2013-04-22

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството, на Президента, и на другите държавни институции! – 557



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
========================================================= 
23 Април 2013 г.


Всички карти на масата и отговорност
за престъпленията на
Специалните държавни служби,
на Прокуратурата, на Съда,
на Правителството, на Президента,
и на другите държавни институции! – 557


До г-н Сотир С. Цацаров
Главен Прокурор на България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),

Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП вх. №3307/2013


І.
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Както вече Ви е известно още от първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в длъжността на Главен Прокурор на България,
            без дори и една капка наивност относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в частност на Прокуратурата и Съда,
            поради изключително дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
            да се отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
            като в частност вече почти четири месеци   
-        т. нар. сто (100) дни -
            съм се стараел КАКТО И ДОСЕГА
            да подлагам Прокуратурата като институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
       НО ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
       КАКТО в новата за Вас функция,
       ТАКА И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в Света,  

       и така Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да бъдете – с Правото или с Мафията.

            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
         да внеса известни корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
            с настоящите редове заявявам, че вече,
         БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
         официалните ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.

         При това изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция относно необходимостта от

институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,

в каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте  
с изявлението си от  16 Април 2013 г.;

което изявление, впрочем,
съвсем неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както като
Ден на Българската Конституция“,
така и като „Ден на българския юрист“;
и което изявление по същество
има характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президента на Евроджъст,
и Джовани Кеслер - генералния директор на Европейската служба OLAF.

            Така, именно за да Ви дам ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви простя!)

ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат фактите
относно жестоката престъпна дейност,
в резултат на която България е доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.

            В частност,
            КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ от визираната престъпна дейност,
            ТАКА И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те (седемдесетте) години до днес!!!

*************
            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Така, в контекста на по-горе пределно ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай МихайловЯнко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“, издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
            В частност потвърждавам и следния (с.129-137, т.31, 32) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст, по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
            ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ.

-------------

(... ... ... ... ... ... ...)
ХVІІІ.
         31.) За хората, които живеят в т.нар. Запад вероятно е или невъзможно, или изключително трудно да си представят
         лекаря като фигура, активно участвуваща в поддържането на една античовешка система, сееща страдания, мъки и смърт,
         но за хората в България, които по-рано са живели в условията на класическия комунизъм и днес продължават да живеят в условията на т. нар. мафиотски по своята същност политически режим на управлението на посткласическия комунистически елит,
         тази именно представа за лекаря е най-нормалната и най-адекватната.

         В документалните си книги Янко Янков свидетелствува, че когато като студент в Юридическия факултет изучавал административното право бил шокиран от факта, че преподавателите най-откровено - както писмено (т.е. в статиите и книгите си), така и устно (т.е. в лекциите си) – са разглеждали т.нар.
         система на здравеопазването” именно като „система на държавна власт”,
         упражнявана от комунистическата партия и имаща характера на диктатура;
         при което като синоним на понятието „система на здравеопазването” изрично и ясно са употребявали термина „медицинска(та) власт”, и много по-често са използували термина „медицинските власти”.

         Това, впрочем, съвсем не е случайно, а е било израз на „естествената“ за онова време „висша научна логика“, изискваща от университетските преподаватели най-строго да се придържат към логиката и терминологията на т.нар. „правни нормативни актове” -  които, разбира се, най-стриктно са следвали логиката и терминологията на висшата тотална комунистическа власт.
         Тъй като по онова време бе сравнително модерно студентите по право да бъдат и т.нар. факултативни (т.е. „доброволни”, „незадължителни”, „по свободен избор”) слушатели на голяма част от лекциите на преподавателите в Медицинската академия, Янко Янков, който активно се възползувал от тази „мода”, бил изумен от няколко групи факти, а именно:

         че, от една страна както обучението на студентите по право, така и на студентите по медицина, е безапелационно подчинено на едно общо и изключително строго изискване – и едните, и другите да знаят, че са специални и елитни избраници и представители на висшата комунистическа политическа власт; и
         че, от друга страна, в същото време студентите по право са били подготвяни да имат психологическите комплекси и рефлекси на слугински страх от властта, докато студентите по медицина, сред които той е имал изключително много на брой съученици и приятели, са били подготвяни да имат пълното самочувствие на бъдещи ефективни и неумолими властници.

         По онова време този парадокс, разбира се, е имал своите както чисто идеологически, така и напълно практически основания. Така, официалната партийна и държавна политика бе наложила
         постулата, че в бъдещото комунистическо общество правото (като политически инструмент за управление) ще отмре и ще бъде заменено най-общо казано от биосоциалната технология,
         най-общите и стратегически направления на която са преди всичко медицината (схващана най-вече като биологическа и хирургическа технология за въздействие върху и промяна на човешкия индивид и неговото поведение) и социалното инженерство;
         така, в съответствие с този постулат, професията на юриста ще престане да съществува и за вечни времена ще бъде заменена от професиите на биотехнолозите, медиците и инженерите, които именно ще са управленските кадри на бъдещето общество (като цяло), и (в частност) на поведението на всеки отделен индивид.

         Впрочем, на изключително любопитни доказателства за зловещото практическо реализиране на този постулат Янко Янков впоследствие, вече като млад научен изследовател в БАН и асистент в Юридическия факултет на СУ, се натъкнал, когато му се наложило „да се рови” в документацията на Централния държавен архив, за да разработва планово възложената му тема за „Ролята на постоянните комисии в дейността на Народното събрание”.
         Тогава именно, вече без каквато и да е изненада, той констатирал, че в почти всички мандати на Народното събрание в състава на всяка т. нар. „Комисия по законодателството” („Законодателна комисия”) е имало само един или двама юристи, като всичките останали законотворци са били именно лекари и инженери; при което, като правило, именно лекарите и инженерите „гледали на себе си“ като на същински (истински, реални) членове на тези комисии и като на истински държавнически властници, а на юристите е било „гледано“, включително и от самите тех, като на „обслужващ високопоставен технически персонал”.
         Много по-късно, вече четвърт век след т. нар. „политически промени,
         на 27 Септември 2006 г., Янко Янков официално пише
         (до Световната здравна организация, до Министъра на здравеопазването, до Президента, до Главния прокурор и до акредитираните в София западни дипломатически представители),
         че проблемата, свързана с този стратегически „парадокс“ се състои не само в това, че

         тази изключително зловеща практика все още не само не е теоретически обяснена, но и все още не е фактически прекратена;

         а и в това, че в новите, уж „посткомунистически“ и уж европейски, условия, тя дори е виртуозно и прецизно доусъвършенствувана,

         при което ментално и технологично е залегнала в стратегията на официално господствуващите институции на българския паравоенен посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим.

         Във визираното писмо той сочи, че по онова време е била законово и фактически установена една
         тотална държавна система на военно и паравоенно обвързване
         на абсолютно всички лица, свързани с т.нар. „здравеопазване“ –
         не само лекарите, не само медицинските сестри и фелдшерите, не само стоматолозите, фармацевтите и лаборантите-биохимици,
         но дори и санитарите, шофьорите и всички други, които по какъвто и да е начин са свързани с т.нар. „система на здравеопазването”;
         и че дори нещо повече – не само свързаните с т.нар. хуманна медицина и хуманитарно (човешко) здравеопазване, но и свързаните с т.нар. ветеринарна медицина и животинско здравеопазване.

         Той пише:
         че т.нар. „медицинска власт” е била толкова тотална и безапелационно упражнявана и налагана над всеки, колкото и административната власт на армията и милицията; и
         че тези именно три власти всъщност са считани за много по-авторитетни, по-значими, по-силни и по-високойерархични от правосъдната (съдебната) власт (на която, впрочем, точно по същото време най-официално са били отнети съдебните палати и представителните сгради, а офисите им били натикани в схлупени стари къщи и паянтови дървени бараки.

         Той отбелязва, че в пълно съответствие с функциониращия в СССР управленски модел т.нар. „медицинска власт” фактически е била наложена като алтернатива на правосъдната власт;
         при което към абсолютно всички раздели или сфери на медицината са формирани и специални техни експериментални и други функционални направления,
         едно от най-важните от които е било това, което е имало изключително наказателно-елиминационна проявна същност и значение,
         и което редица западни изследователи на модела са наричали с едностранчивото и непълно наименование
         наказателна медицина”.

         Във визираното писмо Янко Янков сочи, че по времето на класическия комунистически политически режим абсолютно всеки български гражданин от мъжки и от женски пол, който по някакъв начин е бил професионално свързан със системата на фармацията, биохимията, стоматологията, хуманната и ветеринарната медицина, като правило още веднага след дипломирането си е бил длъжен да бъде военизиран и да получи съответен военен (сержантски или офицерски) чин;

         първоначално уж само „от запаса” („от резерва”), но впоследствие и обикновено само десетина месеци след първоначалното ангажиране - да бъде включен в дейността на изключително активно и строго секретно действуващи структури на Армията (войската) и/или Министерството на вътрешните работи (Държавна сигурност и милицията).

