2015-08-17

За какво, всъщност, Сте в България, Ваше Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс ??? Четиредесет и девето (49-о) Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право
– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
17 Август 2015 г. (Понеделник)
За какво, всъщност, Сте в България,
Ваше Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс ???

Четиредесет и девето (49-о)
Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ до
всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция
Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

І.
            Приветствам с „Добре дошла в България!Нейно Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс, но директно и пределно ясно я питам: „Каква е Вашата лична и институционална Мисия в България – Посланик на Справедливостта и Правото или Неоколониален политкомисар?
            Както превъзходно знаете, Ваше Превъзходителство, съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общностиОбщността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ; което означава, че Вие, Ваше Превъзходителство, Сте акредитирана не само при българската държава, а и при българските граждани;
         и че следователно, към всички български граждани, с които Ви се налага официално да контактувате лично или чрез кореспонденция, Вие Сте длъжна да се отнасяте така, както и към официалното държавно институционално лице, на което Сте връчила акредитивните си писма.
            Отделно от това, Ваше Превъзходителство, тук, върху територията на България Вие сте длъжна да спазвате принципите и нормите и на българските правни актове, а това в частност означава, че по силата на чл. 4 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, Вие сте длъжна да се отнасяте с почит към всички лица, които през посочения период са извършвали действия на съпротива и отхвърляне на комунистическия режим, и които по един или друг повод или основание са се обърнали към Вас в качеството Ви на институционално лице. 

            От друга страна, както превъзходно знаете, Ваше Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс, налице са редица важни актове на ООН, на Европейския съюз и на Съвета на Европа, по силата на които едно от важните задължения на акредитираните в страните на ЕС и СЕ дипломатически мисии е да следят и енергично и ефективно да настояват за спазването на принципите и нормите на Правото и в частност относно човешките права, и макар и елегантно-дипломатично, но все пак пределно енергично да се противопоставят на диктаторските, геноцидните и другите подобни, включително и банкстерско-мафиотски, практики.
            Така, в този именно контекст, Ваше Превъзходителство, длъжен съм да обърна Вашето Височайше внимание върху това, че
            всяка аргументация, акцентираща върху тоталния суверенитет на българските държавни институции, и особено в контекста на тяхната ноторно известна дълбока генетична връзка с трансформираната в Червена Мафия Червена Армия,
            по своята най-дълбока същност и в крайна сметка има характера на откровено и зле прикрито легитимиране не само на тоталната и селективната диктатура, но и на практиката на тоталния и на селективния геноцид срещу (върху) българските граждани,
            които, също така, СА НЕ САМО ЛЕГИТИМНИ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ, НО И ГРАЖДАНИ НА ХУМАННИЯ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство Ема Кейт Хопкинс, така визираните задължения на чуждестранните дипломатически представители в България, включително и на Британския, са „тежали“ върху тях и досега, „тежали“ са и върху Вашите британски предшественици, но ... въпреки интензивните поводи, които поне аз съм им предоставял през изтеклия вече четвърт век, на мен не ми е известен нито един случай, при който те да са били изпълнили тези си задължения. Така че, макар и все пак да предпоставям наличието на една крехка ефимерна надеждица относно Вас в това отношение, все пак, обаче, поне през изтеклите три месеци на Вашия мандат, въпреки официално оповестената Ви „принадлежност“ към Правото и Човешките права, аз не съм забелязал абсолютно нито един факт, който да ми дава основание да считам, че Вие сте тук, за да провеждате друг тип стратегия и практика, различни от тези на Вашите предшественици и от тези на другите дипломати и, разбира се, различни от тези на швейцарския посланик Денис Кнобел. Е, все пак, надеждата (надеждицата) крепи човека ... докато го събори.

            Пак в този именно контекст, Ваше Превъзходителство, си позволявам да подчертая:
            *че т.нар. политическа и дипломатическа коректност не бива и не може да става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните високопоставени и високопокровителствувани властови представители;
            *че често пъти именно липсата на официален отговор на дипломатическата институция е най-ясният и най-красноречевият отговор, при това далеч надхвърлящ параметрите на дължимата хуманна добронамереност и дълбоко навлизащ в сферата на бруталната антихуманна откровеност;
            *че категорично не съм съгласен да приема за правосъобразен лично Вашия вече ТРИМЕСЕЧЕН мълчалив, но подразбиращ се (конклудентен) отказ да се съобразявате с (да спазвате и да реализирате) принципите и нормите на т. нар. универсална юрисдикция, съгласно които имате гарантираната от Международното право ВЪЗМОЖНОСТ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ да действувате като представител на международната общност и да обезпечавате процедурата, чрез която предявените пред Вас искания на жертвите на престъпленията за разследване и осъждане на онези извършители на престъпления, които институциите на българската държава отказват да разследват, както и респективно да обезпечавате пълно обезщетение на жертвите на престъпленията;
            *и че Вие, естествено, имате и своите задължения, произтичащи от текстовете на приетите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1096 от 1996 г. и Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно които текстове тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права, без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.

            При това, Ваше Превъзходителство, нека изрично и пределно ясно специално за Вас да подчертая, че въпреки охотната официална западноевропейска словоблудствена риторика относно порицаването и осъждането на престъпленията на комунизма, както всичките западноевропейски правителства, така и Вашето правителство досега не сте изпълнили и спазили нито една от международноправните норми относно правата на жертвите на престъпния комунистически политически режим.
            Дори нещо повече – специално моят личен опит върху територията на Великобритания и Швейцария и отделно от това взаимоотношенията ми с Британската и Швейцарската посланическа мисия в България по недвусмислено ясен начин показват, че Западът като цяло и конкретно правителствата на Великобритания и Швейцария са поели и изпълняват садистично престъпен твърд курс на категорично недопускане на каквато и да е отговорност от (на) престъпните дейци на класическия комунистически и неокомунистическия мафиотски режим в България.

