков строго секретен документ с резолюция, поставена лично от Първия заместник-министър на вътрешните работи и ресорен ръководител на ДС генерал-полковник Григор Велков Шопов,
         съгласно която било дадено разпореждане по време на ареста в ДС и на пребиваването на Янков в затвора върху него да бъдат прилагани фармакологични субстанции за сломяване на волята му.

         ***По този повод Янко Янков официално и многократно е искал от Главния прокурор да бъде извършено разследване, но такова никога не е било предприемано.

         ***След многократни енергични настоявания на Янков
         Заместник-главният прокурор и Прокурор на въоръжените силичлен на Висшия съдебен съвет) генерал Лилко Йоцов
         все пак предприел някои плахи действия за „проучване и проверка на фактите
         както по този казус, така и по някои други казуси;
         каквито са били напр. исканията на Янков за разследване по мистериозното дело №42 от 1995 г.
         (за което отделно ще стане дума),
         но се отказал, тъй като една февруарска сутрин, само няколко секунди след като със съпругата си потеглили с колата,
         избухнала бомба,
         а двамата се отървали с кървави, но все пак леки и поносими травми.

         ***По някаква си „странна случайност“ точно по същото време
         Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев лично посетил секретния архив на ДС и лично подполковник Хаджиниколов
         му показал част от документацията, свързана със злоупотребите с медицината
         в арестите на ДС,
         в затворите и
         в гражданските болници,
         и дал на Министъра официално заверено копие от документацията.

         ***Пак по някакава си „странна случайност“ точно по същото време
         журналистката Ани Заркова станала обект на прецизно планирано леко осакатяващо публично демонстративно извършено улично покушение с химическа субстанция;
         каквото покушение до този момент не е било предприемани срещу никого,
         и в този смисъл това покушение е встъпило като имащо характера на специално семантично послание.

         ***Пак по някаква си „странна случайност“ се оказало, че
         родният баща на журналистката е самият генерал Леонид Кацамунски,
         който е и един от малкото хора в България, които знаят истината за престъпната злоупотреба с визираните химически субстанции;
         при което покушението върху дъщеря му
         е било станало именно в контекста на охотно заявеното от генерала съгласие да удовлетвори
         специфичното любопитство
         на Министъра на здравеопазването към темата за злоупотребата с медицината в близкото минало и в настоящето.

         Разбира се, след покушението върху журналистката
         не само нейният баща,
         но и Министърът на здравеопазването
         веднага панически изоставили идеята за разследване и за оповестяване на визираните факти.

         ***Любопитно е и следното:
                     *както тогава, така и днес малцина, и то само професионално ангажирани хора знаят чия дъщеря е визираната журналистка, която, впрочем, работеше в медия, основана и финансирана с парите на комунистическата ДС, а после откупена с парите на ЩАЗИ;
                     *през цялото време на медийното „отразяване“ на покушението върху нея абсолютно всички медии упорито скриваха истината за произхода на журналистката и лансираха тезата, че покушението е заради нейните журналистически репортажи и една от книгите й за поръчковите убийства;
                     *която книга не само не разкрива истинското лице на Мафията, а напротив - прикрива Мафията, тъй като обявява за мафиотски само и единствено явления от най-нисък криминален порядък, внушавайки че други, освен тези прояви на Мафията, няма.

         ***И още нещо:
                     *когато през 1990-1991 г. синхронно ориентираният към политическите промени генерал Кацамунски бе готов да „свидетелствува“,
         като прехвърли вината за престъпленията върху други генерали,
         той съвсем набързо, ясно и категорично се отказа от тази си готовност и замлъкна,
         след като през 1991 г. известният началник на зловещото Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Антон Кръстев Мусаков публикува книгата си „Шесто“;
                     *на с.86 на която бе написал, че бързо преустроилият се към „вятъра на променитеЛеонид Кацамунски преди това е бил изпълнявал доста „полезна роля“ като ръководител на Специалния Софийски окръжен щаб на Шесто управление на ДС, и че като такъв е ръководел всичките секретни операции на същото управление, които са били извършвани върху територията на София-град и Софийски окръг;

         ***през есента на 1992 г.
         лично   Директорът на Националната разузнавателна (шпионска) служба генерал Бриго Христофоров Аспарухов
         и лично говорителят на Президента Валентин Стоянов
         публично оповестили,
         че са били обект на секретно оперативно мероприятие,
         при което са били подложени на въздействието на специални химически вещества,
         като това е било имало характера на
         наказателна санкция заради политическата им позиция.
         По-късно в интервю, публикувано на 05 Октомври 1995 г.
         Софийският градски прокурор Нестор Несторов официално потвърдил истинността на казаното от двете видни личности.“

-------------
*************

            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Тъй като така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
            категорично и ясно настоявам
         СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури  
         и да бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
            Впрочем, Господин Главен Прокурор Цацаров,
         Настоявам за най-строго и прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
22 Април 2013 г.                                                      Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар