2013-07-27

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството, на Президента, и на другите държавни институции! – 604 (втора част)



Второ:
Текстът на моето официално искане от 02 Октомври 1998 г. гласи следното:

„Отворено писмо

         До г-н доц. Румен Петров Чолов,
                     агент “Страхил” на Втори отдел на Шесто управление на
                      бившата Държавна сигурност, агентурен N22954

                     Домашен адрес:
                     1) ж. к. “Хиподрума”, блок 21, дом тел. 52-69-27;
                     2) ж. к. “Емил Марков”, Бл. 110, вх. Б, дом. тел. 58-65-89
                     гр. София

                     Информационно копие:
                     1) До Прокуратурата на въоръжените сили,
                     приложение към исканията ми за разследване на
                     престъпленията на бившата Държавна сигурност
                     2) До Факултетния съвет при           Юридическия факултет на
                     СУ “Климент Охридски”
                     3) До всички български масмедии;
                     4) До всички юридически и физически лица, които се
                     интересуват от престъпленията на бившата Държавна
            сигурност

         Господин Чолов,
         Здравейте и бъдете здрав!
         Желая Ви крепко здраве, дълъг живот, чиста и спокойна съвест!  Надявам се, че ги имате и че ще ги имате! Защото ще Ви бъдат нужни! Много нужни! За да можете спокойно да гледате в очите колегите си от Юридическия факултет, от Института за правни науки при БАН и от провинциалните юридически факултети.
         Както, разбира се, и многобройните си студенти от Софийския и от провинциалните юридически факултети, където преподавате.
         Предполагам - и за да можете да гледате в очите, и за да не се срамуват от Вас и синът Ви, и внуците Ви!
         Не Ви желая нищо лошо, така както не желая нищо лошо и на многобройните си палачи, с които съдбата ме бе срещала преди и по време на шестгодишното ми пребиваване в затвора като политически затворник.
         Макар че, както изглежда поне от официалната архива на Държавна сигурност, всичко е било започнало именно от Вас –
         Вие сте този, който е оформил първите изгодни на ДС доноси за абсолютно неверни факти и обстоятелства срещу мен, и така сте дал формалната възможност на тази зловеща организация да започне строго секретните си разработки,
         в резултат на които в крайна сметка се оказах затворник за изключително дълго време и без наличието на изискуемите от закона доказателства.
            Не зная обаче дали трябва да Ви благодаря - последния от важните агенти на Държавна сигурност, който бе и важен свидетел по съдебното дело против мен, т. нар. ДЗ “Александров”, само преди около една година ме срещна на улицата и недвусмислено ми каза, че аз трябва да съм му безкрайно благодарен, защото благодарение на него съм станал известна политическа личност! Ако и Вие имате същите претенции към мен - кажете ги!
         Впрочем, от същата тази официална архива личи, че пак Вие сте този, който е поставил началото на неприятностите с Държавна сигурност поне на още десетина души.
         Много добре познавам превъзходните човешки качества на тези хора и съм напълно убеден, че и те не Ви желаят нищо лошо. Ако и към тях бихте имали претенции за благодарност, кажете им ги, и може би всички ние заедно ще измислим някакъв специален и посветен на Вас “Ден на благодарността”, когато ще се събираме и ще Ви възпяваме в благодарствени химни!

         Господин Чолов,
         Надявам се, че си спомняте, че в началото на месец май т.г., т. е. преди пет (5) месеци аз Ви се обадих по телефона и любезно и доброжелателно Ви уведомих, че в съответствие с новата законова регламентация само преди няколко дни съм получил официален достъп до моето т. нар. “Досие” в Държавна сигурност.
         Надявам се, че си спомняте, че тогава сравнително подробно Ви уведомих, че вече притежавам официални документи за многобройните престъпления против мен и моите близки, извършени от бившата Държавна сигурност.
         Надявам се, че си спомняте, че изрично Ви казах, че съгласно тези (предоставени ми засега все още твърде малко на брой, т.е. далеч не всички!) документи (а и съгласно моите лични наблюдения и, надявам се, абсолютно точни спомени!) сред колегите ми от Юридическия факултет при СУ и от Института за правни науки при БАН почти не е имало агенти на ДС, които да са се били съгласили да бъдат ангажирани в изпълнение на най-мръсните операции против мен, и че Вие сте бил главният и единственият искрен и предан агент на Държавна сигурност.
         Надявам се, че се спомняте, че през месец май т.г. изрично Ви казах, че възнамерявам да направя две неща - да поискам от прокуратурата да извърши официално разследване на архивната документация на Държавна сигурност и да публикувам съдържанието на документацията в подготвяните от мен Том 3 и Том 4 на книгата миДокумент за самоличност. Политическа документалистика.
         Надявам се, че си спомняте, че изрично Ви казах, че в случая все пак бих искал да елиминирам вероятната и правдоподобната хипотеза, че официалната документация на Държавна сигурност всъщност е пълен или частичен фалшификат, поради което именно Ви се обаждам и Ви давам възможността писмено да коментирате, като напълно или частично опровергаете официалното съдържание на документацията, и така бъдещите читатели на посочените две книги ще имат възможността да прочетат събрани в едно издание не само документите и моя коментар по тях, но и Вашето официално становище.
         Вие обаче реагирахте по напълно кретенски начин - с ентусиазъм се съгласихте с “теоретичната част на хипотезата ми” (т.е. с предположението, че документацията е фалшификат), но с още по-голям ентусиазъм поискахте от мен “да се откажа от практическата част”, т.е. да не искам от прокуратурата никакво разследване, както и да не публикувам абсолютно нищо.
         После, до днес, вече повече от пет месеци, Вие въобще не ми се обадихте и не се опитахте да ми предоставите своята версия относно изричното замесване на Вашето име в престъпната дейност на Държавна сигурност против мен. С което всъщност ми давате пълната възможност да интерпретирам въпросната архивна документация като достоверна по отношение на Вашето участие в престъпната дейност на Държавна сигурност против мен.

         Господин Чолов,
         Нека все пак сега изрично и официално Ви уведомя, че съгласно предоставената ми документация
         (при това пак подчертавам, че ми е предоставена една съвсем малка част от цялата документация, и че следователно този ми извод сега е само приблизителен и условен!):
         ãот преподавателите в Юридическия факултет при СУ Вие сте единствения агент на ДС, който се е съгласил да доносничи против мен;
         ãот Института за правни науки при БАН агентурно ангажирани против мен са били само четирима души - Бог да го прости доц. Цветан Цветанов, Бог да го прости доц. Илко Ескенази, Бог да го прости доц. Огнян Вартоломеев и Бог да го пази доц. Стоян Кушлев.
         При това справедливостта изисква изрично да призная (нещо, което впрочем вече отдавна съм направил в официалните си публични изяви и в печатните си издания), че и четиримата не само не са лъгали против мен (както това сте правел Вие), но дори в известна степен и форма са скривали от ДС и омекотявали редица истински факти, които все пак са знаели.
            Не бих искал да Ви сугестирам, г-н Чолов, но си заслужава официално да Ви уведомя, че самият аз
            отдавна съм озадачен от факта, че
            от работилите против мен агенти и доверени лица на ДС има най-малко шест души, за които вече отдавна казвам “Бог да го прости”,
            и че има поне още толкова, за които алкохолът и наркотиците отдавна са станали част от тяхната същност и самоличност.
*

         Господин Чолов,
         В предоставените ми от архива на Държавна сигурност папки, и особено от Дело N 13304 е видно, че Румен Петров Чолов, имащ агентурния псевдоним “Страхил, е бил написал за мен точно 12 (дванадесет) донесения:

         1) Първото е от 28 ноември 1972 г. Това е т.нар. “строго секретно” “Сведение относно Янко Николов Янков, студент, притежател на пистолет”, съобщено от агент “Страхил в писмена форма и предадено на агентурния ръководител ст. лейт. Челиев. Намира се на стр.31-32 от посоченото дело.
         В него агент “Страхил съобщава, че Янко Янковот няколко месеци притежава оръжие - пистолет “ТТ и две пачки патрони”, че често го носи в чанта си и има намерение да го употреби против обикновени личности и против личности от властта, подобно на някакъв инспектор от някакъв италиански филм.
         Така, именно на базата на това Ваше агентурно донесение “студентът по право Янко Янков става специален обект за разработка като опасен “Терорист”” - теза, която органите на Държавна сигурност и на Червената мафия изключително последователно са поддържали и продължават ревностно и пристрастно да поддържат дори и днес без абсолютно никакво фактическо основание, т.е. в продължение вече на почти 30 години.
         Заслужава обаче специално внимание фактът, че това донесение на агент “Страхил” е било направено съвсем наскоро, след като студентът от трети курс Янко Янков вече е бил направил две научни публикации (в сп. “Народни съвети”, 1972, кн. 6 и кн. 9,) и само 20 дни,  след като в брой 7 на в-к “Студентска трибуна” от 7 ноември 1972 г. официално е съобщено, че Янко Янков е получил Първа Централна награда на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование на т.нар. Пети Национален преглед на научното и техническото творчество на младежта, за която награда, впрочем, официално е имал претенцията студентът от същия курс на Юридическия факултет Румен Петров Чолов.
         Обаче: Стоп! Жестоко греши онзи, който би повярвал на тезата, че озлобеният от неуспеха си студент Румен П. Чолов, който вече (вероятно отдавна) официално е бил ангажиран като агент на Държавна сигурност, просто е решил да “отмъсти” на колегата си Янко Янков, използувал е “привилегията си” на доверен човек на тайните служби и ... просто ги е подвел, а те, горките и невинните офицери от ДС, просто нищо не са знаели и наивно са се подвели по злобата му.
         Работата е в това, че (видно от стр 17-18 на същото дело) студентът по право Янко Янков поради подчертания си научен интерес и свободомислие още през май 1971 г. вече е бил специален обект по Дело за оперативно наблюдение (т нар. ДОН), но ДС все още не е разполагала с реални истински или реални фалшиви “доказателства”, за да може официално да предприеме нещо против него. Затова именно им е бил нужен човек без достойнство, който да се съгласи да напише нещо, което не е истина, но което е нужно на ДС за провеждането на нейните специални оперативни мероприятия. Така че, най-вероятно, както във всеки друг подобен случай, така и в този именно Държавна сигурност е използувала “удобството на ситуацията” - злобата на един некадърник, за да мотивира този некадърник да се съгласи “да навреди на конкурента си”.

         2) от 12 февруари 1973 г. Сведението се намира на стр.33-34 от посоченото дело. То е било предадено писмено на ст. лейт. Челиев и отново “удостоверява” факта, че студентът по право Янко Янковпродължава да държи пистолет, но в момента не е в него, а е в Михайловград, у братовчед му Цеко”. Освен това, според това все още само второ по ред “сведение” сега вече Янко Янковне е самотен терорист”, а е член на “група от 6 души, 4 от които му били роднини, по-близки и по-далечни братовчеди, които имали оръжие и били готови на всичко, защото родът им бил пострадал много”.

         3) от 16 март 1973 г. Сведението се намира на стр.35-36 от посоченото дело. Озаглавено е “Сведение относно Янко Янков, дипломант по право, и проф. Михаил Андреев”. Съставено е от агент “Страхил и е предадено писмено на ст. лейт. Челиев. В сведението агентът съобщава, че срещнал на улицата Янко Янков, който му се оплакал, че в негово отсъствие у дома му е било претърсвано, че после е бил викан в районното управление на МВР, където двама души го питали дали има оръжие, и му съставили предупредителен протокол да не се занимава с оръжие и тероризъм. После следва аналогично клепане и на проф.Михаил Андреев, който никак не бил доволен от социалистическата демокрация в науката.

         4) от 12 август 1975 г. Сведението се намира на стр.37-39 от посоченото дело. Озаглавено е “Сведение относно терористични намерения на Янко Янков от БАН”.
           Предадено е писмено на ст. лейт. Челиев. В него се казва, че “обектът” споделил пред агента, че “вече си бил съставил план за въоръжено действие” и имал намерение “да застреля поне десет души”. Тъй като агентът се противопоставил, като казал, че това не е начин за решаване на проблемите, и освен това казал, че и той има проблеми (напр. с конкурса си за асистент по “Римско право”), тогава “Янко го упрекнал, че бил плах” “и му изтъкнал, че най-доброто е да се хванат за пищовите”. После обектът казал на агента, че “познавал и други репресирани способни млади хора, които трябвало да се обединят и решат какво да правят”.

         5) от 22 август 1975 г. Сведението се намира на стр.40-41 от посоченото дело. Озаглавено е “Сведение относно нездрави политически изказвания на Янко Янков”. Предадено е писмено на ст. лейт. Челиев. В него се разказва как обектът продължавал искрено и чистосърдечно да се изповядва на агента, като “изразявал решителността си да се прибегне до крайни мерки”, като “се застане с пистолет на един ъгъл”. После обектът подробно разкрил на агента, че напълно споделял възгледите на чехословашкия ревизионист Ота Шик за създаването на опозиция против комунистическата партия и “още веднъж споделил идеята си за обединяване на недоволните и репресираните млади научни работници от Юридическия факултет, за да се организира отпор срещу неправдите”.

         6) от 30 март 1976 г. Сведението се намира на стр.44-45 на посоченото дело. Предадено е писмено на капитан Георги Кръстев - новия агентурен ръководител на Румен Чолов. В него се разказва, че “Янко отново се връщал към идеите си за обединяване на група от млади и перспективни хора, които да напредват в партийния и държавния апарат, и като отидат отгоре, да променят нещата”. Уточнено е, че в това отношение той “бил срещал известно разбиране у Васил Проданов, научен сътрудник по философия”. Накрая оперативният работник капитан Георги Кръстев е отбелязал, че е направил справка и е установил, че Янко Янков е “известен на I отдел при управлението като вражески настроен елемент”, а на агента са поставени за изпълнение нови задачи по отношение на “обекта”.

         7) от 31 март 1976 г. Сведението се намира на стр.42-43 на посоченото дело. Предадено е в писмен вид на капитан Георги Кръстев. В него се казва, че Янко се оплакал, че вече няма доверие на никого, защото знаел, че отдавна го следи Държавна сигурност. После съвсем алогично се твърди, че Янко отново казал на агента, че в това мафиотско време трябва да “си създадем своя мафия” и му повторил неща, които агентът вече бил многократно чувал от него и преди, т.е. че трябва да се създаде опозиционна организация на недоволните млади научни работници.

         8)  от 16 август 1976 г. Сведението се намира на стр.106-110 на посоченото дело. Предадено е в писмен вид на капитан Георги Кръстев.
         Изключително любопитно е, че това донесение се отнася за събитие от 12 август 1976 г., самото донесение е предадено в написан вид на капитан Георги Кръстев няколко дни по-късно, на 16 август, но ... по мистериозен и странен начин е било регистрирано в документацията на ДС на 18 юни 1976 г., т. е. точно два месеци преди да е станало самото събитие и преди то да е отразено в донесението на агента.
         Още по-любопитно е, обаче, че много по-късно, в т.нар. “Аналитични справки” изрично е отбелязано, че “събитието”, за което става въпрос - проведеният разговор в дома на агента - е станало в условията на т. нар. “М-Родопи”, т.е. в условията на подслушване, без агентът да знае това.
         Най-любопитното пък е, че при съпоставителния анализ е било установено, че ... агентът нагло лъже за абсолютно всичко, което е написал в сведението си!
         Още по-любопитно е, че Държавна сигурност е използувала “лъжите” на агента си по един изключително интензивен начин през един изключително дълъг период от  време, и едва след пълния провал на стратегията е решила да се позове на факта, който всъщност й е бил известен още в самото начало - че всичкото това е пълна лъжа (измислена от тях, но написана от агента)!
         В обширното изложение се казва, че агентът е поканил обекта на гости у дома си в Студентските общежития в “Дървеница” и на срещата е присъствувала и съпругата на агента, а разговорът е продължил пет часа. Според агента (т.е. Румен Чолов) през тези пет часа Янко Янков се проявил като голям и опасен експерт по проблемите на оръжието и боеприпасите, по установяването на конспиративен контакт с английски журналисти (от в-к “Таймс”), по организирането на съюз между младите научни работници от Юридическия факултет при СУ и от Института за правни науки при БАН, по воденето на противодържавна агитация и пропаганда пред студентите чрез разказване на вицове, афоризми, анекдоти и легенди, както, разбира се, и по слушането на вражески западни радиостанции, предаващи на къси радиовълни.
         В това изложение се казва, че Янко Янков е предложил на Румен Чолов двамата да “играят решаваща роля” в една конспиративна организация, в която ще участвуват Симеон Тасев, Васил Радоилски, Дончо Хрусанов, Огнян Стамболиев, Димитър Костов, Георги Петканов, Владо Петров, Ружа Иванова и Олга Бъчварова, при което обаче на някои  от тях не трябвало да се вярва напълно.
         Любопитно е, че в основни линии това именно са и лицата, които само един месец след това са включени в специален оперативен план на ДС като обекти за задълбочено “проучване … за вербовка”.
         Така в точка Първа на написания на 14 септември 1976 г. от ст. лейт. Младен Апостолов Младенов и утвърден на 2 октомври 1976 г. от полковник Найден Петров “План за провеждане на оперативно-технически мероприятия” изрично е записано следното: “С оглед придобиване подходящо лице за вербовка ще се извърши задълбочено проучване на най-близките връзки на обекта, засечени в резултат от проведените мероприятия, Симеон Тасев, Дончо Хрусанов, Огнян Стамболиев, Георги Петканов, Тодор Енчев и Борислав Йотов, които обекта възнамерява да привлече в провеждането на противодържавната си дейност. Срок 10.III.1977 г. Отг. Младенов”.
            Както вече отбелязах, в аналитичните справки много по-късно изрично и недвусмислено е отбелязано, че “обекта” (т.е. Янко Янков) не само в посочения контекст и смисъл, но и в какъвто и да е друг повод или в каквото и да е форма не е бил споменавал абсолютно нито едно от тези имена, но ... тяхното включване в донесенията на агента Румен Чолов очевидно е било нужно на офицерите от ДС, за да могат те да ги използуват като “законен повод” за извършване на манипулативната и престъпната си дейност, наречена “проучване с цел манипулиране, шантажиране и за вербоване”.

         9) от 11 февруари 1977 г. Сведението се намира на стр.115-118 на посоченото дело. Предадено е в писмен вид на капитан Георги Кръстев. Озаглавено е “Сведение относно вражески изявления на Янко Янков”. Съдържа “изповедта” на Янко Янков за симпатиите му към разпространената в Чехословакия “Харта-77”, към Владимир Буковски и към противопоставящите се на КПСС западни компартии.
         Изрично е записано, че в съответствие с плана си за създаване на конспиративна организация на млади, умни и изпитани научни работници Янко Янков се е сближил с група философи, сред които са
         Кирил Кертиков от Института по философия при БАН и
         Желязко Стоянов от Висшата школа на МВР.
         Изрично е отбелязано, също така, че от младите юристи Янко Янков вече е привлякъл за идеята си
         Евгени Танчев (Луда работа! Та нали Евгени Танчев е син на Петър Танчев, супер-приближен и супер-предан на Тодор Живков! По силата на същата логика агент “Страхил” е трябвало да включи в моята “конспиративна противодържавна организация” и сина на Тодор Живков - Владимир Живков!),
         Илко Моис Ешкенази,
         Георги Петканов и
         Васил Прахов.
         Изрично е отбелязано, също така, че в дейността си Янко Янков вече е “имал и силна подкрепа в лицето на ст. н. с.
         Радка Радева, която сега била партиен секретар на Института”.
            Ето как всъщност се били правели нелегалните противодържавни организации и революциите - включваш в организацията си партийните секретари, включваш децата на най-силните хора от властта, после включваш няколко обикновени хора за придаване на “народен характер на движението”, после повеждаш всички с “Ура!”, сваляш властта, и ... поставяш децата на мястото на бащите! КГБ, ЦРУ, МОСАД и пр. и пр. ряпа да ядат!
Ако наистина съм ги говорел всичките тези неща пред агент “Страхил,” трябвало е още тогава да ме затворят, разбира се, в лудницата!
Дали съм ги говорел или не обаче за Държавна сигурност не е имало абсолютно никакво значение - на тях им е било нужно някой да напише, че уж това е говорено, за да могат те на основата на написаното да си разиграват различните сценарии, операции и манипулации.

         10) от 03 март 1977 г. Сведението е предадено в писмен вид на капитан Георги Кръстев. Намира се на стр. 128-131 от посоченото дело. Озаглавено е “Агентурно сведение относно Янко Янков”. Преди това обаче, на стр.126-127 се намира специален строго секретен документ, съдържащ подробното описание на четири (4) задачи, поставени на агент “Страхил за изпълнение в дома на обекта Янко Янков в условията на М-Родопи, т.е. в условията на подслушване чрез специални устройства без знанието на присъстващите в помещението.
         В изпълнението на поставените му задачи агент “Страхил пристигнал (като неканен гост) в дома ми на 02 март 1977 г., престоял у нас от 20.30 до 23.30 часа, провел нужните му разговори в присъствието на съпругата ми, като, както той пише (стр.130), “през цялото време на разговора участие в него вземала и съпругата на Янков”. Агентурното сведение е структурирано в три (3) пункта, в които е разказано за: моето становище за “Харта-77” и нейното влияние върху интелигенцията в България; моя коментар за събираните от мен анекдоти, афоризми и политически вицове, както и за тяхното използуване като начин за извършване на противодържавна агитация и пропаганда пред студентите; и плановете ми за обедняване на недоволните млади научни работници за борба срещу потискащата ги некадърност и политическата обстановка.
         Любопитно е, че на стр. 131 е отбелязано, че “срещата на агента с обекта е била проведена в условията на “М-РодопиРК, “в условия на слухов контрол, но записът е несполучлив”. В същото време обаче върху писменото агентурно сведение на агент “Страхил, в лявото поле на хартията, срещу три обширни агентурни текста, изрично и четливо са написани три ръкописни забележки, според които написаното от агента въобще не отговаря на истината!
         Откъде тогава ДС е знаела, че агент “Страхил” ги лъже, като е писал, че: ãаз съм казал неща, които всъщност не аз, а именно той ги е казал (т.е., че във “вербалното пространство” действително има казано такова нещо, но не аз, а той го е казал!); и че ãаз съм казвал неща, които всъщност въобще не съм казвал и въобще не са били казвани от никого (т. е., че във “вербалното пространство” въобще липсва казаното, за което той пише, че е било казано от мен!).
         Така, на стр.132-133 се появява нов строго секретен документ, в който изрично е записано следното: “Сравнителният анализ дава основание за извод, че агентът не се придържа към дадените му от нашите органи указания, а някои негативни изказвания, направени от самия него на срещата, в сведението отразява, че са направени от обекта”. Какъв е този “сравнителен анализ”, с какво е било сравнявано агентурното сведение на агент “Страхил, щом като записът от подслушването не е позволявал това?!

         11)  от 28 март 1977 г. Сведението е предадено в писмен вид на капитан Георги Кръстев. Намира се на стр.134-135 на посоченото дело. Според сведението агентът продължавал да се вижда често с обекта, но вече му правело впечатление, че не се събирал с младите научни работници, с които се бил събирал по-рано, а на провокативното подхвърляне на агента да се направи специална сбирка, Янко отговорил, че имало време и трябвало да бъдат изчакани благоприятните условия.

         12) от 11 май 1977 г. във връзка с “провала” на агента от предишните му срещи с обекта Първи отдел на Шесто управление на ДС е изработил нов специален план, по силата на който на агента са възложени нови задачи (виж стр.132-133).  В изпълнение на плана и задачите на 11 май 1977 г. агент “Страхил” “без да предупреди отишъл на гости на Янко Янков в дома му. Съпругата на Янков не била у тях”. Писменото агентурно сведение за тази среща е било предадено на капитан Георги Кръстев и обхваща цели 5 страници, намиращи се на стр.140-144 от посоченото дело. Това е последното агентурно сведение на агент “Страхил, приложено в моето т. нар. “Досие”. То е структурирано на четири пункта и съдържа: коментарите ми за характера на българското законодателство; коментарите ми за съветското и българското дисидентство; коментарите ми за военното напрежение между СССР и САЩ; и коментарите ми за състоянието на българската правна наука.
*

         Господин Чолов,
         Описах Ви почти подробно всичкото онова, което според предоставените ми от архива на бившата Държавна сигурност материали засяга Вашето име като агент на ДС и моето име като обект на разработване и репресиране от ДС.

         Същественото, според мен, е че именно Вие като агент “Страхил сте бил главното агентурно лице по общо четири разработки против мен в периода от 1972-1976 г.
         При това и четирите разработки са завършвали без никакъв “положителен” за ДС резултат - с обикновено “прекратяване” поради недоказаност на даваните от Вас агентурни сведения по разработката. Твърде любопитно е обаче и това, че и четирите разработки са завършвали без никакво наказание за Вас като агент, “провалил” с “недобросъвестността си” четирите строго секретни разработки на ДС!.

         Бих искал да обърна Вашето внимание върху факта, че на стр.171 от посочената папка изрично е отбелязано, че “обект в полезрението на нашите органи Янков става от м. ХI. 1972 г., когато агент “Страхил” (на ръководство в отдел II при управлението) съобщава, че притежавал пистолет “ТТ” и две пачки патрони. В същото сведение е посочено, че “щял да употреби оръжието в удобни случаи срещу наши лица””.

         После, в аналитичните справки, изрично се сочи, че по всичките разработки било установявано, че донесенията на агент “Страхил не се потвърждават, и че той лъже ръководителите си. Едва ли не: “Горките ние! От една страна агент “Страхил” нагло ни лъже, а от друга страна ние не можем да спрем проверките по неговите нагли лъжи и сме длъжни интензивно да работим по следващите му лъжи!”.

         Това, следователно, поставя закономерния въпрос:
         Дали офицерите от ДС са “невинна жертва” на наглите лъжи на своя агент?!”
         Една теза с такова съдържание обаче, разбира се, е пълен абсурд!
         Според мен офицерите от ДС предварително и изрично са Ви инструктирвали да лъжете в агентурните си донесения, защото Вашите лъжи са им били нужни - те са им давали възможността както да се преструват, че вярват на тези донесения, така и да ги отхвърлят при необходимост от друг развой на разработките.

         Тази стратегия на ДС личи особено ясно на стр.106-109 и стр.146-192. Най-фрапантното доказателство в това отношение е агентурното донесение, озаглавено “Сведение”, имащо дата 16 август 1976 г. Това донесение се отнася за събитие от 12 август 1976 г., станало в дома на агента в ж. к. “Дървеница”, блок 23, вход А. Самото донесение е предадено в написан вид на капитан Георги Кръстев няколко дни по-късно, на 16 август, но ... по мистериозен и странен начин е било регистрирано в документацията на ДС на 18 юни 1976 г., т. е. точно два месеци преди да е станало самото събитие и преди то да е отразено в донесението на агента.