         Така, в контекста на тази именно констатация тук и сега ще си позволя да подчертая, че така нареченият „посткомунизъм“ съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а всъщност е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм;
         както и че осъждането на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма, НО И дори нещо повече – днес, четвърт век след бутафорните промени, след които НЕ САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма,  НО И самата държава не понесе никаква репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от нея престъпления,
         много по-актуално е осъждането на посткомунизма, чийто фукционери не само все още са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сцена,
         но и злодеянията, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ГЕНОЦИДНИТЕ на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.

            Така, в настоящето мое писмо до вас обръщам специално внимание на това:
            че в резултат на специалната ОБЩОГЕНОЦИДНА (тоталногеноцидна) стратегия на държавното управление в България от 1990 г. до днес;
         включително и в резултат на прякото или косвеното съучастничество на правителството на Великобритания и на британската дипломатическа мисия в България;
            както и тоталната липса на Легитимно Правосъдие:

            ***от демографската карта на България липсват като геноцидно умъртвени (отделно от нормалната смъртност!) повече от два милиона души;

            ***отделно от това липсват повече от два милиона и половина български граждани, които УЖ ДОБРОВОЛНО (без въоръжени придружители и за собствена финансова сметка), но всъщност ГЕНОЦИДНО-ПРИНУДИТЕЛНО СА ДЕПОРТИРАНИ (интернирани, изселени) от своята обичайна естествена национално-културна и семейно-битова среда и са „настанени“ или „дислоцирани“ като емигранти в не по-малко жестоки от класическите концлагери съвременни европейски и световни икономически гета, а онези, които останаха по родните си места,  просто получиха неимоверно щастливия шанс сами да организират в домовете си собствения си затворнически и концлагерен статус;

            ***като само 7-8% (седем-осем процента) от българските граждани имат финансово-икономически ресурси и възможности да участвуват в така наречения „свободен“, но всъщност мафиотски финансово-икономически, социален и политически обмен, и това са изключително лица от най-висшите етажи на класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което тези лица притежават (или владеят) 97% (деветдесет и седем процента) от т. нар. „национално богатство“;

            ***а всички останали (в „домашния си“ български тотален затвор и концлагер) вегетират в полуживо ежедневно битово състояние, консумативните измерения на което са драстично далеч КАКТО под официалните изисквания на класическото Римско право относно робите, ТАКА И под официалните нормативни изисквания на Европа относно задълженията на стопаните да обезпечават така наречения „неприкосновен жизнен мимимум“ на отглежданите от тях домашни животни.

            ***Макар че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен българската комунистическа Държавна сигурност (ДС, българският клан на съветската КГБ) официално е призната за престъпна организация и за престъпни са признати както цялата дейност на тази организация, така и цялата дейност, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или по какато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и нейната дейност,
             днес, повече от четвърт век след официалните политически промени,
            повече от 50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на тази престъпна организация продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,
            като това съвсем не означава, че „новите“ служби са с 50% по-малко престъпни, а означава, че „новите“ специални служби са си точно толкова престъпни, колкото и класически комунистическите), и че политическият режим съвсем не е НЕкомунистически, а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски;

            ***днес най-малко 90% (деветдесет процента) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност, ТАКА И НА посткомунистическите специални служби, ТАКА И НА Червената Мафия, в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ, и тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а са престъпни в изключително високоопасна степен.


ІІ.
            Впрочем, Ваше Превъзходителство, тъй като вече повече от четвърт век напълно безуспешно се опитвам да получа Правосъдие по повод и във връзка със стотиците жестоки престъпления, извършени спрямо мен и моите най-близки хора от институционално ангажираните с комунистическата система отделни персонални дейци и от българската държава като универсален репараторно отговорен субект за тези престъпления;
            и тъй като в крайна сметка по недвусмислено ясен начин установявам (констатирам), че едни от най-яростните защитници на безотговорността на българските комунистически престъпници са именно правителствените институции на СССР/Русия, Великобритания и САЩ;
            инсайтно ме озари мисълта, че всъщност, този факт съвсем не е случаен и съвсем не е основан единствено върху обстоятелствата на икономическите ползи и изгоди от неоколониалната посткомунистическа банкстерско-мафиотско-паравоенна ситуация,
            а че има своите много по-дълбоки исторически корени, основани най-малкото върху факта, че най-жестоките масови престъпления на българския комунистически режим, всъщност, са извършени именно по времето на управленско-надзорния мандат на т. нар. Съюзна контролна комисия, действуваща в България от 28 Октомври 1944 г. до 15 Септември 1947 г., която именно Комисия се е състояла от представители на СССР, Великобритания и САЩ.

ІІІ.
            За пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“ (фр.)  и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от мен казуси!
            За пореден път Ви Припомням, Ваши Превъзходителства, че
            статусът на гражданин на ЕС има предназначението да бъде основен статус на гражданите на държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба, независимо от националното гражданство, което имат“; и че
         този им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
            (Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998, заключенията на съдия Ла Перигола;
            Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември 2001 г., Том 31;
            Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември 2002 г., Том 36).

            За пореден път Ви припомням, че моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от левите ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени институции, така и в архивите на голямо множество дипломатически представителства в София, а също така и в архивите на официалните държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.
За пореден път изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
17 Август 2015 г.                                                                  Янко Н. Янков
& Край на документа

Няма коментари:

Публикуване на коментар