2014-01-13

До Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ чл.-кор. проф. дин Иван Илчев До членовете на Академичния съвет на Софийски университет



Address for letters:
Янко Николов Янков –
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
=========================================================
13 Януари 2014 г.

Към вх. рег. № 93-Я-21 / 01(02).12.2013 г.;
Към вх. рег. № 94-Я-14 / 07(09).12.2013 г.;

До Ректора
на СУ „Св. Климент Охридски“
чл.-кор. проф. дин Иван Илчев

До членовете на Академичния съвет
на Софийски университет

Копие:
До членовете на Факултетния съвет
на Философския факултет
при СУ „Св. Климент Охридски“

До Декана на Философския факултет
проф. д-р Димитър Денков                 

            Уважаеми колеги,
            Позволявам си да ви припомня, че на 17 ноември, 2013 г. написах и датирах, и на 18 ноември 2013 г. по надлежния официален ред внесох и регистрирах в офиса на Върховната Касационна прокуратура и в офиса на Парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси при 42-то Народно събрание официален текст, имащ характера на Искане за провеждане на Прокурорско и Парламентарно разследване по отношение на дългогодишната дейност на лицето Людмил Георгиев, която изрично и пределно ясно съм квалифицирал като корупционна, престъпна и обществено опасна.
            Този текст беше официално изпратен до Ръководството на Софийския университет за сведение, след като беше публикуван на официалния ми сайт, а също и в електронния вестник „ЕвроЧикаго“ под заглавие „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“.
            Впоследствие във връзка с този мой официален текст в сайта Afera.bg се появи манипулативен текст от лицето Людмил Георгиев, чрез който се прави опит да се заблуди общественото мнение, че срещу него се води анонимна кампания от страна на представители на бившата ДС.
            Щях да оставя този акт без реакция, ако лицето Людмил Георгиев не беше изпратило официално писмо до своите колеги, членовете на ФС на Философски факултет, в което по манипулативен начин прави опит да ги заблуди, че изнесените за него факти не отговарят на истината и че те са „компромат“, изваден от арсенала на бившата ДС.
            Тъй като беше визирано моето име, аз сметнах за нужно да изпратя отворено писмо до членовете на ФС, с което да опровергая манипулациите и лъжите на лицето Людмил Георгиев и да ги уведомя, че подготвям завеждането на съдебно дело срещу него.
            Това писмо също беше публикувано на моя сайт и изпратено официално до Ръководството на Софийския университет. В писмото ми е отразена и моята реакция по повод арогантното, крайно скандалното и осъдително поведение на лицето Людмил Георгиев, който междувременно в условията на продължаващо престъпление наричаше официално в медиите студентите от Софийския университет „тъпанари“, „кретени“, „прасета“ и „невзрачни джуджета“.
            Няколко дни по-късно изпратих официално писмо и до Декана на Философски факултет, проф. д-р Димитър Денков, в което го уведомявах, че по повод и във връзка с предприетата от мен определена правосъдна процедура срещу лицето Людмил Георгиев  не непременно, а при определени обстоятелства и във връзка с конкретни съдебно-доказателствени процедури е възможно да бъде ангажиран както самият той, така и негови колеги от Философски факултет.
            Повод за НАСТОЯЩЕТО мое ново писмо е фактът, че вече е изтекъл времевият период, който българското законодателство определя каторазумен срок за отговорпри този тип казусни форми,
            и че все още НЯМА И АЗ НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ от никого от Софийския университет никакъв отговор и никакъв симптом за наличие на желание да ми бъде даден отговор;
            като през това време лицето Людмил Георгиев продължава да „ръси“ в медиите онези свои „бисери“, които не само според мен, но и според коментарите в същите медии, несъмнено уронват престижа на Софийския университет.
            По повод и във връзка с последното бих искал да ви припомня, че още в първия мой текст, публикуван под заглавиеМЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“, аз цитирах извадки от медиите, от които е видно крайно негативното обществено мнение по отношение на лицето Людмил Георгиев, на неговата личност и цялостно поведение.
            Позволявам си да ви припомня:
            че от коментарите в медиите е видно, че българските граждани са ужасени, че такива „професори“ учат и възпитават децата им; възмутени са, че в СУ преподават такива „професори“ и правят всевъзможни негативни квалификации не само спрямо Людмил Георгиев, но и по отношение на СУ;
            и че съвсем не е учудващ фактът, че в последните дни в пресата се появи информация, съгласно текста на която рейтингът на Софийския университет се е сринал до незавидното пето-шесто място според класацията на българските университети;
            както и че едва ли е разумно някой да си мисли, че един университет би могъл да има претенции за висок рейтинг, щом преподавателите, които работят в него, наричат студентите си „тъпанари“, „кретени“, „прасета“ и „невзрачни джуджета“.

            Уважаеми колеги,
            В заключение бих искал да споделя, че тази моя „епистоларна“ активност е продиктувана единствено от факта, че аз не съм и не мога да бъда безразличен към това, което се случва в Алма Матер, на която не само съм възпитаник и с която, за добро или за лошо, съм свързал не само първите си осем години преподавателска дейност, но и цялостната си съдба.
            Ще си позволя констатацията, че е абсурдно и безотговорно безхаберието, което, струва ми се, цари в институционалната сфера, в която бях предоставил моите две предишни писма по повод и във връзка с поведението на един член на университетската колегия.
            Ще си позволя да кажа, че макар и моят опит като преподавател в чуждестранни университети да е изключително скромен, все пак смятам, че едва ли някъде по света има университет, в който да се подвизават „професори“, които перманентно и в продължение на десетилетия безнаказано уронват престижа на този университет.
            Ще си позволя, също така да ви кажа, че категорично считам, че „някой“ определено е забравил, че Софийският университет не е „бащиния“ на когото и да било, а е държавна структура, която се издържа от българските данъкоплатци, а  преподавателите „пребивават“ в тази структура именно по волята на българските граждани, и че именно българските граждани са работодателите на всички работещи в тази структура.
            Ще си позволя да ви кажа също така и това, че всъщност  дейността на тази държавна структура, наречена Софийски университет, се субсидира по един или друг начин и чрез данъците, които плащат гражданите на останалите страни-членки на Европейския съюз, и те не само са любопитни, но и са длъжни да знаят за какво и за кого се прахосват техните пари.
            И накарая, ще си позволя да ви кажа и това, че ако безхаберието към лицето Людмил Георгиев продължи, именно поради така посочените по-горе съображения аз ще счета за свой академичен и граждански дълг до изпратя цялата преписка и до съответните европейски институции.
Приложение:
Първо: Копие от 24 (двадесет и четири) страници от досегашните ми две официални писма до Декана на Философския факултет и до Ректора на Универститета.

Второ: Нопие от 47 (четиридесет и седем) страници от досегашните ми три официални писма до Главния Прокурор, до Парламентарната комисия за борба с корупцията и до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
P. S. Уточнение:
            Текстът е написан, датиран и публикуван в сайта ми
в Понеделник, 13 Януари 2014 г.
и ще бъде надлежно официално (регистрационно) депозиран в деловодствения офис на Софийския университет „Св. Климент Охридски“,
и отделно от това – безрегистрационно предоставен в офиса на Декана на Философския факултет
в Понеделник, 13 Януари 2014 г.
                                               С уважение: Янко Н. Янков: . . . . . . . . .  . . .  . . .
***

Няма коментари:

Публикуване на коментар