         После ДС е отбелязала, че това донесение е било направено в условията на подслушване, без агентът да знае това, при което е било установено, че всичките важни пунктове от донесението против обекта са лъжливи и не отговарят на истината (виж стр.157-159; стр.172-173).

         Оттук обаче произтичат два основни въпроси:
         1) След като ДС е знаела, че всичкото това е Ваша лъжа, защо после изрично се е позовавала именно на тези лъжи, за да образува и проведе следващите оперативни разработки против мен? и
         2) След като ДС вече е знаела, че Вие като неин агент зашеметяващо я лъжете и мамите, защо не са се отказали от Вас, а дори напротив - отново са Ви правили главен агентурен доносител по следващите оперативни разработки (които пак са завършвали с провал като първите)?

         Отговорът може да бъде само един:
          Държавна сигурност са имали нужда от лъжец, инструктирали са го да лъже, а после са се оправдавали с лъжите му.

         Така че не Вие като агент сте главният виновник по моите дела, а такива са Вашите оперативни ръководители и началниците на тези ръководители, които много добре са знаели за какво става въпрос.
         Разбира се, Вашата вина е несъмнена,
         но все пак Вие днес разполагате с възможността и шанса
         да разобличите господарите си от зловещата Държавна сигурност,
         като разкриете механизма, по който са Ви манипулирали и използували!

         Господин Чолов,
         Накрая Ви приканвам да вземете изрично и писмено отношение към настоящето мое писмено “Отворено писмо”. Бъдете уверен, че Вашето становище ще бъде включено в подготвяното от мен издание на Том 3 и Том 4 на “Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
02 октомври 1998 г.                                                          Янко Янков“
tst
            Уточнявам, че:
            ***по повод и във връзка с този текст никога не съм бил получил абсолютно никакъв отговор;
            ***този текст е бил дословно възпроизведен и актуализиран с регистрация в офиса на Главния Прокурор (Върховната касационна прокуратура) на 24-25 Януари 2012 г., озаглавена, „Всички карти на масата ... – 130“, вх. рег. № 12489 / 11, V.
            ***ДО ДНЕС, 27 Юли 2013 г., НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.


Трето:
Основният (водещият) текст на моето официално искане от 25 Ноември 2011 г. гласи следното:
         „Приложено представям 3 (три) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
         От приложеното доказателство е видно, че
         на 22-28 Август 2007 г. във вестник „Шоу“ е било публикувано интервю с бившия шеф на Комисията за разсекретяване на досетата Методи Андреев,
         в подзаглавието на което интервю е записан текста „Георги Петканов е донасял за проф. Янко Янков по делото за оперативна разработка „Смешник“.
         Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания  текст гласи: „Георги Петканов е донасял за проф. Янко Янков по делото за оперативна разработка „Смешник“.
         Обръщам специално внимание на факта, че визираното лице Методи Андреев, което публично е оповестило визираната информация, е бивш шеф на Комисията за разсекретяване на досетата, и че очевидно визираното оповестяване е било направено със знанието, информираността и компетентността на професионално ангажирано лице.

         Обръщам специално внимание на факта, че относно другото визирано лице Георги Петров Петканов,

         в официалната електронна енциклопедия „Уикипедия“, в сайта на списание „Български дипломатически преглед“, в сайта на Конституционния съд и в редица други официални информационни източници е записано, че Георги Петканов:

         ***е роден на 1 Ноември 1947 г. в град Смолян, България;

         ***е български политик и юрист;

         ***през 1971 г. е завършил специалността „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет;

         ***през 1972-1974 г. е работил като прокурор в град Девня;

         ***през 1974 г. е асистент, през 1978 г. е старши асистент и през 1982 г. е главен асистент в Юридическия факултут на СУ;

         ***като асистент е имал продължителна специализация в Москва, след завръщането от която е станал преподавател във факултета по Държавна сигурност при Академията на МВР;

         ***през 1983 г. е защитил докторат по финансово право;

         ***през 1989 г. е доцент;

         ***по времето на комунистическия режим (който, впрочем, със специално Решение на Народното събрание е обявен за престъпен!!!) е бил секретар на партийната организация в Юридическия факултет;

         ***през 1991-1995 г. е бил Декан на Юридическия факултет и член на Академичния съвет на Софийския университет;

         ***през 1995-1997 г. е бил заместник-ректор на Софийския университет;

         ***през 1996 г. е професор;

         ***през 1997 г. е арбитър при Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена парата;

         ***през 1999-2002 г. е Председател на Общото събрание на Софийския университет;

         ***през 2001 г. е избран за депутат в 39-тото Народно събрание;

         ***от Юли 2001 г. до Юли 2005 г., в продължение на четиригодишния мандат на Правителството на Симеон Сакскобургготски е бил Министър на вътрешните работи.

         Според бившия шеф на специалната контраразузнавателна служба генерал Атанас Атанасов, който е и настоящ депутат в Народното събрание, именно по времето на този мандат на Георги Петканов като Министър са били извършени най-много поръчкови убийства, нито едно от които не е било разкрито;

         Според сегашния Министър на вътрешните работи Цветан Цветанов именно по време на мандата на Георги Петканов като Министър на вътрешните работи и именно под неговото непосредствено лично покровителствуване в структурата на Министерството е била сформирана специална секретна престъпна група, ръководена от особено емблематично лице;

         Според официални журналистически разследвания на медииите BNews и Frognews (от Февруари 2010) синът на Георги Петканов съвсем неслучайно работи като „лице за контакт“ именно в една от частните фирми на същото това емблематично лице („Голд лизинг“, която е част от „Лев Корпорация“ и се занимава с лизинг и сублизинг на леки автомобили, предназначени за таксиметрова дейност, както и с маркиране на автомобилите при застраховка);

         ***през 2005 г. е избран за депутат н 40-тото Народно събрание;

         ***от 16 Август 2005 г. е бил Министър на правосъдието в правителството на Сергей Станишев, като през Юли 2007 г. подал „оставка по лични причини;

         ***през Юни 2008 г. Парламентът избира Георги Петканов за съдия в Конституционния съд, която именно най-високопоставен съдийска длъжност той заема и в момента;

         ***от 1974 г. до 2010 г. е преподавател в Академията на МВР;

         ***бил е главен редактор на сп. „Съвременно право”;

         ***бил е заместник-председател на Специализирания съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия при Министерския съвет - имаща, впрочем, официалния юридически статус на специален орган на Правителството, аналогичен по предназначение и функция на другите правителствени секретни служби, изпълняващ секретни разпореждания на Правителството за осъществяване на контрол върху професионалната реализация на юридическите научни кадри.

         От приложените и визираните доказателства е видно, че
       в престъпен интерес на престъпната комунистическа Държавна сигурност
       визираното лице Георги Петканов
       е осъществявал лично против мин престъпна агентурна дейност,
       относно конкретното проявление на която дейност настоявам да бъде извършено разследване.“
tst
            Уточнявам, че:
            ***ДО ДНЕС, 27 Юли 2013 г., НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.


Четвърто:
Основният (водещият) текст на моето официално искане от 27-28 Февруари 2012 г. гласи следното:
         „Декларирам, че притежавам копие от папка, съдържаща 192 (сто деветдесет и две) страници документация, надлежно регистрирана в строго секретния архив на комунистическата държавна сигурност (МВР ДС), регистрирана като „Строго секретно дело № 13304“, архивен № 33464.
         Настоявам да изискате оригиналната папка на визираното дело и да го приложите към изиплозувате като доказателство за извършените против мен и членовете на семейството ми МНОГОБРОЙНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, описани и документирани в това дело.
         Тъй като във всеки отделен случай,
         визиран в тук посочената документация, става дума за съвсем отделна и имаща самостоятелно битие съвкупност от престъпни актове (престъпления), която съвкупност изисква отделно разследване, отделно индивидуализиране на съответните деяния и съответните престъпни субекти, именно поради това
         съгласно приетия принцип на изложението на серията „Всички карти на масата…“, ТУК ВИЗИРАНИТЕ ОТДЕЛНИ ПРЕСТЪПНИ СЪВКУПНОСТИ СА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИ С ОТДЕЛНИ НОМЕРИРАНИЯ.

         От текстовете на страници 1-5 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 11 (единадесет) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
полковник Найден Петров, началник отдел Първи, Шесто управление на ДС;
офицер Гашев;
агент „Петков“ в съучастие в офицер Младенов;
агент „Страхил“ в съучастие с офицер Младенов;
кандидат-агент Моис в съучастие с офицер Младенов;
агент Симеон Тасев в съучастие с офицер Младенов;
агент Дончо Хрусанов в съучастие с офицер Младенов;
агент Огнян Стамболиев в съучастие с офицер Младенов;
агент Георги Петканов в съучастие в офицер Младенов,
агент Тодор Енчев в съучастие с офицер Младенов;
агент Борислав Йотов в съучастие с офицер Младенов;
офицер Б. Ангелов,         началник отделение ІІІ;

         От текстовете на страници 6-8 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 3 (три) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
полковник Найден Петров, началник отдел Първи, Шесто управление на ДС;
офицер Младенов;
офицер Б. Ангелов,         началник отделение ІІІ.

         От текстовете на страници 9-13 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 4 (четири) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
офицер Ангелов;
офицер Ив. Иовчев;
офицер Иван Павлов;
офицер Нешев;

         От текстовете на страници 14-16 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 6 (шест) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
офицер Младенов;

         От текстовете на страници 17-18 е видно, че срещу мен е бил планиран и осъществен 1 (един) отделен престъпен акт (едно престъпление), което е било извършено от:
офицер Братанов в съучастие други, неизвестен брой, лица;

         От текстовете на страници 19-21 е видно, че срещу мен е бил планиран и осъществен 1 (един) отделен престъпен акт (едно престъпление), което е било извършено от:
офицер Младенов в съучастие други, неизвестен брой, лица;

         От текстовете на страници 23-26 е видно, че срещу мен и съпругата ми са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
офицер Младенов в съучастие други, неизвестен брой, лица;

         От текстовете на страници 31-32 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил (Румен Петров Чолов);
офицер Челиев.

         От текстовете на страници 33-34 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил (Румен Петров Чолов);
офицер Челиев.

         От текстовете на страници 35-36 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил (Румен Петров Чолов);
офицер Челиев.

         От текстовете на страници 40-41 е видно, че срещу мен са били планирани и извършени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил (Румен Петров Чолов);
офицер Челиев.

         От текстовете на страници 42-43 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил (Румен Петров Чолов);
офицер капитан Кръстев.

         От текстовете на страници 44-45 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил (Румен Петров Чолов);
офицер капитан Кръстев.

         От текстовете на страници 46-47 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни престъпни актове (две престъпления), които са били извършени от:
агент Самоилов;
офицер Младенов.

         От текстовете на страници 48-51 е видно, че срещу мен е бил планиран и осъществен 1 (един) отделен престъпен акт (едно престъпление), което е било извършено от:
полковник Найден Петров, началник на Първи отдел при Шесто управление на ДС.

         От текстовете на страници 55 е видно, че срещу мен е бил планиран и осъществен 1 (един) отделен престъпен акт (едно престъпление), което е било извършено от:
оперативна група начело с офицер Ивайло Петров.

         От текстовете на страници 56-74 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 32 (тридесет и два) отделни престъпни актове (престъпления), които са били извършено от:
офицер Ангелов.

         От текстовете на страници 75-76 е видно, че срещу мен,  срещу съпругата ми и срещу четири-годишното ни дете са били планирани и осъществени три (три) отделни така наречени „продължавани“ престъпни актове (престъпления), които са били извършени В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 180 (СТО И ОСЕМДЕСЕТ ДНИ) от:
ОПЕРАТИВНА ГРУПА, ръководена от офицер Ангелов.

         От текстовете на страници 106-110 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени три (три) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил;
офицер Кръстев;
офицер Младенов.          

         От текстовете на страници 115-118 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени два (два) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил;
офицер Кръстев.

         От текстовете на страници 119-120 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени два (два) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
полковник Найден Петров, началник на Първи отдел на Шесто управление на ДС;
полковник ХХХХ, началник на Първи отдел на Четвърто управление на ДС.

         От текстовете на страници 121-125 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени два (два) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
агент Петков,
полковник Найден Петров, началник на Първи отдел на Шесто управление на ДС;

         От текстовете на страници 126-127 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени два (два) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил;
офицер Георги Кръстев;
офицер Ангелов.

         От текстовене на страници 128-135 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 7 (седем) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил;
офицер Георги Кръстев;
офицер Ангелов.

         От текстовете на страници 136-138 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 2 (два) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
агент Петков;
полковник Найден Петров.

         От текстовете на страници 140-192 е видно, че срещу мен са били планирани и осъществени 14 (четиринадесет) отделни така престъпни актове (престъпления), които са били извършени от:
агент Страхил;
офицер Кръстев;
офицер Младенов;
офицер Гашев;
офицер Ангелов,
полковник Найден Петров.

         Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
         КАКТО на българската общественост,
         ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
         ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
         Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила
       т. нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).

         В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон
         комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.

         В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,
         така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.

         В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.

         В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.

         Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,
         50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,
         вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),
       и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
       а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.

         Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)
         Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;
         общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,      
         тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,
       а са престъпни в изключително високо-опасна степен.

         Защото, когато включително и днес
         най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда
         са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност
         КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,
         ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,
         ТАКА И НА Червената Мафия,
         в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,
         тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.

         Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,
         които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,
         има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;

         където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,
         а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,
         и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си; 

         и където, от своя страна,
         поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,
         и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.

         Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
         КАКТО на българската общественост,
         ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
         ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации),

         Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,
         съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:
         *възстановяване на върховенството на Закона;

         *разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;

         *категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;

         *намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;

         *осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;

         *да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;

         *извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим
         да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,
         което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;

         *наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;

         *ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;

         *на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;

         *да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби  и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;

         *по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо
         да се извърши лустрация или декомунизация,
         тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.

         Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
         КАКТО на българската общественост,
         ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
         ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)

         Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която
         тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,
       без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.“
tst
            Уточнявам, че:
            ***ДО ДНЕС, 27 Юли 2013 г., НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.


Пето:
Основният (водещият)текст на моето официално искане от 07 Март 2012 г. гласи следното:
         „Декларирам, че притежавам копие от:
         ***папка, съдържаща 203 (двеста и три) страници документация, надлежно регистрирана в строго секретния архив на комунистическата държавна сигурност (МВР ДС), регистрирана като „Строго секретно дело, Том 1, № 21441, ДОР „Дракон“;
         ***папка, съдържаща 195 (сто деветдесет и пет) страници документация, надлежно регистрирана в строго секретния архив на комунистическата държавна сигурност (МВР ДС), регистрирана като „Строго секретно дело, Том 1, № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия“;

         Настоявам да изискате оригиналните папки на визираните дела и да ги използувате като доказателство за извършените против мен и членовете на семейството ми МНОГОБРОЙНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, описани и документирани в тези дела.

         Тъй като във всеки отделен случай,
         визиран в тук посочената документация, става дума за съвсем отделна и имаща самостоятелно битие съвкупност от престъпни актове (престъпления), която съвкупност изисква отделно разследване, отделно индивидуализиране на съответните деяния и съответните престъпни субекти, именно поради това
         съгласно приетия принцип на изложението на серията „Всички карти на масата…“, ТУК ВИЗИРАНИТЕ ОТДЕЛНИ ПРЕСТЪПНИ СЪВКУПНОСТИ СА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИ С ОТДЕЛНИ НОМЕРИРАНИЯ.

         От текстовете на дело ДОР „Дракон“ на страница 1 (лицева) е видно, че
         срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления),
         броят и същността които на този етап не е известен,
         тъй като на мен ми е предоставен само един том от делото
         и е скрит (укрит) най-малко още един том,
         а може би и повече;
         строго погледнато на този етап не е възможно да се изчисли колко броя и какви точно са били престъпленията, които са били описани в този том или тези томове, които не са ми били предостаовени;
         ЗА УДОБСТВО И КАТО ИЗРАЗ НА ДОБРОНАМЕРЕН ЖЕСТ НА ТОЗИ ЕТАП СЕ СЪГЛАСЯВАМ ДА БЪДЕ СЧИТАНО, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС САМО ЗА ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, 
което е било извършено от:
офицер Йордан Василев;
полковник Илия Шаренков;

         От текстовете на дело ДОР „Дракон“ на страници 1-13 е видно, че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят на които е 13 (тринадесет) и които са били извършени от:
Полковник Илия Шаренков;
офицер Йордан Василев;
офицер Л. Костадинов;
агент „Сатурн“ (рег. № 53727);
агент „Герака“ (рег. № 18787);
агент „Йово“ (рег. № 32831).

         От текстовете на дело ДОР „Дракон“ на страници 14-36 е видно, че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят на които е 47 (четиредесет и седем) и които са били извършени от:
офицер Никифоров;
офицер Младенов;
офицер Йордан Василев;
полковник Илия Шаренков;
офицер Г. Лилков;
офицер Г. Петров;
офицер Ц. Лозанов;
офицер Л. Костадинов.

         От текстовете на дело ДОР „Дракон“ на страници 37-85 е видно, че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят на които е 64 (шестдесет и четири) и които са били извършени от:
офицер Йордан Василев;
офицер Иван Даскалов;
офицер Констадинов;
офицер В. Вълчев;
агент Иван Горанов;
офицер Никифоров;
явочник Замфиров;
полковник Илия Шаренков;
офицер Тодоров;
офицер А. Павлов;
агент Стефанова;
генерал-лейтенант Петър Стоянов;
генерал Мусаков;
агент „Боров“;
агент „Попова“;
агент „Страхил“;
агент „Вела“;
ДЛ „Директора“;
ДЛ „Петров“;
Полковник Т. Козловски;
Полковник М. Никифоров;

         От текстовете на дело ДОР „Дракон“ на страници 86-150 е видно, че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят на които е 31 (тридесет и едно) и които са били извършени от:
полковник Илия Шаренков;
офицер Василев;
ДЛ Замфиров;
офицер Даскалов;
офицер Л. Костадинов;
офицер Малионов;
ДЛ Петров;
ДЛ Илков;
началник на ГСУ полковник К. Коцалиев;
офицер Румен Андреев;
офицер Петър Бъчваров;
полковник Чавдар Новански;
агент „Сатурн“;

         От текстовете на дело ДОР „Дракон“ на страници 151-203 е видно, че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят на които е 38 (тридесет и осем) и които са били извършени от:
полковник Шаренков;
офицер Василев;
агент „Сатурн“;
агент „Герака“;
агент „Йово“;
агент „Шишманов“;
агент „Славей“;
офицер Любомир Иванов;
офицер Е. Ангелов;
офицер Л. Костадинов;
полковник Ст. Стоянов;
съдия Петър Каменов;

         От текстовете на дело ЛДОР „Твърдоглавия“ на страница лицева е видно, че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят и същността които на този етап не е известен, тъй като на мен ми е предоставен само един том от делото и е скрит (укрит) най-малко още един том, а може би и повече; строго погледнато на този етап не е възможно да се изчисли колко броя и какви точно са били престъпленията, които са били описани в този том или тези томове, които не са ми били предостаовени; ЗА УДОБСТВО И КАТО ИЗРАЗ НА ДОБРОНАМЕРЕН ЖЕСТ НА ТОЗИ ЕТАП СЕ СЪГЛАСЯВАМ ДА БЪДЕ СЧИТАНО, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС САМО ЗА ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, 
което е било извършено от:
офицер Сава Георгиев Денев;

         От текстовете на дело ЛДОР „Твърдоглавия“ на страници 1-74 е видно,  че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят на които е 31 (тредесет и едно) и които са били извършени от:
офицер Сава Георгиев Денев;
генерал-майор Петър Стоянов;
полковник Я. Стефанов;
капитан Стоил Колев;
капитан Тодоров;
капитан Василев;
полковник Шаренков;
доброволен заявител Александров;
началник поделение 72400;
агент „Петров“;
офицер Симеонов;
ОР Лозанов;
Министър Григор Шопов;
офицер Л. Костадинов;
свидетел Манев;
свидетел Станкова;
свидетел Велкова;
свидетел Гановска;
свидетел Александров;