         Нещо повече – той подчертава, че
         една от главните причини за все още пълната невъзможност за достъп до архивите на уж бившите специални държавни служби
         е не толкова опасението от разкриването на агентурния и служебния (сержантски и офицерски) персонал на т.нар. Първо, Второ и Шесто управления на Държавна сигурност,
         колкото именно персонала на т.нар. Пето и Девето управление;
         от структурата на който именно персонал днес е формирана структурата на биохимичната, фармацевтичната и медицинската мафия.

         При това, според него:
         1) един от най-странните факти в посоченото направление е този, че цялата изключително зловеща практика на всичките тези тайни (секретни, специални) структури на престъпната комунистическа власт днес, четвърт век след уж демократичните промени на политическата система, се ползува от изричната и гарантираната от българския Закон тотална защита като „държавна тайна”;

         2) един от върховете на странността в този аспект е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че обявяването на тези престъпни деяния за „държавна тайна” е станало по искане на военната организация НАТО и институциите на Европейската общност;

         3) вторият от върховете на странността в този аспект е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че тези обявени за „държавна тайна” престъпления на комунистическия и посткомунистическия политически режим по своята най-дълбока същност принадлежат към т.нар. цивилизационни и европейски ценности”; и че като такива са тотално гарантирани от цялата военна мощ на т.нар. Запад, който винаги е готов да дебаркира в България, за да защити тези ценности от посегателствата на техните противници.

         В контекста на този именно текст той заявява следното:
         Държа изрично да отбележа, че през последните 10-15 (десет-петнадесет) години специално този аргумент е бил (понякога дръзко и нагло, а понякога - подигравателно и формално „доброжелателно”) сравнително интензивно отправян лично към самия мен;
         и че с изключително перверзно удовлетворение този аргумент ми е бил отправян най-вече персонално лично от всичките онези, които, както по-рано, така и днес, са участвували и продължават да участвуват в инквизициите над мен и над членовете на моето семейство.“.

         В този контекст Янко Янков подчертава, че:
         1) както предишната (от класически комунистически тип), така и днешната (от неокомунистически и мафиотски тип) държава упражнява изключително интензивен държавен тероризъм върху българските граждани;
         2) една от неговите разновидности е т.нар. медикаментозен тероризъм;
         3) този специален и модерен (от историческа гледна точка) тероризъм се характеризира преди всичко с това, че има евгенетични и геноцидни целеви основания, функции и предназначение;
         4) повечето от фактите за този вид тероризъм, с които Янков разполага, са намерили своето описание в голямо множество негови официални писмени искания за разследване, адресирани до Главния прокурор и други официални институции, както и в редица негови официални публикации във вестници, списания и книги.


         32.) На 26 Октомври 2004 г. тогава 10 (десет)-годишната дъщеря на Янко Янков е била прегледана от д-р Красимир Паликов, който чрез официален рецептурен документ й е предписал определена лекарствена форма.
         Тъй като, обаче, в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща лекарствената форма, изрично и ясно е записано, че
         препаратът не се прилага при деца и юноши до 18-години, защото нарушава правилното развитие
         , Янков се обърнал с официално писмо до въпросния лекар и поискал да получи официален отговор на три въпроси,
         главният от които е дали лекарят счита, че с деянието си не е застрашил здравето или живота на детето.

         Тъй като не получил никакъв отговор, Янков се обърнал с официално писмо към
         Министъра на здравеопазването (д-р Славчо Богоев, син на полковник от комунистическата Държавна сигурност и самият той, макар и лекар по професия, високопоставен офицер от държавните специални служби).

         След което Янков получил три писма от три подчинени на Министъра институции;
         и в трите общо взето се съдържали „отговори“ и твърдения, които нямат абсолютно нищо общо с визирания казус,
         както и юридически консултации и съвети,
         каквито Янков не само въобще не е поискал;
         и които той, като професионален юрист и дългогодишен университетски преподавател именно в сферата на правните науки, оценил като абсолютно недопустима държавно-институционална властова гавра.

         Така, в писмото на Директора на Регионалния център по здравеопазване (д-р М. Христов) на преден план е предпоставена и изтъкната официалната теза, че лекарствената форма е била предписана напълно правилно и законосъобразно,
         тъй като въпреки визираната тотална забрана
         лекарите все пак били имали правото да я прилагат дори и при деца в случаите, в които няма алтернативна терапия, и в които прилагането на препарата е краткотрайно;
         и че в процеса на търсенето на възможността за прилагането на такава „алтернативна терапия“ официално е било поискано и е било получено „експертното становище от независим консултант-специалист по детски болести“.

         В отговор Янко Янков пише ново писмо до Министъра, в което категорично подчертава, че официалното писмо на визирания Директор има:
         *не само характера на гавра към него като редови гражданин;
         *не само характера на специална и демонстративна гавра към него като виден представител на юридическата и правозащитната професия;
         *не само характера на демонстративна престъпна дейност, извършена от високопоставени институционални лица, целта на която дейност е да бъде обезпечена безотговорност за престъплението на д-р Паликов;
         *но и характера на специално послание на официалната държавна власт, гласящо: „Ние сме всемогъщи, ти си беззащитен и ние ще те смачкаме!“.

         Във визираното официално писмо Янков подчертава, че:
         ***все пак в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща лекарствената форма, въобще не са посочини абсолютно никакви обстоятелства, позволяващи изключение от категоричното предписание, забраняващо прилагането на препарата при деца и юноши до 18 годишна възраст;
         ***отговорът или аргументът, съдържащ се в писмото на държавния контролен орган, има характера на опит за престъпно въвеждане в заблуждение (измама);
         ***твърдението за наличие наекспертно становище на независим консултант-специалист по детски болистиима характера на престъпен опит за измама, и доказателство за това е както фактът, че абсолютно никъде не е посочена абсолютно никаква информация относно личността и правоспособността на този мистериозен и очевидно несъществуващ консултант, така и фактът, че напълно липсва какъвто и да е писмен текст или документ, имащ статуса на или претенцията за такова „експертно становище“;
         ***ако досега Янков все пак е бил склонен да приеме, че съществува вероятност деянието на визирания лекар да е било резултат на „непредпазливост“, то сега, след демонстрираната от Министерството официална позиция, той вече е повече от категорично убеден, че виновното поведение на лекаря има характера на „деяние по предумисъл“; при това деяние, характерно за лицата, действуващи под покровителството на организации от гангстерски или мафиотски тип, или на деяние, мотивирано от специалните служби.

         В резултат на така демонстрираната от Янко Янков позиция
         Главният секретар на Министерството на здравеопазването доцент д-р Красимир Гигов изпратил на Янков набор от документация, от която става
         пределно ясно нещо, което е още по-зловещо, а именно, че
       визираният фармацевтичен продукт,
       всъщност, няма абсолютно нищо общо с характера на заболяването на неговото дете!!!

         Така, с официално писмо от 27 Септември 2006 г., адресирано до Министъра на здравеопазването, Президента, Главния Прокурор, Световната здравна организация и посланиците на Европейския съюз, САЩ и Швейцария, Янко Янков обосновава тезата, че
            въпросният д-р Красимир Паликов е действувал като
         агент,
         военизиран или паравоенизиран
         от бившите и/или настоящите тайни служби на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на армията или на някоя от структурите на Червената мафия;
         и че най-вероятно това е службата на генерал Иван Чобанов.

         В „отговорЯнков получил Постановление от 26 Март 2007 г., издадено от Софийския Районен прокурор В. Горанова,
         съгласно текста на което
         не са налице данни за извършено престъпление“,
         тъй като медикаментът е произведен от авторитетната фирма Bayer и се използува в цял свят, включително и в България,
         и неговата употреба не е забранена“.

         Така, с въпросното високопоставено властническо Постановление
            казусът „злоупотреба
         имплицитно е бил изключен с предпоставеността на тезата,
         че абсолютно всяка употреба на визирания продукт не е забранена
         – независимо от възрастта,
         независимо от характера на болестта
         и дори
       независимо от това дали въобще е болен или здрав човекът,
       на когото този продукт е предписан!!!.

         След цялата тази гавра
         Янко Янков официално регистрирал в офиса на Главния прокурор и в офисите на 16 (шестнадесет) акредитирани в България т.нар. Западни посолства
         официален текст с искане за разследване, озаглавен
         Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата – 14“. 

         До днес, естествено, не е получил абсолютно никакъв отговор от която и да е засегната институция.

-------------
*************

            Господин Главен Прокурор Цацаров,
            Тъй като така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
            категорично и ясно настоявам
         СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури  
         и да бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
            Впрочем, Господин Главен Прокурор Цацаров,
         Настоявам за най-строго и прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
23 Април 2013 г.                                                      Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар