2015-10-06

Шестдсет и трето (63-то) Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен лица - посланиците на Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария; до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие; До г-жа Румяна Бъчварова - Министър на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000 Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; /// Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015 г., Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., /// Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015 г., Към: (05) настоящият текст е предоставен на дежурния офицер в Министерството



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз
(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право
– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
-------
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
-------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
06 Октомври 2015 г. (Вторник)
Шестдсет и трето (63-то)
Отворено официално писмо – МЕМОРАНДУМ
            до Главните Демони на Злото спрямо мен и свързаните с мен лица -
посланиците на Русия, САЩ, Европейската Комисия, Великобритания и Швейцария;
            до всичките (51) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие;
            До г-жа Румяна Бъчварова - Министър на вътрешните работи на Република България, ул. „6-ти Септември” №29, София 1000
Към: (01)Вх. рег № 489702-1264///12.05.2015 г.; ///  Към: (02)Вх. рег № 489702-1511///05.06.2015 г.,
Към: (03)Вх. рег № 489702-2487///07.09.2015 г., ///  Към: (04) Вх. рег № 489702-2764///05.10.2015 г.,
Към: (05) настоящият текст е предоставен на дежурния офицер в Министерството

***

Една дълга агония! ... Бедни, бедни Македонски!
Защо не загина при Гредетин? ...
(Иван Вазов, „Немили-недраги“, XVII.)

***

І.
            Уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум,
            имам „честта“ да Ви („ви“) уведомя, че
            преди 26 (двадесет и шест) години, на 31 Октомври 1989 г., при освобождаването ми след ШЕСТГОДИШНОТО НЕИМОВЕРНО ЖЕСТОКО КОШМАРНО И АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНО пребиваване като невинно осъден и излизането ми от Софийския централен затвор
            затворническият надзирател (старшината-милиционер), който бе на най-външния охраняем пост на затвора (наричан още и „първият вход“ или „последният изход“), когото познавах бегло само по физиономия, тъй като рядко се е движел вътре сред затворниците, специално ме спря, каза няколко добри думи за „идеята“, поради която съм бил осъден, подчерта симпатиите си към политическите процеси  на „Новото време“, които протичат в Източния блок и в България и ми каза, че
            ми „подарява за спомен“ белезниците, които са му били зачислени и които никога не му се е било налагало да ги използува.
            Оттогава досега този аксесоар бе и е част от моя личен частен „музей“  заедно със шапката, която криминалните специално ми беха ушили и подарили, изработената от криминалните и подарената ми торба за багаж, също и специално за мен изработения калъф за лъжица, както и лъжицата, която бе закупена в затворническата лавка.

            Също така имам и „честта“ да Ви уведомя, че при всяка моя т. нар. „присъствена изява“ пред дипломатическите мисии през последните четири месеци тези мои музейни затворнически аксесоари, макар и без каквато и да е „техна публично видима изява“, винаги са ме „придружавали“  и фактически са имали и имат
            статуса на силно мобилизиращ мотивационен и аргументационен фактор, неразривно свързан с моето „дипломатическо“ и най-вече юридическо меморандумно Слово, обосноваващо необходимостта от непримиримото
            търсене на Истината, Справедливостта и Правосъдието,
            които вече повече от четвърт век не мога на постигна и намеря
            именно поради зловещата престъпна ангажираност на банкстерско-мафиотските, държавните и политическите елити най-вече на СССР/Русия, САЩ, Европейския Съюз, Великобритания, Швейцария и още няколко други европейски елитарни частни и държавни центрове.

            Всъщност, казвам Ви това, за да подчертая, че
            в контеста на вече повишената степен на проявление на моята ПРИСЪСТВЕНОСТ пред Вашите мисии
            тези именно „аксесоари“ ще  имат и своето малко по-очевидно и по-ярко изразено публично присъствие, не само във вербалното, но и в деятелното съдържание на моето Слово,
            на моя вече в продължение на няколко десетилетия,
            именно поради Вашата престъпна заинтересованост
            все още абсолютно безпомощен Вик за Правосъдие.  


ІІ.
            Вие, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум, разбира се превъзходно знаете почти всичките или поне повечето от подробностите, свързани с
            моите безуспешни опити да регистрирам във Великобритания и в Швейцария
            Правозащитно Бюро или Център
            за интердържавно и международноправно обезпечаване на валидни правосъдни актове срещу отделните престъпни физически и корпоративни лица, за осъждането на които в България не съществува абсолютно никаква възможност.

            Днес, тук и сега имам честта да Ви уведомя, че в контекста на цялостния мой конфликтен дипломатически и юридически диалог с всичките Вас
            Ви отправям моето предизвикателство,  
            като Ви приканвам да намерите морални сили, юридически съображения, начини и форми да заявите своето гледище или готовност да спомогнате да бъде реализирана тук в България легитимна регистрация и да бъде осъществена ефективна дейност на
            нещо друго, макар и аналогично или имащо почти същата функционална юридическа и хуманитарна мисия –
            Фондация „Истина, Справедливост и Правосъдие“.

            Така, в съответствие с визираното предизвикателство към Вашата хуманитарност и ангажираност със Справедливостта и Правосъдието тук и сега Ви предлагам извадка от подготвения от мен Проект.

***
Учредителен акт и Устав на Фондация
„Истина, Справедливост и Правосъдие”
на английски: „Truth, Еquity and Justice”;
на френски: „Verité, Equite et Justice
на немски: „Wahrheit, Gerechtigkeit und Justiz
              Днес, хх (ххххххх) Октомври 2015 (Две хиляди и петнадесета) година, долуподписаният Янко Николов Янков, ЕГН хххххххххх, роден в село Клисурица -  област Монтана, притежаващ идентификационна лична карта № хххххххх, издадена на хххххххххх г. от МВР град София с безсрочна валидност, живущ в град София, пощенски клон 1172, община „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38,
              Убеден в необходимостта от учредяването на Фондация с посочените наименование и цели,
              Основавайки се на текстовете на действуващото европейско и българско право,
РЕШИХ И УЧРЕДЯВАМ
              Фондация в частна полза (частен интерес) с наименование Истина, Справедливост и Правосъдие(на английски: „Truth, Еquity and Justice”; на френски: „Verité, Equite et Justice”; на немски: „Wahrheit, Gerechtigkeit und Justiz“) със седалище в град София, пощенски клон 1172, община „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38, като за целта правя учредително дарение в размер на 100 (сто) български лева.
              Член 1. Мотиви:
              Първо: тъй като детството и младостта ми през 50-те и 60-те години на ХХ век преминаха под знака на жестоките условия за оцеляване на семейството ни под интензивно организираните удари на комунистическата власт поради „вината“ на баща ми за това, че е военноинвалид от царската армия, и на баща ми и майка ми за това, че категорично не желаеха да се разделят със скромната си земеделска собственост и да се включат в комунистическите т.нар. „трудово-кооперативни земеделски стопанства“ („ТКЗС“);

              Второ: тъй като само няколко месеци след като през Април 1974 г.  спечелих конкурс и постъпих на академична научноизследователска и университетска преподавателска работа не само лично аз, но и съпругата ми (и нейните родители, нейната сестра и съпругът на сестра ѝ), 4(четири)-годишният ми син, брат ми (и неговата годеница, както и нейните родители), баща ми, майка ми, дядо ми, баба ми, братът на баща ми, сестрата на баща ми и нейният съпруг, както и редица други близки и далечни роднини, а също така и нашите близки и далечни приятели, съседи и колеги
              автоматично се оказахме обекти на интензивното „внимание“ и най-вече на шантажно-изнудваческите и перверзно-престъпните оперативни мероприятия на българския клан на съветската КГБ – Държавна сигурност (ДС),
              насочени към разбиването на нашата семейна, фамилна, роднинска и приятелска солидарност и на икономическите основи на нашето съществуване;

              Трето: тъй като в отговор на това аз веднага предприех строго конкретна, официално-институционална, интензивна, категорична, високопрофесионална, юридически легитимна съпротива,
              а в отговор“ на моята безупречно-легитимна съпротива комунистическата Държавна сигурност предприе още по-интензивни престъпни широкоспектърни „мероприятия“, чрез които:
              *семейството ми бе „разбито“, абсолютно цялото ми движимо и недвижимо имущество ми бе тотално отнето, а съвсем малкият ми син фактически завинаги ми бе отнет и не само категорично ми бе забранено да го виждам, но и той бе подложен на стратегически прецизно дълбинно сугестиране и манипулиране за формиране на трайна рефлекторна противопоставителност срещу мен, всички от фамилията ми и всички, свързани с мен;
              *годеницата на брат ми, учителка по професия, бе уволнена с категоричното „уведомление“, че ако не „скъса“ отношенията си с него никога повече няма да може да работи по професията си, а родителите ѝ беха „предупредени“, че ако тя се омъжи за брат ми, тя и родителите ѝ ще бъдат интернирани и изселени в друг район на България;
              *в същото време аз бях абсолютно противоправно уволнен от престижната ми научна и преподавателска работа и бях изпратен първо на заточение в родното ми село, после в трудов концлагер в химическите заводи в град Девня край Варна, и накрая в затвора, където престоях при кошмарно жестоки условия цели шест години;
              *за шестте години, докато съм бил в затвора, баща ми е бил „временно задържан“ в ареста за по три, пет или седем дни точно 14 (четиринадесет) пъти, а брат ми – 10 (десет) пъти; като от тях е било искано само едно-единствено нещо, а именно - писмено да декларират, че официално и публично пред българските и пред чуждестранните медии и институции порицават моята антидържавна и антикомунистическа дейност, че са възмутени и се отказват от мен, и че изцяло ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт.    
              И двамата, естествено, винаги категорично са отказвали да направят това и заплатиха със живота си, тъй като по време на арестуването им те са били подлагани на специални химико-фармацевтични третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно увреждане на здравето им;
              *отделно от това специално спрямо брат ми стратегията на комунистическата Държавна сигурност е била насочена както към неговото ситуативно обвързване със строго секретно контролирана от службите жена, така и към интензивно изкуствено предизвикано силно влошаване на здравословното му състояние, включително и заразяване с рак, и използване на ситуативно и стратегически внедрената при него от ДС агентура за фактическо и фалшиво юридическо отнемане на цялото негово, на родителите ни и мое (по време на моето затворническо „отсъствие“) недвижимо и движимо имущество; 
              *в същото време баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима са били подложени на неимоверно жестоки, интензивни, широкоспектърни оперативни мероприятия, в резултат на които те фактически бяха убити;
              *почти веднага след излизането ми от затвора (поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда!) през късната есен на 1989 г. с решение на Общото Събрание на Българската Академия на науките и с решение на Общото Събрание на Върховния съд както уволнението ми, така и цялостното ми репресиране бяха официално признати за абсолютно противопрани
              (без, разбира се, да бъдат наказани виновните и без каквито и да са репарации за нанасените (конкретно по повод и във връзка с това) на мен и на моите най-близки хора болки и страдания, икономически, материални и морални щети и пропуснатите ползи);
              *„в отговор“ на всичките мои предприети след бутафорните политически промени от 1990 г. официални опити за налагане на наказателна и репараторна отговорност на виновните лица, както и за репараторна отговорност на българската държава и на нейните чуждестранни съучастници в злодеянията
              (конкретно по повод и във връзка с абсолютно противоправното репресиране на тук посочените мои фамилно и семейно най-близки хора за нанасените както на самите тех, така и на другите техни най-близки хора болки и страдания, икономически, материални и морални щети и пропуснатите ползи),
              вече четвърт век не само аз, но и всичките ми все още живи близки хора бяхме подложени и все още сме подложени на интензивни, остри и широкоспектърни оперативни мероприятия от специалните служби на държавата и на Мафията, насочени към целта да бъдем мотивирани да се откажем от търсенето на отговорност за злодеянията;

              Четвърто: тъй като след бутафорните политически промени през 90-те години на Двадесети (ХХ-ти) век вече т. нар. „посткомунистически“ специални служби продължиха, включително и днес продължават да нанасят
              СЕЛЕКТИВНО-ГЕНОЦИДНИ изключително жестоки икономически и широкоспектърни оперативни удари върху всички мои семейно и фамилно близки хора (повечето от които в резултат на това починаха, а останалите живи се намират в състояние на ръба на оцеляването!), както и върху всички, с които аз се намирам в приятелски, организационно-политически и професионални взаимоотношения,
              КАКТО И МАСОВО (ТОТАЛНО)-ГЕНОЦИДНИ широкоспектърни удари върху почти 70-80% (седемдесет-осемдесет процента) от населението на България, по повод и във връзка с което както аз, така и моите близки хора изпитваме голяма и остра съчувствена тъга и болка, силно желание да ги защитим и благодетелно да помогнем поне на най-остро нуждаещите се, както и силна болка поради обезпечената от престъпната държавна власт фактическа финансово-икономическа и юридическа невъзможност да направим това;

              Пето: тъй като още веднага след бутафорните политически промени през 90-те години на ХХ век категорично констатирах, че
              всички, непосредствено виновни (като преки дейци) за извършването на голямото множество жестоки престъпления спрямо мен и моите най-близки хора,
              както и всички семейно-наследствено или организационно възползували се и облагодетелствувани от техната престъпна дейност,
              именно след тези промени получиха най-високите си награди и професионални успехи и станаха:
              видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките;
              и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били работодатели(като сме им „осигурявали“ постоянна високоплатена работа и висок секретен професионален престиж) на повече от 250 (двеста и петдесет) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите специални служби (НСС, ДАНС, ГДБОП), някои от които дори и днес не само продължават да работят като такива, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата система на специалните служби на държавата и на Мафията;
              ДОРИ НЕЩО ПОВЕЧЕ – категорична е констатацията ми
              КАКТО че западните правителства и техните посланически мисии и специални служби са институционализирали и легитимирали като свои „демократични партньори“ именно тези престъпни изчадия на комунистическо Зло, а не техните жертви,
              ТАКА И че същите участвуват изключително активно в блокирането на всяка моя юридически безупречна стъпка към търсенето и налагането на отговорност и непреклонно преследват целта за постигането на тотална личностна и институционнална безотговорност за злодеянията НЕ САМО НА селективно геноцидния комунистически (до 1990 г.), НО И НА тотално геноцидния посткомунистически (от 1990 г. до днес) политически режим;

              Шесто: тъй като през 1999-2000 г. и през 2006-2007 г. безуспешно се опитах да създам и официално да регистрирам във Великобритания и в Швейцария т. нар. „Документационно-информационен и Правозащитен Център (или Бюро) „Истина, Справедливост и Правосъдие““,
              което официално, професионално и легитимно да събира и обосновава съдебно-валидни доказателства за престъпната,  деликтната и всякаква друга дейност, нарушаваща базисните човешки права и интереси на български граждани, на свързани с тях лица с друго гражданство, както и на български и свързаните с тях корпоративни правни субекти (юридически лица), която дейност е извършвана самостоятелно или в съучастие от официалната българска комунистическа и посткомунистическа държава (държавна власт) и свързаните с нея отделни конкретни личности,
              и с това да подпомага българското, британското, швейцарското и фактически европейското Правосъдие за налагане на наказателна, репараторна, деликтна и всякаква друга отговорност на визираните субекти,
              и тъй като срещу тези ми опити фактически се противопоставиха не само българските, но и британските и швейцарските правителствени институции и специални служби;

              Седмо: тъй като благодарение на високопрофесионалните ми юридически знания и практическия ми опит изрично и пределно ясно съм ДОКУМЕНТИРАЛ немалка част от големия брой отделни конкретни престъпни, деликтни и други деяния,
              КОИТО ПРЯКО (ДИРЕКТНО) са извършени от българските комунистически и посткомунистически държавно-властнически институции и свързаните с техната дейност отделни физически и юридически лица, И КОИТО ПОСЕГАТЕЛСТВЕНО-УВРЕЖДАЩИ ДЕЯНИЯ СА БИЛИ И СА НАСОЧЕНИ
              КАКТО лично срещу мен и моите семейно-, фамилно-, приятелски-, организационно- и професионално-близки хора и свързаните с нас юридически лица, ТАКА И срещу множество други лица, към които съм проявил и проявявам както чисто човешко и християнско съчувствие и милосърдие, така и хуманно професионално юридическо (правозащитно) ангажиране със съответните казуси,
              и тъй като по повод и във връзка с тези изключително многобройни отделни конкретни казуси своевременно съм предприел и поддържам пред съответните български и чуждестранни институции прецизни фактосъобразни и правосъобразни документални (документационни) масиви, относно които се надявам един ден да бъде получено адекватно наказателно, репараторно, деликтно и прочее възмездително-обезщетително Правосъдие;

              Осмо: тъй като също така изрично и пределно ясно съм документирал и голяма част и от отделните конкретни посегателствени (увредителни, вредоносни) нарушения, които пряко (директно) или косвено, в съучастие или самостоятелно са извършени
              не само от българската държава (нейните институции и/или институционални лица),
              но и от други държави (техните институции и/или техните институционални лица,
              както и от български и чуждестранни недържавни корпоративни и индивидуално-личностнови субекти
              и тъй като непреклонно и категорично ще продължа да настоявам за съответната юридическа отговорност от същите;

              Девето: тъй като съм категорично убеден, че въпреки вече неколкодесетилетната активна противоправна и фактическа съпротива на български и чуждестранни заинтересовани лица и институции, насочена към обезпечаване на безотговорност за всичките така визирани деяния, все пак рано или късно ще възтържествува „Денят на Правосъдието“;
              и тъй като съм категорично убеден, че преобладаващата част от имащите репараторен (възмездителен, обезщетителен) характер финансови активи, които така визираните
              български и чуждестранни
              корпоративни и индивидуални субекти дължат
              следва да бъдат включени в надлежно юридически обезпечен финансово-икономически механизъм, благодарение на който аз и моите наследници да имаме финансово-икономическата мощ,
              ЧРЕЗ КОЯТО да можем легитимно и ефективно да се противопоставяме и да не позволяваме да бъдат извършвани други такива или подобни посегателствени (престъпни, деликтни и прочее) деяния, както и да осъществяваме отделни конкретни активни и ефективни правозащитни, хуманитарно-благотворителни и други подобни процедури и действия,
              съм твърдо мотивиран ОЩЕ СЕГА да учредя тук надлежно заявената Фондация.

              Член 2. Цел на Фондацията
              Целта на Фондацията се състои в:
              А) организиране, обединяване и подпомагане на усилията на заинтересованите физически и юридически лица на България, на страните от Европейския съюз и на страните-членки на ООН, както и на заинтересованите граждани, обществени организации, държавни институции, неправителствени организации, международни организации и институции, фондове и фондации за реално (конкретно) функционално проявление в българския и европейския обществен живот на принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правосъдието;
              Б) събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска комунистическа и посткомунистическа държавна власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия;
              В) провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на световната и европейската общественост да бъдат приобщени към идеята и към практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление, извършено от всеки отделен български престъпен деец и всеки отделен негов интердържавен съучастник;
              Г) Създаване и икономическо и друго обезпечаване на т. нар. „Правозащитно бюро“ за извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност от българските престъпни дейци и техните интердържавни съучастници.

              Член 3. Финансови средства на Фондацията
              Финансовите средства на Фондацията се набират:
              А) от първоначалното (учредителното) парично дарение, предоставено от Учредителя;
              Б) от други парични вноски на Учредителя в размер, определен от него;
              В) от други, предоставени от Учредителя (по негова преценка) средства и имущества;
              Г) от вноски, помощи, дарения, завещания и наследства, предоставяни от заинтересовани от реализирането на целта на Фондацията български и чуждестранни физически и юридически лица.
              Член 4. Управление на Фондацията
(... ... ... ... ... ... ...)


ІІІ.
            За пореден път Ви Припомням, уважаеми и „уважаеми“ адресати на настоящето мое Писмо-Меморандум, че
тъй като имам голямо множество
„стари сметки за уреждане“ (фр.)  и „стари кожи за дране“ (англ.),
настоявам за Правосъдие по абсолютно всички
надлежно и акуратно описани от мен казуси!
            За пореден път Ви Припомням, че
            статусът на гражданин на ЕС има предназначението да бъде основен статус на гражданите на държавите-членки, позволяващ им да са подчинени на една и съща правна уредба, независимо от националното гражданство, което имат“; и че
         този им статус им предоставя права и възможности да търсят по съдебен ред защита на правата и интересите си в които и да са национални съдилища на Общността.“
            (Вж.: СЕО, Martinez Sala, Дело С-85/96, 12 Май 1998, заключенията на съдия Ла Перигола;
            Вж.: СЕО, Grezelczyk, Дело С-184/99, 20 Септември 2001 г., Том 31;
            Вж.: СЕО, Baumbast, Дело С-413/99, 17 Септември 2002 г., Том 36).

За пореден път Ви припомням, че моето официално обвинение към Вас е, че
Вие, действувайки чрез институционалните и персоналните дейци на
ПРЕСТЪПНИЯ БЪЛГАРСКИ КЛАН
на СЪВЕТСКО-РУСКИТЕ специални и мафиотски служби,
поставени вече „на съвместна тройна езда“
и от левите АМЕРИКАНСКИ, и от левите ЕВРОПЕЙСКИ, включително и от Вашите леви специални и мафиотски служби,
участвувахте и продължавате да участвувате
в неимоверно жестоки и перверзни престъпни деяния,
конкретното описание на които вече три десетилетия съм депозирал както в архивите на българските прокурорски, съдебни и правителствени институции, така и в архивите на голямо множество дипломатически представителства в София, а също така и в архивите на официалните държавно-правителствени институции на почти всички западноевропейски държави.

            За пореден път Ви припомням, че моите официални писмени и непосредствено-присъствени изяви пред тук визираните посланически мисии имат безсрочен характер,
            или по-точно – като краен техен срок на проявление ще бъде считано
            ИЛИ официално оповестеното постигане на взаимно споразумение („мирен договор“),
            ИЛИ извършеното по Ваша явна или секретна воля мое „отпращане в небитието“.
            За пореден път Ви припомням, че ЕДИНСТВЕНОТО МОЕ ОРЪЖИЕ при реализацията на моето лично (индивидуално)
Право на Протестен израз на политико-юридическо мнение и позиция,
Право на Бунт и
Право на Юридическа Отбранително-Защитна война
е Словото и Правото;
при което обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че
Словото е действие, а думите са само едно от изразните средства на Словото;
че съвсем неслучайно в Светото Писание е казано, че
чрез Него (т.е. Словото) всичко СЕ СПОЯВА; и нищо не е станало без Него“;
че съвсем неслучайно в цивилизационната юридическа практика е прието, че
към Словото принадлежат и всичките онези
легитимни протестни, бунтовни и отбранително-защитни действия,
чрез които жертвите на престъпленията
биха могли и могат
категорично, ясно и непоколебимо
да покажат на управляващите престъпници,
че са длъжни да спазват Правото!
За пореден път изрично и пределно ясно заявявам:
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТ(НЕО)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
06 Октомври 2015 г.                                                                       Янко Н. Янков
& Край на документа

Няма коментари:

Публикуване на коментар