2015-03-27

Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Тридесет и трето Отворено официално писмо до ноторно известните 51 (петдесет и един) адресати на тук визираната серия на моята „дипломатическа“ кореспонденция. --- Прокламация относно моята ЛИЧНА гражданска юридическа отбранително-защитна война срещу: (1)СССР/Руската Федерация (РФ) и (2)Федералната Конституционна Република Съединени Американски щати (САЩ), като вдъхновители, организатори и обезпечители на противоправната и престъпната комунистическа и нео(пост)комунистическа дейност върху територията на България и спрямо български граждани



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия
на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
27 Март 2015 г.

Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Тридесет и трето Отворено официално писмо
до ноторно известните 51 (петдесет и един)
адресати на тук визираната серия на моята
„дипломатическа“ кореспонденция.
---
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години НЕО(ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
Прокламация
 относно
моята ЛИЧНА гражданска юридическа
отбранително-защитна война
срещу:
(1)СССР/Руската Федерация (РФ) и
(2)Федералната Конституционна Република Съединени  Американски щати (САЩ),
като вдъхновители, организатори и обезпечители
на противоправната и престъпната
комунистическа и нео(пост)комунистическа дейност
 върху територията на България
и спрямо български граждани

І.
            Ваши Превъзходителства,
            Вие несъмнено превъзходно знаете, че Правото е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ. Неспазването му, независимо от кого – от индивидуални,  частни или институционални лица или от корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства, икономически и банкови институции, вътрешнодържавни и световни мафии и пр.) – задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна и репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
         Творецът ни е заповядал да отстояваме Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество. Днес обаче врагът на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от Куража. И ако някои от Вашите предшественици или самите Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз ще отстъпя от Правото, просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!

            За пореден път Ви припомням, че веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ  ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от престъпния комунистически затвор, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора, аз посетих едно от тук визираните посолства, след което - буквално още на другия ден и следващите дни - посетих още няколко западни посолства, и оттогава досега просто не съм спирал да се обръщам към Вашите предшественици и към самите Вас,
            ЗА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови нарушители.

            За мое неимоверно голямо съжаление обаче както още тогава – ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, така включително и днес, всичките Ваши предшественици и всичките Вие, така или иначе, повечето – мълчаливо и конклудентно, но някои все пак достатъчно открито и ясно – ми даваха и дават да разбера и да проумея, че Вашите държавнически и политически господари или ръководители, действувайки на някакво високо международно, междудържавно, а може би – междумафиотско – ниво –   
            В ПЪЛНО ДРАСТИЧНО И ПО СЪЩЕСТВО ПРЕСТЪПНО ПЕРМАНЕНТНО НАРУШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ ПРИНЦИПИ И  НОРМИ, на своите вътрешноправни принципи и норми и на българските вътрешноправни принципи и норми
         са били поели „джентълменски“, или по-точно партньорски ПРЕСТЪПЕН СЪУЧАСТНИЧЕСКИ мафиотски ангажимент в абсолютно никакъв случай
         да не допуснат възможността да бъде потърсена наказателна и репараторна отговорност за престъпленията
         не само на класическите комунистически чудовища, но и на техните институционални и персонални НЕО(ПОСТ)комунистически наследници.

            Вие, Ваши Превъзходителства, несъмнено превъзходно знаете или поне професионално сте длъжни да знаете
            КАКТО съдържанието на моите, адресирани до Вас и надлежно предоставени Ви, текстове на предишните ми официални писма от тук визираната серия,
            ТАКА И, ако не съдържанието, то поне факта, че
още от 70-те и най-вече от 80-те години до днес
аз не съм спирал да водя моята
ЛИЧНА гражданска юридическа
отбранително-защитна война
срещу официалната българска комунистичеста и нео(пост)комунистическа политическа и държавна власт
и нейните престъпни интерсубектни съучастници;

при което интензивно съм защитавал правата и интересите
както на моите семейно и фамилно най-близки хора,
така и на приятелски и организационно свързаните с мен хора,
така и на редица други, към които съм проявявал
духовна и юридическа, съчувственост, съпричастност и загриженост.

            Впрочем, всичките Вие несъмнено отдавна знаете, че самият аз  многократно, вече четвърт век, изрично и пределно ясно съм писал, че превъзходно разбирам мафиотския характер на факторите, поради които моите официални писма до Вашите предшественици и до самите Вас имат статуса на „несъществуващи“. Поради това и не очаквам нищо Правосъобразно и нищо Човекосъобразно, но Ви пиша с вярата и надеждата, че някога в бъдещето все пак ще има, ако не Земно, то поне Божие, Правосъдие –  
            не само над непосредствените престъпни дейци, чиито престъпления още от 80-те години съм започнал да посочвам специално на Вас и до днес не съм спирал да Ви предоставям все по-нови и нови доказателства,
            но и над всички, които пряко или косвено са се възползували и продължават да се възползуват от визираната престъпна дейност на комунистическите и НЕО(ПОСТ)комунистическите престъпни червено-мафиотски чудовища,
            които Вие днес конклудентно или дори откровено изрично се опитвате да представяте като напълно легитимни „обществено благодетелни“ олигарси,
            и които именно са тези, които с вампирска кръвожадност са „изсмукали“ и превърнали във валутна парична маса почти 90% от цялата „животворна енергия“ на българското население  и са я съсредоточили в няколко световни финансови („банкстерски“) офиси.

            За пореден път изрично и пределно ясно уточнявам, че стотиците и дори хилядите отделни прецизно описани и обосновани конкретни казуси, доказващи наличието на всички юридически необходими основания за

            ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИ (НАНЕСЕНИ) ВРЕДИ ОТ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ  

на Българската комунистическа и нео(пост)комунистическа държава

и на нейните интердържавни съветски и други (Източни и/или Западни) държавни и/или мафиотски господарствуващи институционални и/или персонални (личностно-индивидуали) съучастници,

            КАКТО И
            НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКО-ОБЕЗЩЕТИТЕЛНА (репараторна) ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИ (НАНЕСЕНИ) ВРЕДИ ОТ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ на голямо множество отделни прецизно посочени и доказани индивидуално-личностни престъпни персонални дейци (субекти), принадлежащи към стратезите и изпълнителите на широкомащабната престъпна дейност, извършвана от институционалните структури и специалните служби на класическия комунистически политически режим (от 1944 г. до 1990 г.), както и от (на) нео(пост)класическия комунистически политически режим (от 1990 г. до днес),  
            е описана в голямо множество папки, които са надлежно регистрирани в офисите на българската държавна власт – специалните служби, прокуратурата, съда, Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи и прочеe, както, впрочем, и в моите многобройни официално публикувани книжни документални издания, а също така и във все още непубликуваните (поради липса на финансови средства!!!) изключително многобройни отделни документални масиви.
            Също така в контекста на доказателственото обезпечаване на моята вече почти половинвековна позиция акцентирам и върху съдържанието на всичките мои и отнасящи се до мен текстове, намиращи се в документалните масиви на българската и на която и да е друга държава в света.

            ВПРОЧЕМ, видно от документацията по следственото и съдебното дело, по което през 1984 г. бех осъден и престоях в комунистическите затвори цели шест години, лично самият аз още от 80-те години до днес надлежно съм предоставял в офисите на 24 (двадесет и четири) базирани в София дипломатически мисии изключително обемиста документация за престъпната селективно-геноцидна античовешка дейност, извършвана от фукционерите на българския клан на престъпния държавно-политически комунистически режим на съветските Червени Чудовища.

            Освен това, от визираната обемиста документация е видно, че по време на моето абсолютно противоправно пребиваване в комунистическите затвори в България редица Западни официални държавни, обществени и правозащитни институции и институционални и обществени лица, като например
Държавният Департамент на САЩ,
екс-канцлерът на Германия Вили Брандт,
Amnesty International,
Helsinky Watch,
American Bar Association,
Lawyers Committee for Human Rights
и редица други национални и международни правозащитни организации официално са се били ангажирали с определена форма на моя публична политическа и медийна защита, като са изнасяли и посочвали факти относно моята политическа и правозащитна дейност, противоправното ми осъждане и жестокото ми третиране в българските комунистически затвори.

            Впрочем, днес, вече няколко десетилетия оттогава, все повече и повече се уверявам в правилността на личностния и професионалния ми инстинктивен усет, който изпитах още от първите дни след излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г., и най-вече през 1990 г. по времето на опозиционното ми участие в дейността на „Националната политическа „Кръгла маса“ и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание;
            когато представителите на всичките базирани в София Западни посланически мисии започнаха интензивно да ме канят на официални приеми и на специални разговори и прикрито коварно да искат от мен „за съобразяване и изпълняване“ и „като необходимо условие“ за тяхното „съдействие“ за моята „блестяща“ бъдеща политическа реализация –
            в името на мирния преход към демокрациятаофициално, публично и „великодушно“ да се откажа от търсенето на отговорност от виновните лица за злодеянията, извършени от тех спрямо мен и моите семейно и фамилно най-близки хора.

         Така, още тогава започнах все повече и повече да осъзнавам и да разбирам дълбоко прикритата истински зловеща и перверзна същност на фалшивия конфликт между т. нар. Комунизъм и т. нар. Западна Демокрация.

            Така, още тогава започнах да осъзнавам, че всичките правени по онова време високопоставени официални „правозащитни“ изявления в моя полза са имали ЧИСТО БУТАФОРЕН, ДЕМАГОГСКИ И НАЙ-ВЕЧЕ ПУБЛИЧНО-СПЕКУЛАТИВЕН ПРОПАГАНДЕН ХАРАКТЕР, обслужващ съвсем не Справедливостта и Правосъдието, съвсем не интересите на жертвите на престъпния комунистически режим,
            а единствено престъпните интереси на либералния клан в конспиративната му битка срещу консервативния клан на съветския номенклатурен комунистически режим, както и престъпните интереси на Западни икономически, финансови („банкстерски“) и политически елити,
            водещата конфиденциална стратегическа и оперативна цел на които се е свеждала до това ВСИЧКИТЕ ТАКИВА КАТО МЕН ДА ПОСЛУЖИМ КАТО РИТУАЛНИ КАНИБАЛИСТИЧНИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ В ИМЕТО НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ГЛОБАЛИСТИЧНАТА ИДЕЯ конфронтацията между системите да завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи;
       при която реализация господствуващият геноциден политически терор над народите от обширната Съветска империя
       да бъде заменен с господствуващ финансов, икономически и демографско-емиграционен геноциден терор,
       както и новият вид терор вече да бъде разпрострян не само върху народите от постсъветската територия,
       но и над народите от Втория Съветски Съюз – Европейския Съюз,  както и над народите от другите територии.

            Дори нещо повече – днес, вече четвърт век след бутафорните политически промени, все повече и повече са фактите, които ми дават основание да съм категоричен в констатацията си, че
         именно конвергираните НЕО(ПОСТ)СЪВЕТСКИ И ЗАПАДНИ ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ
       са възложили на българските специални държавни и мафиотски служби задължението перманентно и систематично да подлагат на остри специални селективни широкоспектърни оперативни мероприятия
       за сломяване на личностния и семейно-фамилния суверенитет
       и на волята за достойно поведение
       на абсолютно всеки т. нар. „политически затворник на комунизма“
       и абсолютно всеки негов семейно и фамилно близък човек,
       както и абсолютно всеки друг автентичен носител на висок човешки морал и отдаденост на Справедливостта,
       като целта на тези мероприятия е на тези лица да не им бъде дадена абсолютно никаква възможност за АВТЕНТИЧНО участие в протичащите икономически и политически процеси.

            Впрочем, в предишните ми отворени писма до Вас от тази серия вече съм споменал, че точно в този именно смисъл съвсем неотдавна, по време на т. нар. „парламентарен контрол“ в един от предишните парламенти,
високопоставени представители на българските специални служби официално са докладвали факта или обстоятелството,
         че именно с конклудентното съгласие или дори по изричното поръчение на техните чуждестранни, най-вече Западни, „демократични партньори“,
         те не само са изработвали и продължават да изработват фалшиви „доказателствено-информационни масиви“, предназначени за „мотивиране“ на т. нар. „остри елиминационни оперативни мероприятия“, насочени срещу определени не само напълно невинни, но и високодостойни и принципни лица, чието автентично поведение на икономическата и политическата сцена има характера на непреодолима пречка за реализиране на престъпните цели на конвергираните елити.

            Обръщам специално внимание на това, че видно както от текстовете, които са публикувани в многобройните обемисти томове на моите документални книги, така и от текстовете, които все още не са публикувани в книжни издания (поради липса на финансови средства!!!), но все пак са официално публикувани в моите Интернет-сайтове, след бутафорните политически промени през 90-те години абсолютно всички мои официални текстове, адресирани до институциите на българската държавно-политическа и най-вече правосъдна власт, едновременно с това лично от самия мен са били акуратно предоставяни (в книжен и в електронен вид) в офисите на посолствата на т. нар. „Демократичен Запад“.

            Така, от цялостната (съвкупната) визирана документация е видно, че:
            като лице, което лично, драматично, трагично и абсолютно безвиновно е пострадало от фукционерите на българския клан на държавно-политическия комунистически режим на съветските Червени Чудовища;  
            като лице, чийто фамилно и семейно най-близки хора лично, драматично,  трагично и абсолютно безвиновно са пострадали от фукционерите на българския клан на държавно-политическия комунистически режим на съветските Червени Чудовища,
            включително и като именно заради своята фамилна и семейна принадлежност и солидарност с мен са заплатили със живота си, или по-точно – със смъртта си,
            като фактически без абсолютно никакво извършено от тех укоримо (престъпно) деяние и без абсолютно никаква юридическа вина са били убивани чрез многобройните насочени срещу тех остри елиминационни оперативни мероприятия на специалните служби на българския комунистически и нео(пост)комунистически режим;
            като лице, имащо не само статуса на дълбоката лична заинтересованост за търсене на отговорност от престъпните дейци,
            но и имащо статуса на висококвалифицираната принадлежност към юридическата професия,
            и най-вече имащо статуса на съдбовната отдаденост именно на принципа за Истината, Справедливостта, Отговорността и Правосъдието,
         ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА СЪВЕТСКАТА И НА ПОСТСЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО И НА ТЕХНИТЕ СЪВЕТСКИ, РУСКИ, АМЕРИКАНСКИ, ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ И МАФИОТСКИ СЪУЧАСТНИЦИ.

            Така, от цялостната (съвкупната) визирана документация е видно, че НАПЪЛНО ФАКТОСЪОБРАЗНО И ПРЕЦИЗНО СЪМ ОПИСАЛ И ПОСОЧИЛ КАКТО ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ, ТАКА И ОТДЕЛНИТЕ ДЕЙЦИ-ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, И В ТОЗИ СМИСЪЛ ИМЕННО В КАЧЕСТВОТО МИ НА ВИСОКОПРОФЕСИОНАЛЕН ЮРИСТ СЪМ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧЕН,
         ЧЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ОПИТВА ОФИЦИАЛНО ИЛИ КОНКЛУДЕНТНО ДА ОБОСНОВАВА И ДА ПОДДЪРЖА
         ТЕЗАТА ЗА НЕВИНОВНОСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ИЗВЕРГИ,
         КАКТО И ПРАКТИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА БЕЗОТГОВОРНОСТ
         НА ВИЗИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ И НА ТЕХНИТЕ СЪВЕТСКИ, РУСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИЗТОЧНИ И/ИЛИ ЗАПАДНИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ И МАФИОТСКИ ГОСПОДАРСТВУВАЩИ СЪУЧАСТНИЦИ,
         С ТОВА РАЗКРИВА (ДЕМАСКИРА) СВОЯТА ФАКТИЧЕСКА СЪУЧАСТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И КЪМ ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО, А СЛЕДОВАТЕЛНО И НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОНЕСЕ СЪОТВЕТНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ.

ІІ.
            Ваши Превъзходителства,
            изрично и пределно ясно ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЛИ ПРЕЮДИЦИАЛНО подчертавам, че вече второ десетилетие систематично и прецизно професионално съм изследвал и изследвам специално механизмите, ефектите и взаимовръзката на т. нар. „финансови и икономически кризи“ и т. нар. „цветни“ или „нежни“ революции;
         и че съм абсолютно категоричен, че началото на понастоящем бушуващата финансова криза ПРЕЦИЗНО ПЛАНОМЕРНО съвпада с деня на падането на „Берлинската стена“, и респективно с бутафорните политически промени в Европа и в частност в България;
            както и че всички бушуващи вече четвърт век т. нар. „цветни“ или „нежни“ революции имат характерът на
обезпечено от финансово-икономическите („банкстерските“) и политическите елити и от специалните служби на СССР/Русия, САЩ и водещи западноевропейски държави
геостратегическо изместване (преместване, препозициониране, преконфигуриране) на центъра и параметрите на кризите
и бутафорно прикритие на реализацията на геноцидната глобалистична идея
         за смяна на политическото господство и терор
         и за налагане на господствуващ финансово-икономически („банкстерски“) и демографско-емиграционен терор над съответната протекторатно-колониална територия.

            В частност, Ваши превъзходителства, за пореден път тук и сега ще акцентирам върху следните няколко ФАКТИЧЕСКИ И АРГУМЕНТАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ НА МОЯТА ГРАЖДАНСКА И ПРОФЕСИОНАЛНО-ЮРИДИЧЕСКА ПОЗИЦИЯ:
            Първо. В научната литература е прието за надлежно прецизно доказано, че именно т. нар. Западен (т.е. американски и европейски) финансово-икономически и държавно-политически СВРЪХЕЛИТ е бил истинският (същинският) фактор, който прецизно планомерно е обезпечил НЕ САМО „влаковата одисея“ на Владимир Ленин и неговия военно-политически щаб, НО И впоследствие най-вече конклудентно, но  понякога дори и пределно очевидно, систематично и перманентно е давал своето „благоволение“ за реализацията на самия специфичен характер и насоките на икономическото и политическото развитие на СССР, благодарение именно на което първоначално теоретично-абстрактната „комунистическа идея“ се е превърнала в зловеща геноцидно-кръвъжадна практика, положила основите на Съветската Империя на Злото.
            Така напр. в специализираната литература се приема за прецизно доказано, че:
            *още от времето на Ленин „гордостта на съветската икономика“ – тежката промишленост – почти изцяло е била дело именно на дискретно организиралите и ръководилите я американски специалисти;
            *т. нар. „Съюзна контролна комисия“, състояща се от представители на СССР, Великобритания и САЩ и действуваща в България през периода от 28 Октомври 1944 г. до 15 Септември 1947 г. напълно единодушно е била дала съгласието си за създаването и дейността на т. нар. „Народен съд“, чрез който именно да бъде проведен специализирания селективно-геноциден терор за пълно ликвидиране на каквито и да са активни съпротивителни антикомунистически действия и пълно обезпечаване на репресивната власт на българския клан на съветската комунистическа партия и на съветските специални служби;
            *започналият още в началото на 70-те години и продължил до края на 80-те години т. нар. „Възродителен процес“, насочен към насилствена асимилация на мюсюлманското населиение в България е имал характера на обезпечено от конклудентното съгласие на западните политически елити прецизно контролирано съвместно оперативно мероприятие на либералния клан на съветския и българския комунистически елит, насочено към изкуственото създаване на „факти“ и „основания“ за дискредитирането и отстраняването от властта на консервативния клан на комунистическата партия и обезпечаване на властовите претенции на либералния комунистически клан, и към категорично недопускане да бъде създадена автентична съпратива срещу самата комунистическа система.

            Второ. През последните десетилетия в специализираната литература се приема за надлежно доказано, че съвсем неслучайно още в края на 60-те и особено през 70-те години на ХХ век в лоното на най-висопоставения управляващ съветски номеклатурен елит е бил формиран т. нар. „либерален клан“ комунисти,
            който се е намирал във формална или неформална („джентълменско-договорна“) интензивна конфиденциална дълбока ангажираност със  стратегически най-високопоставените западни политически, финансово-икономически и оперативно-специални формирования,
            благодарение именно на което още по времето на Юрий Андропов вече са били предприети и първите решителни стъпки към изработването на динамично уточняван и поетапно изпълняван най-високопоставен конфиденциален стратегически план за реорганизиране, препозициониране и преконфигуриране на стратегическите параметри и направления на функционирането на Съветската комунистическа система.

            Трето. Така, именно след успешното почти двудесетилетно преговаряне между Съветските и Западните елити и постигане на строго-конфиденциалните преюдициални договорености
            през Декември 1989 г. вече е било постигнато официалното т. нар.  Малтенско Споразумение“, строго-семантичното съдържание на което разкрива, че:
            *САЩ са били поели задължението да бъдат това, което абсолютно винаги са били, а СССР се задължава да извърши демонтаж на държавността и да сложи фактически край на партиите и държавите от болшевишки тип, при което и двете страни са се съгласили да не бъде прилагана наказателна „Нюрнбергска” процедура срещу комунистическите престъпници;
            *Сценарият на Споразумението въобще не е предвидил преходът към друг тип обществена организация в рамките на Съветската комунистическа империя да бъде съпроводен със смяна на елитите, както и с преразпределение на награбения и съсредоточен в номенклатурата социален продукт;
            *Малтенската договореност е предвиждала смяна на властта, но не и смяна на собствеността. Което означава, че САЩ като световен символ и лидер на това, което като правило в политиката се нарича „Западът, са показали, че желаят да партнират в бъдеще с една реформирана (до степен на „отворено общество“) КОМУНИСТИЧЕСКА система;
            и че не са имали и нямат абсолютно никакво намерение да унищожават самата най-дълбока системно-организационна и целева същност на комунизма и да я заменят с някаква друга;
            *Така САЩ са показали, че съгласно техните стратегически интереси бъдещите нео(пост)комунистически страни няма да имат задължението да излизат вън от рамките на т. нар. Латиноамерикански модел на развитие, възникнал след разпадането на испанската колониална империя, при който модел местната колониална администрация е била утвърдена като компрадорска едра буржоазия, а индианците само са били сменили своето политическо национално иго или робство с модерно социално потисничество, осъществявано именно от предишния (дотогавашния) икономически и политически елит;
            *Всъщност, точното семантично и най-вече военно-оперативно значение на въведения от съветските стратези термин „Перестройка” съвсем не е „преход”, дори не е и „преустройство”, а е „престрояване”, „преподреждане”, „прегрупиране”, „препозициониране“ и „преконфигуриранена наличните политически, икономически и други ресурси.
            Впрочем, именно това „препозициониране“ и „преконфигуриране“ даде на Русия много по-големи възможности за реализиране на вековната си мечта за експанзия в Европа, отколкото това са били предоставяли геостратегическите умения на които и да са били предишни власти;  

            Четвърто. Така, в съответствие с договореностите, постигнати в отделните етапи на преговорите между СССР/Русия и САЩ изпълнението на основните елементи на съвместните стратегически цели първоначално постепенно, а през 1989-1990 г. особено интензивно, е обхващало и другите държави, принадлежащи към „сферите на влиянието“ на едната и другата страна и, разбира се, включително и България.
            От целостния тук посочен публичен документален масив е видно, че още в началото на 1990 г. тази стратегия на мен ми е била пределно ясна и по времето на моето активно участие като опозиционен представител в „Националната политическа „Кръгла маса““ и като депутат във Великото Народно Събрание
            аз открито, ясно и публично съм говорил, че съдбата на България зависи съвсем не от нас, а се определя от т. нар. „общ офис на КГБ и ЦРУ“;
            впрочем, за пореден път ползвам случая официално да благодаря на политическия секретар на Посолството на САЩ Маршал Харис, който винаги, макар и доста предпазливо, насочваше вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти, а непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ.

            Пето. Така, в контекста на горното се налага неизбежно категоричния извод, че така нареченият „посткомунизъм“ съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а, всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самия комунизъм;
            както и че осъждането на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма,
            НО И дори нещо повече – днес, четвърт век след бутафорните промени, след които
            НЕ САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма, 
            НО И самата българска държава и нейните интердържавни и други интеркорпоративни съучастници не понесоха абсолютно никаква репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от тех престъпления,
            много по-актуално е осъждането на посткомунизма, чийто фукционери
            не само все още са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сцена,
            но и и злодеянията на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.

ІІІ.
            Ваши Превъзходителства,
            Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ
            КАКТО представителите на първоначално визираните посолства, ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ Вие –  тук визираните представители на 47 посолства и 4 световни финансови институцииТАКА ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от демократическа и дипломатическа куртоазия, коректен отговор на поставените от мен въпроси и искания.

            За пореден, може би вече хиляден, път, днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България, се обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане

Да ми съдействувате и да ми дадете
реална фактическа възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави
съдебни дела за репараторна и наказателна отговорност срещу официалната българска държава
и нейните интердържавни
(руски, американски и всякакви други) съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване именно по повод, във връзка и заради мен
на всичките мои семейно, фамилно, приятелски, организационно и съчувствено найблизки хора и на самия мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК
НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.

Обръщам се към всичките Вас,
с изричното и пределно ясно изразеното искане
да направите всичко, което е необходимо
и е във възможностите и прерогативите Ви
да регистрирам
съгласно изискванията на Международното, Европейското и Вашето национално Право
Документационно-информационен и
Правозащитен Център или Бюро
с наименование
Истина,  Справедливост и Правосъдие“,
главната цел на което Бюро да бъде:
         събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия;
         провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на световната и европейската общественост да бъдат приобщени към идеята и към практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление, извършено от всеки отделен български престъпен деец и всеки отделен негов интердържавен съучастник;
         извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност от българските престъпни дейци и техните интердържавни съучастници.

ІV.
            Ваши Превъзходителства,
            като отново се позовавам на моя категорично ясно формулиран анализ             КАКТО НА фактите, които са ми известни от моя личен, все пак високопоставен и изключително интензивен практически опит,
            ТАКА И НА фактите, които са ми известни по силата на висококвалифицираната ми политическа и юридическа научно ангажирана специализация,
            съгласно който анализ
       всички правонарушителни и престъпни посегателства, които са извършени от институциите и институционално ангажираните лица на официалната комунистическа и нео(пост)комунистическа българска държавна власт,
       включително и посегателствата, които са извършени лично върху мен и свързаните с мен лица,
       са били стратегически прецизно мотивирано-инспирирани, планирани и обезпечени именно от конвергираните елити на СССР/Русия и САЩ, и от техните интердържавни, интеркорпоративни и индивидуално-личностни съучастници,
       и имат характера на геноцидно мотивирана, масирано нападателна, многопрофилно-хибридна гражданска война срещу българските граждани,
       главната стратегическа цел на която е българската територия да бъде лишена от нужните за оцеляването й съпротивително-защитни сили и така да бъде обезпечен нейният колониален статус.

            В този именно фактически контекст на казуса, непосредствено свързан лично с мен и свързаните с мен най-близки хора, несъмнено следва да бъде счетено, че
            моята изключително интензивна, предприета още през 70-те и 80-те години и продължаваща включително и до днес, специфична, постоянна, прецизно юридически аргуменирана, съпротива има характера на
            перманентна ЛИЧНА гражданска юридическа отбранително-защитна война.

            Разбира се, A la guerre comme a la guerre!“.
            И тъй като по силата на моя направен още в детството ми личен и професионален избор
            единственото мое оръжие е Словото и Правото,
            макар и вече в продължение на половин век това да е ОЧЕВАДНО ОЧЕВИДНО,
            все пак намирам за неизбежно нужно да подчертая, че през целия ми живот моята ЛИЧНА отбранително-защитна гражданска война
            КАКТО срещу специфично Съветско-Руската,
            ТАКА И срещу конвергираната Съветско/Руско/Западна Империя на Злото
            е основана ЕДИНСТВЕНО върху Словото и върху Правото. 

            Разбира се, историята сочи, че досега винаги е имало и вероятно винаги ще има правонарушители и престъпници, както и че винаги е имало и винаги ще има Земна, Човешка, Обществена Правна система за защита на пострадалите от правонарушителите и престъпниците;
            но когато системата на Човешкото Правосъдие коварно е превзета от сатанинските изчадия и обслужва Злото и безПравието, а не Доброто и Правото,
            и когато пострадалите нямат на какво друго да разчитат, освен на Божието Правосъдие,
не им остава нищо друго, освен открито и официално да изрекат думите:
Проклети да са всички, които пред Бога и пред хората са отказали да изпълнят задължението си да бъдат Справедливи!“.

            Естествено, не съм в състояние да забравя, че детството и юношеството ми през 50-те и 60-те години преминаха под знака на жестоките условия за оцеляване на семейството ни под интензивно организираните постоянни удари на комунистическата власт поради „вината“ на баща ми за това, че е военноинвалид от царската армия, и на баща ми и майка ми за това, че категорично не желаеха да се разделят със скромната си земеделска собственост и да се включат в комунистическата форма на земеделството стопанисване, както и поради това, че баща ми е братовчед и съратник на видния по онова време опозиционен земеделски лидер Милан Дренчев.
         И най-вече не съм в състояние да забравя, че почти всички от селото - жени, мъже и деца - почти всеки ден не само тайно, но и достатъчно открито и явно произнасяха думите „Проклети да са руските и българските комунисти!“.

            Вече повече от четвърт век след бутафорните политически промени, именно по повод и във връзка с някакви детайли от неимоверно трудното за мен и за семейството ми ежедневно оцеляване, почти всеки ден в съзнанието ми мощно нахлуват спомени, свързани с посещението в началото на Март 1984 г. в дома на родителите ми на втория политически секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл;
            което, доколкото ми е известно, е единственото посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на 50-те години комунистическо управление;
            и непосредствено след което, още на втория ден аз бех веднага арестуван, на петия ден бех осъден поради неупражняване на обществено-полезен труд и подстрекаване на западните посолства за връждебни действия срешу България и социалистическите страни, и „придружаван“ от специализиран въоръжен конвой бех отведен и настанен в специализирания концентрационен лагер, наречен „трудово-поправително общежитие“ в химическите заводи в град Девня (край Варна), а няколко месеци след това бех осъден и настанен за цели шест кошмарни и зловещи години в комунистическите затвори; през които шест години брат ми, майка ми, баща ми и дядо ми са били подложени на неимоверно жестоки ежедневни остри оперативни мероприятия от комунистическата държавна власт и най-вече непосредствено от комунистическата Държавна сигурност.
         Впрочем, нека мимоходом да отбележа, че от страници 180-183 на папка №21441, ДОР „Дракон”, Том 1 е видно, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон” и често съм посещавал посолството на САЩ, за българската Държавна сигурност Дж. А. Кийл е бил обект „Диригент“, офицерът по сигурността при посолството Джордж Бекет е бил обект „Чакал“, вторият секретар-вицеконсул Стюард Кулидж Паркър е бил обект „Професор“, а заместник-административният началник Скот Камерън Томпсън е бил обект „Стрелец“.
         Нека специално да отбележа това, че непосредствено след поредното ми посещение в посолството на САЩ от София до родното ми село пътувахме заедно с колата на тежко въоръжения американският дипломат; и че когато си тръгна от дома ни, той прегърна майка ми и й каза: „Не се притеснявайте за сина си! Ние ще му помогнем!“.
         Нека специално да отбележа и това, че и днес хората в селото често коментират как през всичките шест години докато аз съм бил в затвора майка ми не само публично, но дори демонстративно публично всеки ден е произнасяла думите: Проклети да са руските и българските комунисти и Благословени да са американците!.

         Горката тя! Пък и аз!
       През цялото онова време нито тя, нито аз сме могли да си представим, че за всичките жестокости, които ни се случват, са виновни не само руските и българските комунисти, но и техните фактически съучастници и дори вдъхновители и обезпечители на престъпленията – корумпираният американски и западноевропейски  икономически и политически елит - които именно точно по същото време вече са се били намирали в съвсем ясно фомулирани строго конфиденциални договорни взаимоотношения да използуват такива „твърдоглавци“ като нас, за да дискредитират и обвиняват класическия  консервативен комунистически клан и да обезпечат идването на власт на либералния неокомунистически клан.
       Впрочем, длъжен съм изрично и ясно да отбележа, че благодарение именно на своята неимоверно мощна „Американска Надежда“ майка ми доживя до времето на бутафорните политически промени, когато вече американската държавна власт официално прие за свой „демократични партньори“ НЕ НАС, а точно нашите перверзно зловещи палачи;
       и когато именно за „възхвала“ на водещото или господствуващото участие на САЩ във „високохуманното“ „демократично“ управление на България,
       именно Светско/Руско/Американската глобално конвергирана нео(пост)комунистическа колониална власт даде на престъпните български Червени Чудовища нова индулгенция за безотговорност за престъпленията и обезпечиха това, че майка ми беше удушена и ръцете й беха счупени ...

         Така, в контекста на тази именно жестока Истина днес, след като в продължение на повече от четвърт век интензивно-перманентно, но напълно безуспешно съм се опитвал да предизвикам българските, американските и западноевропейските официални държавни институции за провеждането на съдебни процедури за Земно Човешко Правосъдие,
         неизбежно съм принуден да осъзная факта, че единственото Правосъдие, на което мога да разчитам, е Божието Правосъдие.
            И, именно в контекста на визираната констатация, в качеството или битността ми на абсолютно суверенен представител както на моите отдавна мъртви, така и на моите все още живи, но очевидно обречени, най-близки хора, 
            с настоящата ЛИЧНА официална юридическа отбранително-защитна Прокламация се обръщам за Справедливост и Правосъдие към Бога и заявявам:
         „Заради болките, страданията, мъките, щетите, пропуснатите ползи, жестоко мизерния живот и фактическите жестоки умъртвявания (убийства), пряко или косвено причинени на всичките свързани с мен и моите семейно, фамилно, приятелски, организационно и съчувствено близки хора -  
       проклети да са до пето поколение
       всички български, руски, американски и каквито и да са други дейци,
които от 70-те години до днес,
       са участвували в престъпните комунистически и нео(пост)комунистически репресии, насочени срещу нас!“

V.
            Ваши Превъзходителства,
         Уведомявам Ви, че считано от месец Април 2015 г., в ситуативно определени от мен дни и часове
предприемам и ще извърша
публично изразени действени
хибридно-военни отбранително-защитни
оперативни акции,
изразяващи се ЕДИНСТВЕНО в мое фактическо абсолютно правосъобразно присъствие
пред посланическите мисии най-вече на Русия и САЩ;
но и също така пред мисиите на Великобритания, Швейцария, Австрия, Германия, Холандия, Франция и Представителството на Европейската комисия,
на които ще връча
(ще предоставя на съответното техническо или официално длъжностно лице в приемния офис)
кратък МЕМОРАНДУМЕН писмен текст;
след което в продължение на известно, ситуативно определено от мен времетраене,
скромно и мирно ще застана с издигнатото знаме
на моя и на най-близките ми хора СУВЕРЕНИТЕТ,
на което знаме е изобразен Сокол
(символ на моите фамилни предшественици още от времето на Чипровското въстание)
и е изписан сакралният текст
„Истина и Правосъдие“.

            В контекста на всичкото това, Ваши превъзходителства, длъжен съм преднамерено, изрично и пределно ясно да уточня, че преди време, непосредствено преди посещението в България на президента на САЩ Джордж Буш, с мен не само се случиха многобройни организирани от българските специални служби провокационни ситуации, но и едно официално цивилно облечено служебно лице, придружавано от няколко души тежко въоръжени в пълно бойно снаряжение полицаи от службите за специални силови опарации, ме посетиха у дома ми и поискаха да подпиша документ, че съм предупреден, че ако в деня на посещението в България на визираното лице бъда някъде, където и да е, по улиците на София, ще бъда арестувен – по този повод виж: Професор Янко Янков: Посещението на Джорж Буш - удобен повод на българските спецслужби да поднесат каквато си искат камуфлажна информация - http://www.budnaera.com/2007-01/2007-06-05_06.htm; длъжен съм, също така да уточня, по повод и във връзка с тези „семантично знакови“ събития съм предявил многобройни официални искания да ми бъдат дадени фактически и юридически обосновани обяснения, но че до днес нямам абсолютно никакъв отговор.
            Също така уточнявам, че съвсем неотдавна, по време на мощните протестни шествия в София, един високопоставен магистрат дискретно ме уведоми, че по строго секретно искане на специалните служби един районен прокурор е разпоредил, в името на високоположени държавно-институционални грижи за сигурността на моя живот, веднага щом се появя сред протестиращите, специално чакащите ме там няколко души добре обучени и инструктирани „самоотвержени граждани“ веднага да ме обкръжат и да ми попречат да се замозапаля и да изгоря „в знак на протест“.
         Така, в контекста на посочените уточнения съм длъжен изрично и ясно да заявя, че ако все пак, така или иначе, се случат някакви екцесивни ситуации, то за това ще трябва да бъдат считани за непосредствено отговорни съответните агентурно и служебно ангажирани лица от специалните български държавни и мафиотски служби.
         Също така изрично и ясно заявавам, че тъй като не желая да питам „А кой ще ме пази от пазачите ми?!?“, категорично не желая да ми бъдат предоставяни каквито и да са „загрижени“ за моята безопасност „пазачи“.

VІ.
            Ваши Превъзходителства,
            като, все пак, Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си политкоректно мълчание по повод на и във връзка с голямото множество адресирани до Вас мои писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължение –
Тридесет и четвърто Отворено официално писмо, озаглавено
„МЕМОРАНДУМ
до
Президентите и Посланиците на
(1)Руската Федерация (РФ) и
(2)Федералната Конституционна Република Съединени  Американски щати (САЩ)“  
27 Март 2015 г.                                                        Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)