         От текстовете на дело ЛДОР „Твърдоглавия“ на страници 75-195 е видно, че срещу мен и моите близки са били планирани и осъществени голем брой отделни престъпни актове (престъпления), броят на които е 26 (двадесет и шест) и които са били извършени от:
Първи заместник-министър на МВР генерал-полковник Григор Шопов;
офицер Л. Костадинов;
офицер Сава Савов;
офицер Илич Томински;
офицер В. Ангелов;
офицер Б. Лилков;
офицер Иван Денев;
офицер Хр. Дончев;
офицер Георги Петров;
офицер Стефан Давидов;
офицер Вълчо Вълчев;
офицер Георги Петров;
офицер Красимир Йосифов;
офицер Николай Тонев;
офицер Георги Богданов;
офицер Димитър Атанасов;
офицер Иван Атанасов;
генерал-майор Б. Велинов;
полковник А. Ценов;
полковник Б. Калчев;
полковник Митьо Йорданов;
капитан Стефан Петров;
полковник Цеко Лозанов;
старши лейтенант В. Ангелов;
полковник Киров;
офицер Божидар Антов;
полковник Ц. Георгиев;
полковник Ат. Захов;
полковник Ст. Младенов;
майор П. Танчев;
полковник Г. Христов;
полковник П. Ангелов;
майор Р. Илиева;
генерал-майор Б. Велинов;
генерал-лейтенант Петър Стоянов;
полковник К. Коцалиев;
офицер Ст. Колев;“
tst
            Уточнявам, че:
            ***ДО ДНЕС, 27 Юли 2013 г., НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

---
-------------

І.
            Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров,
            ВЕЧЕ Е ОСМИЯТ МЕСЕЦ от встъпването Ви във
            фактическа и юридически нелегитимна длъжност
            на Главен Прокурор на България, и
            вече не само на мен, но и на всички разумно мислещи хора е пределно ясно, че ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ под сравнително умелото пропагандно прикритие на няколко шумно рекламирани акции, имащи характера на стратегията „отклоняване на вниманието и на удара“ (aberratio ictus),
            Вие по същество отигравате сценария на доста добре познатия ни
фарсов съдебен театър,
който се разиграва вече в продължение на четвърт век.

            Поне за мен е несъмнено, че в дълбоката същност на тази Ваша
            (и на господарите Ви от Мафията и от специалните служби)
            стратегия стои фактът, че в комунистическа и посткомунистическа България
прокурорите и съдиите са зависими агентурни лица,
които са внедрени в съдебната система от престъпните комунистически и посткомунистически специални служби и от Мафията.

         При това от текстовете ми до Вас пределно ясно личи,
ЧЕ ПО ВРЕМЕТО НА така визираните вече ОСЕМ МЕСЕЦИ
НИТО ЗА МОМЕНТ НЕ СЪМ ХРАНИЛ ДОРИ И КАПКА НАИВНОСТ относно характера на Вашето лично и институционално поведение.

ІІ.
            Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров,
            Тъй като така или иначе, макар и по престъпен начин, сте интронизиран на тази официална и високопоставена държавна длъжност и
            така всички ние, включително и аз, сме фактически принудени да се съобразяваме в известна степен с този престъпен факт;
и тъй като обективно няма от кого друг да поискам да бъде извършено легитимно разследване,
 тук и сега официално обръщам
Вашето височайше престъпническо внимание
върху фактите и обстоятелствата относно
ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
на визираните мафиотски и високопоставени
държавно-институционални лица
и необходимостта от наказателна и репараторна отговорност от (за) тези лица.

            При това, господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров,
тук и сега официално обръщам Вашето височайше престъпническо внимание върху факта и обстоятелството, че
         Вие, разбира се, сте ноторно известен като
         рафиниран престъпник с тога на масон и на съдия,  
         при това по нелегитимен (т.е. престъпен) начин интронизиран на официалната българска държавна длъжност „Главен Прокурор на България“ (с което ставате носител и на още една, трета, прокурорска, тога);
         и като такъв би трябвало превъзходно да знаете и да разбирате, че

рано или късно ще Ви се наложи да смените
даването на указания
с даване на показания;

            а това означава, че ако сега,
включително и по повод и във връзка с тук визираната престъпна дейност
Вие не действувате коректно и правосъобразно
(включително и по тук визирания казус),
ще имате нови основания за отговорност.

Освен това (поне според мен и според принципите и нормите на множество съвременни правови държави), не е зле да знаете, че
макар и наказателната отговорност да е лична и да си е само лично Ваша,
т. нар. репараторна отговорност
обхваща не само лично Вас като престъпно действуващ правен субект,
а и лицата, които са се възползували от облагите от извършената от Вас престъпна дейност;

така напр. Вашата дъщеря,
която се е възползувала
от икономическите, статусните и прочее облаги от извършената от Вас престъпна дейност,
ще е длъжна да възстанови щетите,
които Вие сте нанесъл
на обектите на престъпната Ви дейност
и на техните деца.
            Впрочем, проблемът, разбира се, си е Ваш, а моят проблем, както превъзходно знаете, е да не спирам да търся отговорност най-вече от (за) престъпниците от сектите на тогите.

ІІІ.
            Така, дълбокоуважаеми господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров, тук и сега обръщам Вашето височайше престъпническо прокурорско внимание върху факта или обстоятелството, че
е необходимо да разпоредите
да бъдат извършени
ПРЕЦИЗНИ И БЕЗПРИСТРАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
относно фактите и обстоятелствата,
посочени и описани от мен в цялостната документация по тук визирания казус.

            Във връзка с това тук и сега обръщам Вашето височайше престъпническо прокурорско внимание върху факта или обстоятелството, че
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС
НА ВИЗИРАНИТЕ
МАФИОТСКИ И ДЪРЖАВНО-ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА
ПРОКУРАТУРАТА
НЕ Е ПРЕДПРИЕМАЛА АБСОЛЮТНО НИЩО
ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ
НА ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
tst
*** *** ***

ІV.
            Господин НЕЛЕГИТИМЕН Главен Прокурор Цацаров,
            НАСТОЯВАМ          ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНО ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ
            КАКТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА МОЕТО ИСКАНЕ ОТНОСНО визираната ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
            ТАКА И ОТНОСНО ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ПРОКУРОРИТЕ, КОИТО по досега приложените от мен преписки
НЕ СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРОЦЕДУРИ ПО РАЗСЛЕДВАНЕ,
            при което същите ТЕЗИ ПРОКУРОРИ
            не само да понесат съответната наказателна отговорност,
            но и да понесат съответната деликтна и репараторна отговорност,  
            И ДА МИ БЪДЕ ОТГОВОРЕНО!
            Тъй като така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
            категорично и ясно настоявам
            СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите на съответните институции прецизно да извършат легитимните процедури  
            и да бъда своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
            Настоявам за най-строго и точно спазване на принципите и нормите на Правото!
27 Юли 2013 г.                                                         Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар